Срамното безсилие на света пред чудовището Мугабе

Ричард Коен

Член на Движението за демократична промяна протестира срещу диктатора Мугабе с маска, на която пише „Мугабе да си ходи”. Снимка: Ройтерс

Знаете ли какво бих искал да направя – не че някой ме е питал. Да изпратя безпилотен самолет „Придейтър“(Хищник) да кръжи над луксозната вила на Робърт Мугабе, докато това чудовище, този диктатор, което донесе такива беди на Зимбабве, ужасен избяга от дома си и попадне право в ръцете на собствения си народ. Какво ще се случи след това, не е моя работа.

Не искам да звуча сурово или жестоко, но като казвам, че това, което ще се случи на Мугабе не ме интересува, то е защото то изглежда вече не интересува почти никого. Съединените щати, заедно с голяма част от света, го осъждат и наложиха санкции на режима му, но само толкова. Нищо от това, което направиха, не го спря да убива, да бие и да хвърля в затвора опонентите си, да съсипва тази някога процъфтяваща държава, така че населението й да измира от глад, лекарствата да са рядкост и да бушува епидемия от холера.

Зимбабве буквално се разпадна. Някогашният борец за свобода Мугабе, експроприира фермите на белите, които бяха житницата на страната, и ги раздаде на приближените си. До известна степен имаше основание да го направи, защото фермите бяха плод на колониализма. Само че оттогава мина доста време и щеше да е добре фермерите да бъдат компенсирани по подходящ начин. За нещастие на Зимбабве, приближените на Мугабе са лоши фермери. През последните осем години селскостопанската продукция спадна с четири пети и Зимбабве преживя всички възможни икономически катастрофи. Безработицата е толкова висока (85%), че почти няма заетост. Макар че процентът на инфлацията е държавна тайна, смята се, че тя просто надхвърля човешките представи – възлиза на милиарди проценти. Ако не сте на ти с числата, да знаете – това е много.

Тези бедствия със сигурност са дело на един-единствен човек. Ако Мугабе се махне, има шансове ситуацията да се подобри, макар да си давам сметка, че отстраняването на Саддам Хюсеин първоначално влоши нещата в Ирак.

Също така ми е ясно, че свалянето на чужди лидери нарушава всички възможни международни споразумения. Но този човек е главорез, а срещу главорезите трябва да се предприемат мерки. Припомних си речта на Джон Кенеди при встъпването му в длъжност, за да почерпя вдъхновение. Това е речта, на която се подражава толкова често, речта с всички тези звънки фрази. Една от тях, започващата с прочутото „Нека светът напредва“, завършва с обещанието „да не допуснем постепенно да бъдат забравени онези човешки права, на които тази нация винаги е държала и на които държим и днес, у нас и по целия свят“. С други думи, няма да се примирим с такива като Мугабе.

Думите на Кенеди бяха вълнуващи, но някои казват, че ни забъркаха във войната във Виетнам и в други, по-лоши неща. Войната в Ирак ни научи на „реализъм“ във външната политика – термин, под който често се прикрива студено безразличие или глупавото схващане, че да знаеш нещо по-добре от другите било форма на колониализъм.

Мугабе не е глупак. Той знае, че ние няма да се бием. Той убиваше опонентите си посред бял ден. Измъчваше деца. През юни отиде в Рим, за да участва в конференция за глада и отседна в петзвездния хотел „Амбашатори палас“. Беше неприлично, все едно показа на света среден пръст. Светът цъкаше с език, а Южна Африка, единствената държава в региона, притежаваща някакво влияние, беше ужасно неефективна. Тя проповядва ненамеса, нещо, което – за нейно щастие – не проповядваха някога противници на апартейда по света.

В Зимбабве лекари и медицински сестри протестираха срещу ужасяващите условия в болниците, а полицията им отвръщаше с побой. Страната запада с поразителна бързина. Средната продължителност на живота е една от най-ниските в света – 44 години за мъжете и 43 години за жените. През последните години броят на жените, умиращи при раждане, се удвои. Сега и холерата – предотвратима, лечима, но все едно смъртоносна в Зимбабве. Това несъмнено е болест, но и обвинение срещу човек, довел страната си до разруха.

Конди Райс редовно осъжда Мугабе. Както и по-голямата част от света. Но той упорства, използвайки силите си за сигурност и хитрото раздаване на рушвети, за да остане на власт. Примерът на Ирак забранява на Съединените щати да се намесят. Вече всички сме реалисти. Голямата ни кауза е да нямаме никаква кауза. Все пак, един единствен самолет би могъл да направи чудеса. Най-малкото, би измил срама.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.