Курчаткин – руският Кафка: Днес руската литература е пълна с агресия

Анатолий Курчаткин. Снимка: авторката

Анатолий Курчаткин е сред лидерите на съвременната руска проза и многократен носител на различни литературни награди в Русия, сред които и престижната „Венец“ (2001). Руските критици го сравняват с Франц Кафка и Хърбърт Уелс. Автор е на много книги с разкази и повести – „Семь дней недели“, „Переход в середине сезона“, автобиографичната „Портрет романтического молодого человека“ и др. Написал е романите „Вечерний свет“, „Записки экстремиста“, „Стражница“, „Амазонка“. В интервюто Анатолий Курчаткин говори за състоянието на съвременната руска литература и за техниката си на писане.

Каква е ситуацията в руската литература в момента?

– Съвременната руска литература в основната си част страда според мен от излишна агресия. Това може лесно да се обясни. От една страна животът в Русия в момента е много забързан и динамичен, а от друга – всичко се прави в името на успеха. Особено по-младите искат да постигнат успех в живота на всяка цена. Агресивното отношение може да се наблюдава и по улиците. Москва например е град, в който всички се ръгат с лакти. Вчера с мой приятел се разхождахме в София и по едно време нещо се поизгубихме. Помолихме една жена да ни упъти. Каква беше изненадата ни, когато тя се върна от пътя си, тръгна с нас през квартала и измина поне 150 метра, за да ни заведе на правилното място. А би могла просто да ни обясни къде трябва да отидем, нали така? В Москва това е невъзможно да се случи. Там човек нещо набързо ще ти измърмори  и ще отмине недоволен, че си го задържал, изгубил си му ценно време, за него всяка секунда е важна и т.н. Той е погълнат и целеустремен да постигне успех. Ето тази атмосфера се пренесе  и в литературата и днес тя е пълна с агресия. А агресията не е съзидателна. Тя може само да разрушава. Ще даде успех на един, но ще погуби и ще зарови в земята десетки други хора. Литературата, когато е агресивна, не въздейства благотворно на читателя, а разрушаващо.

Защо днес няма велики руски писатели като Достоевски, Чехов, Тургенев?

– Този въпрос може да се зададе също и на всеки английски, френски или немски писател. Включително и на българските. Защо днес няма велики български писатели? Великият се ражда веднъж и след това остава като връх в културната история. Нещо като Джомулунгма. Или планината Витоша. Защо няма по-високи планини от Витоша във вашия район? Защото природата вече е създала най-високата планина и другите могат да бъдат само по-ниски. Точно така природата на руската култура създаде през 19 век писатели, които се издигат високо над другите – Достоевски, Толстой, Пушкин, Чехов. Трябва да произтекат някакви титанични изменения в цялата световна култура, не само в Русия, за да израснат нови върхове. Сега, дай Боже, да има висока литература по отношение на въпросите, които разрешава, силата, с която е написана и личността на автора, който я създава.

Снимка: авторката

Хората не могат да четат само Толстой и Достоевски. Животът се променя и те искат да прочетат за собствения си ден, за настоящето, за взаимоотношенията между хората, които съществуват сега. Ако писателят, макар да не е велик, може да се нарече добър, има тънък усет и светла личност, то неговата литература е не по-малко нужна от Толстой, Чехов и Достоевски в настоящия момент. Разбира се, всеки писател мечтае да го четат дори след 20, 30, 100 години, но той пише, пък каквото стане. Чехов е казвал: „След моята смърт ще ме четат най-много още 5 години“. Давал си е 5 години, а всъщност го четат вече един век, а според мен ще продължат и в бъдеще.

Каква е вашата техника на писане?

– Цял живот съм писал все на ръка. Понякога, но много рядко – на пишеща машина. Последно написах 2 разказа на компютър, а в момента, за първи път в живота си, пиша роман на компютър. Отначало ми беше трудно, но сега толкова свикнах, че като се опитам пак да пиша на ръка, вече не се получава.

Как пишете – бързо или бавно? Първо измисляте сюжета, а после го обличате с думи, или оставяте текстът да се развива спонтанно и изненадващо за вас самия?

– Аз имам чувството, че мисля, само докато пиша. Много ми е трудно да мисля, говорейки. Все едно ръката и съзнанието ми са свързани. За съжаление, когато пиша проза, пиша бавно. Е, ако става въпрос за статии или други подобни, мога да се справя и достатъчно бързо.

Откъде черпите вдъхновение?

– Не ми се иска да говоря сега глупости или да използвам някакви високопарни думи. Изобщо не се възбуждам от себе си. Повечето от другите хора също не ме възбуждат. Просто поглеждам към любимата жена и това извиква вдъхновението.

Има ли думи, които не използвате или предпочитате?

– Не мисля, че има някакви забранени думи, които да не бих искал да употребявам. Главното е думите да са точни и да предават правилно било то чувството, атмосферата или живота, който се описва. Всяка дума, която се окаже точна и необходима, има право да бъде употребена. В езика не съществуват излишни думи. Точно обратното е – страшно много думи не достигат и ти се иска ги създадеш.

Кои от съвременните руски писатели ще препоръчате на българските читатели?

– В момента литературната ситуация е много специфична и в Русия, и в България…

Каква е тя в Русия?

– Преди всичко се чете т.нар. масова литература – детективски, развлекателни,  любовни романи… Писателите от тези направления издават грамадни тиражи, въпреки че голяма част от тях пишат много зле, но хората ги купуват. Купуват ги! Тиражите на моите книги не могат да се сравняват с техните. Аз издавам в тираж 2 000, 5 000, а те – по 100 000, 200 000, 400 000.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.