Саркози отстъпва с нежелание председателството на Европа

Никола Саркози пристига на срещата на лидерите на Европейския съюз в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Шест месеца, след като Франция освети Айфеловата кула в кобалтово синьо по случай началото на шестмесечното председателство на Европейския съюз, Чехия, която ще поеме щафетата през януари, попита тайно дали френският президент Никола Саркози ще участва в церемонията по предаването на властта. Учтивият, но твърд отговор на Саркози беше, че не би желал да бъде човекът, който ще загаси огромния неонов символ на ЕС, изгрял върху известната парижка забележителност.

Тази история, разказана от добре информиран източник, е показателна. Със своя хиперактивен политически стил Саркози беше доминираща фигура на европейската сцена във време на кризи и не крие неохотата, с която напуска светлината на прожекторите. „Обикнах тази работа“, каза той във вторник пред Европейския парламент в Страсбург в прощалното си слово като държавен глава на страната председател.

По-неясно е дали изпълненото му със събития шестмесечно председателство е променило ЕС и отношението на французите към блока из основи, или просто е дало на неспокойния лидер възможност да излъска имиджа си в Европа и по света. „Беше ли това просто един период на самохвалство, или ще бъде оценен от историците като началото на нова Европа?“, пита Доминик Моизи, старши научен сътрудник във Френския институт по международни отношения.

Малцина оспорват успехите на френското председателство. Въпреки че Москва не приложи стриктно разпоредбите на договореното с посредничеството на Саркози споразумение за прекратяване на огъня в Грузия, то се оказа достатъчно ефективно, за да може ЕС да поднови формално диалога за партньорство с Русия – огромната съседка, която е ключов енергиен доставчик и търговски партньор на блока. След това, когато се разрази международната икономическа криза, Париж запълни част от вакуума, оставен от заминаващото си американско правителство. Той помогна за свикването на срещата на най-силните световни икономики и за съгласуването на европейската реакция.

Миналата седмица Саркози убеди 27-те страни от Евросъюза да поемат задължението до 2020 година да ограничат емисиите на въглероден диоксид до 20 процента под нивата от 1990-та. Въпреки компромисите в полза на индустрията, това споразумение оставя Европа в авангарда на световните усилия за спиране на глобалното затопляне.

Ръководството на Саркози помогна на французите отново да се обвържат с ЕС – едва три години, след като Франция, която е една от основателките на блока, шокира света и самата себе си, отхвърляйки в референдум проекта за европейска конституция. Според социологическо проучване, публикувано във вторник, 56 процента от французите одобряват работата на Саркози за френското председателство на ЕС, докато вътрешната му политика остава твърде непопулярна. Саркози изненада някои и като сключи съюз с британския премиер Гордън Браун и дори го покани на среща на страните, възприели еврото за своя валута – нещо, което Великобритания отказва да направи.

Разбира се, не всички са доволни. Отношенията между Париж и Берлин са мразовити. Дипломат твърди, че на среща с Браун в Лондон преди две седмици Саркози не скрил раздразнението си от германския канцлер Ангела Меркел и от нежеланието й да увеличи правителствените разходи, за да противодейства на финансовата криза.

По-малките и по-нови членки на Евросъюза се чувстват потиснати от човек, който пренебрегва протокола на срещи на високо равнище и прекъсва другите лидери. Така постъпи Саркози миналата седмица с унгарския премиер Ференц Дюрчани, твърди дипломат, запознат с протоколитe от срещата. Дипломатите се оплакват от смяната на настроенията на президента. „Той може да бъде изключително чаровен, разкрива представител на една от по-малките страни членки, но е непостоянен и хаотичен. Сякаш се е събудил в слънчево утро с добро настроение, което иска да предаде и на останалите“.

Чехите също се гневят от намеците, че Саркози може под някаква форма да продължи да изпълнява ръководни функции. И наистина, на пресконференция в Страсбург във вторник той каза, че е естествено французите да подемат инициативи и след 1 януари.

„Шест месеца Саркози се чувстваше като краля на света – Буш беше президент с изтичащ последен мандат, а той държеше кормилото на ЕС, смята Моизи. Сега идва Обама, а той самият вече не е президент на Европа. Няма да приеме такъв край.“ След януари например Франция все още ще бъде председател на новия Съюз за Средиземноморието, който беше основан през лятото, по време на нейното председателство на ЕС. Лансираната от Париж идея за редовни срещи на върха на лидерите на държавите от еврозоната (под председателството на Саркози) не попадна на подходяща почва. Но според някои дипломати не е невъзможно да се състоят нови срещи, ако икономическата обстановка се влоши.

В някои отношения Саркози вече остави своето наследство. Лобирайки за срещата на Г-20 във Вашингтон през ноември и подготвяйки следващата в Лондон през април, той създаде прецедент, който неговите наследници не могат да пренебрегнат. Ако глобалната икономика продължи да се влошава, способностите му за преодоляване на кризи могат отново да влязат в употреба. „Сега той е важен лидер в Европа и на международната сцена, и неговото мнение има тежест“, казва Юбер Ведрин, бивш външен министър на Франция при социалистите и политически опонент, който твърди, че първоначално се е отнасял скептично към лидерските качества на Саркози. “Основното предизвикателство пред Саркози, добавя Ведрин, ще бъде да поддържа добри отношения с Великобритания, да подобри тези с Германия, след което да установи тясна връзка с Обама. Способността да решава това уравнение ще бъде ключова за него, ако иска да запази влиянието си след края на френското председателство“.

И все пак съществува спор за това, какви поуки трябва да се извлекат от последните шест месеца. Едно от споразуменията, сключени при френското председателство на ЕС, проправи пътя към втори референдум в Ирландия за Лисабонския договор – спогодба, целяща да засили ролята на ЕС като играч на световната сцена. Договорът беше отхвърлен от ирландците на първия референдум през юни. Ако поддръжниците на договора спечелят второто гласуване, ЕС ще се сдобие с висш представител за външната политика с разширени правомощия и с нов, постоянен президент на Европейския съвет (органа, в който участват представителите на правителствата на страните членки), който ще поеме поста, освобождаван сега от Саркози.

Защитниците на Лисабонския договор настояват, че шестмесечното председателство на Саркози е подчертало необходимостта от постоянен президент. Противниците твърдят, че успехите на Саркози при сегашната структура доказват, че необходимостта от реформа на институциите е преувеличена. Денис Макшейн, бивш министър по европейските въпроси на Великобритания, смята, че френското председателство е повдигнало сериозния въпрос дали лидери „като Саркози, Гордън Браун и Ангела Меркел ще позволят назначаването на силен и уважаван по света президент на Европейския съвет“.

Извън пререканията, смятат наблюдателите, основният въпрос е дали последните кризи показват, че Европа може да действа като единен блок, за да поддържа баланса с разрастващите се икономически сили в Азия. Хроничните разногласия отслабиха позициите на ЕС в отношенията с Москва. Напрежението между Франция и Великобритания и между Франция и Германия затрудниха европейския отговор на икономическата криза.

В Париж дипломатите са оптимисти. Както се изрази един високопоставен служител, „френското председателство показа, че ако Европа поиска, нейният глас може да се чуе“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.