Берлускони бяга пред вълната на кризата

Министър-председателят на Италия Силвио Берлускони на пресконференция в Рим. Снимка: Ройтерс

За да разберем предизвикателствата, пред които ще се изправи италианският министър-председател Силвио Берлускони през 2009 година, най-добре е да си представим характерната за страната форма на ботуш и репутацията й на производител на качествени обувки. Точно както човек си обува хубав ботуш, така и Берлускони просто трябва да дръпне по-силно връзките му, за да се чувства удобно. Дръпне ли прекалено силно обаче, рискува да спука шевовете и пръстите му да пробият кожата. Въодушевен от победата си на априлските избори, Берлускони приключва 2008 година оптимистично и с рейтинг от около 60 процента. Ако иска да запази тези нива и през 2009-та, той ще трябва да приложи точната доза натиск на точното място.

Засега като че ли за поста на 72-годишния премиер до края на мандата му през 2013 година няма особени заплахи. „Следващата му цел е да стане президент на страната“, прогнозира политическият анализатор Джеймс Уолстън. Постът държавен глава е предимно церемониален, но все пак носи имунитет от съдебно преследване.

Всичко това обаче може да се промени, ако италианците започнат да обвиняват Берлускони за икономическите трудности в страната. Третата най-мощна икономика в еврозоната отдавна е в стагнация, а през ноември влезе в рецесия. В класация за конкурентоспособността на 82 държави, изготвена от „Икономист интелиджънс юнит“, Италия заема 40-то място. От всички европейски страни само Гърция и Турция имат по-лош резултат.

Италия се спаси от някои от най-лошите ефекти на световните финансови сътресения, главно защото нейната консервативна банкова система не беше засегната съществено от кредитната криза. И все пак, икономическите неволи на страната са дълбоко вкоренени и изискват, както повечето анализатори смятат, структурни реформи, включително по-голяма дерегулация на пазара, съкращение на големия публичен сектор и значителни инвестиции в изследвания и развитие.

По време на минали предизборни кампании Берлускони решително подемаше тези въпроси и очертаваше амбициозни планове. След това той обвиняваше коалиционните си партньори, профсъюзите и „комунистическата“ опозиция, че са попречили на опитите му да извърши обещаните реформи през двата си предишни мандата като премиер. В тазгодишната предизборна кампания обаче Берлускони не предложи никакви идеи за всеобхватни реформи. Вместо това, той се съсредоточи върху проблемите, които тревожат италианците и които в социологическите допитвания бяха характеризирани като неотложни – дребната престъпност, особено престъпността, свързана с незаконната имиграция, и кризата с извозването на боклука от Неапол. Освен това Берлускони превърна в своя кампания усилията банкрутиралият италиански авиопревозвач „Алиталия“ да остане италианска собственост.

Много от тези цели бяха постигнати. Берлускони изиска кредит за почистването на Неапол – нещо, което предишното лявоцентристко правителство не успя да направи. Освен това той изпрати стотици войници в помощ на полицията в градовете, за да се борят с престъпността. Консорциум от италиански частни инвеститори се готви да купи контролния пакет акции на държавата в „Алиталия“.

Критици смятат, че тези мерки са главно козметични, ако не и подвеждащи. „Да изкараш войници по улиците не помага в борбата с политическата корупция, свързана с мафията“, заяви Уолстън, който е преподавател в Американския университет в Рим. Смята се, че организираната престъпност представлява най-големият сектор на икономиката.

Боклукът, които вече не се трупа по улиците на Неапол, сега се извозва в чужбина или до други райони на страната. Но това е много скъпо и е само временно решение. Правителството на Берлускони е също толкова далеч от въвеждането на екологична технология за сортиране на отпадъците, колкото бяха и лявоцентристите. И макар Берлускони да успя да предпази „Алиталия“ от чуждестранните купувачи, според алтернативното му предложение италианските данъкоплатци са онези, които ще платят сметката за изкупуването, тъй като частният консорциум ще придобие активите на превозвача, без да наследява дълговете му.

Усилията на правителството да вземе мерки срещу неоправданите отпуски по болест и други форми на безпричинно отсъствие от работа в обществения сектор бяха приети много добре. Не така популярни бяха орязаното финансиране на държавните университети и съкращенията сред учителите в началните училища, ако се съди по уличните протести и породените от тях стачки. Берлускони, вероятно окуражен от благосклонното обществено мнение за цялостното представяне на правителството, все пак не отстъпи от тези реформи. Друг благоприятен фактор беше разцеплението сред опозицията и в профсъюзите.

Коалицията на Берлускони, която има значително парламентарно мнозинство, побърза да прокара законови мерки за политическия имунитет, които предпазват висшите политици на страната (а и самия Берлускони) от съдебно преследване по време на мандата им. Сега Берлускони, който обвинява „леви“ елементи в съдебната система, че го преследват, казва, че най-сетне ще може да се концентрира върху управлението на страната.

Десноцентристите обаче не са имунизирани срещу вътрешни борби. Съгласно коалиционното споразумение на Северната лига с партията на Берлускони „Народ на свободата“ лигата настоява за по-голяма фискална автономност за своя бастион – богатия Север. Това би означавало, че по-малко приходи ще бъдат преразпределени към по-бедния италиански Юг, където „Народ на свободата“ се ползва със значителна електорална подкрепа. Ако се борави неправилно с това споразумение, то би могло да разкрие пукнатини в подкрепата за Берлускони.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.