„Харвард“ – елитен университет или инвестиционна банка

Заради финансовата криза Харвардският университет отчита загуби от милиарди долари. Снимка: Харвардонлайн

Бумът на борсата направи „Харвард“ невероятно богат. Сега обаче финансовата криза връхлита най-добрия американски университет като истинско бедствие. Загубите се изчисляват на 16 млрд. долара, а критиките стават все повече. Какво трябва да бъде едно висше учебно заведение – ковачница на знаещи или инвестиционна банка? Отговор дава сп. “Шпигел”.

27-годишният Том Райфли остана до прекалено късно на вечеря с колегите си. И за да се върне до общежитието си се обади на транспортната служба. Тя го закара съвсем сигурно до дома – разбира се, безплатно. “Обикновено не постъпвам така, каза Райфли. Но точно тази вечер ми се стори много практично.” А и безплатното пътуване е възможно благодарение на собствената таксиметрова служба на „Харвард“.

Елитният университет се радва на много неща, за което другите може само да мечтаят. В студентския град патрулира специална Харвард-полиция, студентите могат да споделят проблемите си с психолози. И това е възможно благодарение на платежоспособността на висшето учебно заведение, чиито капитал се равнява на брутния социален продукт на един малък град – 37 милиарда долара. Или поне на толкова се оценяваше преди няколко месеца.

Защото сега университетът в Кеймбридж, близо до Бостън, стигна до това, което е познато на всички университети – финансовите проблеми. И то в едно друго, гигантско измерение. От 37-те милиарда долара осем вече са изчезнали. И това е само последната официално обявена статистика. Неотдавна Едуард Форст, вицепрезидентът на „Харвард“, който отговаря за финансовите въпроси, призна, че все още не са изчислени всички загуби. Последното четиримесечие още не е оценено, а то може да е най-отчайващото. На седмичната среща на финансовите ръководители ставаше дума за “най-вероятно 16 милиарда долара” загуби, каза един от мениджърите на института, който пожела да остане анонимен. Според рейтинговите компании „Харвард“ ще се прости с една трета от капитала си, т.е. с 13 млрд. долара.

Мениджърите в „Харвард“ се опитват да освободят фондовете си от лошите кредити. “Разбира се, това не означава спешни продажби, казва борсовият експерт Дан Примак. Такъв би бил случаят ако продаваш каквото ти падне. Но „Харвард“ не е безнадежден случай.”

“Ей, но това все пак е Харвард!”

„Харвард“ безнадежден случай? Подобна семантична комбинация доскоро изобщо не съществуваше. Което води от своя страна до смесица от обиграна безгрижност и потисната паника. “Искам си магистърската степен и излитам оттук”, казва студентката по икономика Марина Санчес. Тя завършва следването си по мениджмънт и финанси. “Кризата ще се отрази върху учебния ми план за 2009 година. Всичко се ограничава, има по-малко възможности.”

По-младите й състуденти и особено прочутите с арогантността си първокурсници, не искат и да чуят за кризата – все пак те плащат по 47 000 долара студентски такси на година. “Да, говорихме за това, че университетът е загубил пари, казва 17-годишната Сара, която кандидатства в „Харвард“. Но, ей, това е Харвард! Другите университети дори нямат толкова капитал, колкото „Харвард“ е загубил.”

Малкълм Глен, главен редактор на студентския вестник The Harvard Crimson, изпада ту в желание за изясняване на проблема, ту в полагащото се на Харвард хладнокръвие. “Университетът е един отделен свят. Тук има хора, които имат свръхпропорционално много пари. И икономическата криза е далеч от тях”, казва той. За него, както и за всички останали, загубите започват да излизат наяве. “Това са външни сили, които са по-мощни от нас.”

На извънредните страници във вестника, посветени на финансовото бедствие, може да бъде открито едно издайническо изречение: Минусът в баланса на университета показва, че “реалността на кризата е дошла и при нас”. И мениджърите на факултети и институти виждат това на практика седмица след седмица. “Срещаме се редовно и мениджърите от централата всеки път са все по-бледи и по-бледи, пише един от финансовите специалисти на един от институтите. Там има една голяма дупка и те просто не знаят какво да правят.”

Шумното мълчание

Никой от носещите отговорност не излиза открито с името си. И това е новост за гордия университет. Предложенията за спестовност са нещо като революция. Заплатите се замразяват. Водещите факултети като Medical School, факултетът за “Изкуство и наука” или институтът „Джон. Ф. Кенеди“ се опитват да се справят с 15-процентния (засега) минус. Защото никой не знае колко точно ще трябва да бъде пожертвано.

Навсякъде има забрана за нови назначения. А преместването на голяма част от университета от другата страна на река Чарлз е почти отменено. Говорителят на ВУЗ-а мълчат по отношение на основополагащите въпроси за издръжката. “Няма да дискутираме стратегии за инвестиране нито отделни инвестиционни решения”, казва говорителят.

Президентката на „Харвард“ Дрю Фауст знае обаче, че не може да си позволи прекалено много мълчание. Сега тя редовно пише и-мейли до членовете на университета: “Трудните решения няма да може да бъдат избегнати”, за в бъдеще не всеки следдипломен специализант ще може да разчита на стипендия.

Harvard Management Company управлява активите на Харвард като в началото на тази година успя да ги увеличи до 37 милиарда долара. Снимка: Харвардонлайн

Това е повече, отколкото правят шефовете на други американски университети. Почти всички се крият и не казват колко тежко ги е застигнала финансовата криза, какви ще бъдат последствията – например върху таксите за следване. Повечето университети правят плахи изявления: календарната и финансовата година не били приключили, затова липсва цялостна представа за положението. Финансовите експерти са малко по-конкретни: те очакват благосъстоянието на американските университети да спадне с 20 до 30 на сто. Много от тях печелеха от бизнес на борсата и сега – също като „Харвард“ – са застигнати от проблеми.

В „Йейл“ например признават: “Явно „Харвард“ преживява това, през което минават повечето фондации, а ние в „Йейл“ не сме имунизирани срещу това”, каза дългогодишният президент на „Йейл“ Ричард Левин.

Заплашена обаче е не само традиционната “Бръшлянова лига”, както наричат елитните университети в САЩ. Държавните университети също стартираха програми за пестене на средства. А все още не може да бъде преценено доколко икономическата криза ще се отрази на готовността на завършилите университетите да правят дарения, които по традиция радват бившите си университети с парични подаръци.

Управител на инвестиционни фондове с прилежащ университет

Настоящата криза извади на бял свят един структурен проблем на най-престижните университети в САЩ. Ако се изхожда от икономическите показатели, „Харвард“ например е не толкова университет с финансов профил, колкото управител на инвестиционни фондове с прилежащ университет. Ядрото е Harvard Management Company (HMC), която на практика е инвестиционна банка. Основана е в началото на 90-те години, за да не загуби надпреварата за пари срещу вечния съперник „Йейл“.

В началото в HMC работят десет служители, сега са 200. Шефовете сноват между университета и инвестиционните банки и точно в това се крие проблемът. Бумът на борсата осигури на „Харвард“ приказен растеж на състоянието му: от 5,8 милиарда долара в края на 80-те години на 19,2 милиарда долара през 2000 година. Тази година то достигна 37 милиарда долара. По този начин университетът стана не само богат, но и зависим от борсовите продукти, които първоначално донесоха бързи печалби, но сега са дискредитирани. Защото финансовите жонгльори залагат на фондовете с дялово участие и на “дериватите” (б.р. – спекулативни финансови инструменти, чиято стойност е производна от стойността на даден актив. Вместо да търгуват със самия актив, участниците в пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в бъдещ момент).

Когато HMC започна работа, активите на университета бяха консервативни. Но още през 1995 година сп. “Форбс” предупреди, че „Харвард“ е затънал до колене в “деривати”. Деривати са онези финансови продукти, заради които финансовите министри на света трябва да решат дали да бъдат забранени или търгуването им да бъде строго контролирано. Дериватите и високоспекулативните фондове до голяма степен са отговорни за бързия срив на световната финансова система. За „Харвард“ обаче те биха били най-продуктивният капитал с висока възвращаемост на инвестициите от баснословните за момента 23 процента.

Гняв за заплатите на мениджърите на фонда

Сега обаче те са източник на загуби – както в морално, така и във финансово отношение. В университета винаги е имало критични въпроси за инвестициите. Професорите се ядосваха, че изкарват по 250 000 долара на година, докато шефът на HMC плащаше на младите си сътрудници премии от 35 млн. долара.

Бившият министър на труда Робърт Райх се гневеше, че гигантското състояние на тези фондации е абсурдно. Професорът по икономика Джефри Сакс попита: “Добре е да имаш толкова пари, но каква е целта им?” Интелигенцията в университета все още не води дебата публично. Но когато загубите бъдат оповестени ще стане ясно и какъв е капиталът на „Харвард“. А критиката на работещите там вече е факт.

“За мен винаги е съществувало противоречие между инвестиционната банка и мястото за висше образование”, каза наскоро Робърт Холт от химическия факултет. Професорът по медицина Пол Фармър обсъди на конференция в института „Джон Ф. Кенеди“ бъдещето на университета: “Не става дума за това, да изградим нова банка “Лемън Брадърс”, а да преследваме мечтата си за добро образование.”

Фармър, признат в цял свят активист в борбата срещу туберкулозата, насочи това изречение за банкрута на инвестиционната банка формално към един студент по икономика. Но имаше предвид друг: президентката на „Харвард“ Дрю Фауст, която седеше до него на подиума.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.