Алексей Богатуров*

Руският президент Дмитрий Медведев изнася реч по случай Деня на конституцията в Кремъл на 12 декември. Снимка: Ройтерс

Финансовата криза засенчва кризата в световната система - едно по-общозначимо бедствие. Политиците, светът на бизнеса и обществеността се тревожат най-вече заради първото. Това е разбираемо, но финансовите загуби не са единствената заплаха. Деградира световният ред, формиран след разпадането на Съветския съюз. А заедно с него и моделът на партньорски отношения между Русия и Запада - независимо че в условията, разработени за изграждането им, преобладаваха интересите на САЩ и на ЕС.

Неяснотите в днешната ситуация са свързани не само с цикъла за смяна на властта в САЩ, но и с положението у нас. В момента в Русия тече един спокоен, но не и лесен процес - преразпределя се влиянието върху външната политика, което упражняват двата основни клона от изпълнителната власт. Същевременно финансовата криза буди съмнения относно бъдещия външнополитически ресурс на федерацията - не е ясно колко ще може да харчи руската дипломация, за да осъществи своите задачи.

Тревожна динамика изпълва днес и света, който заобикаля Русия. Първо, финансовата криза по естествен път създава все по-плътна атмосфера на извънредна ситуация. Съответно държавите и правителствата намират извинение, за да действат необичайно, решително, рязко дори и все повече мислят за собственото си спасение, а не толкова за чужди интереси.

Истинска сполука е, че водещите държави успяха да схванат нуждата от съгласувани антикризисни мерки. За жалост, въпреки това всеки тайничко изчаква другият да отслабне с упованието това да стане по обективни причини - в криза сме, няма как. Ключовият въпрос обаче е с какъв потенциал ще изпълзи от кризата всяка държава. От това ще зависи новото разположение на силите в света, обмисляно скришом от всички в Москва, Вашингтон, Пекин, Брюксел, а със сигурност и в Тбилиси.

Второ, неразделна част от финансовата ситуация са скоковете в цените на петрола. Разглезени от благоприятната държавна конюнктура, износителите на горива се изправят пред тежки изпитания. Дали икономическите им системи ще издържат този тест - евтинията в суровинния сектор? В течение на осем години, докато Путин управляваше Русия, ставаше дума да създадем устойчив на кризи модел на растежа и той да отслаби зависимостта на страната от износа на петрол. “Велика петролна държава” - това означава сила, но и слабост. Какво ли ни вещаят картите, каква утеха за сърцето?

Трето, да не забравяме фактора на малките страни. Не сме виждали от тях толкова вреди още от босненската провокация през 1914 година. Появи се цял слой, може би цяла класа от държави провокатори, които се стремят да насъскат по-силните страни едни срещу други, та да спечелят от противоречията помежду им. Американските ни братя двайсет години наред отхранваха младо поколение сръчни майстори в тоя бранш. “Стратегия за инкубация на нестабилност” - ето основното теоретично наследство на дипломацията, водена от Кондълиза Райс. Естония, Грузия и Литва са най-малките пиленца в гнездото й. За ролята на по-големи братчета се бодат и мушкат Полша и Украйна. Западът все едно не вижда, че от гледна точка на дипломатическата стратегия Северна Корея е “Грузия с ядрени амбиции”, само дето е по-хитра и с повече късмет.

Четвърто, “революцията в ценностите”. Нека си припомним откъде всъщност тръгнахме. Михаил Горбачов пръв се сети да каже, че всички земни жители имат общ интерес - да оцелеят, да избегнат една обща война. Поразително и грандиозно психологическо откритие, което наистина промени хода на историята. След това Западът в течение на две десетилетия упрекваше Русия, че твърде мудно усвоявала ценностите на демокрацията и човешките права. Няма спор, беше ни твърде трудно да се преориентираме. Свободата, демокрацията, индивидуалните права са неотменими - ето нещо, затвърдено вече в съзнанието поне на младото поколение руснаци. Но и днешните висши ръководители също започнаха сериозно да гледат на тези ценности, дори отказват да споделят някои техни американски и евросъюзни интерпретации.

Драматизмът на ситуацията е там, че междувременно ценността на мира престана да се възприема като ценност! Хората сметнаха, че мирът е неотменима даденост. Политиците в САЩ не се страхуват вече от война. Само в такава атмосфера администрацията на Джордж Буш би могла да стигне до тази налудничава, абсолютно антиамериканска идея - да изравни ценността на отношенията, поддържани от САЩ с Русия и с Грузия. Според мен тази криза в понятията е къде по-страшна от финансовата. “Напред към Горбачов!” Време е май да се върнем към книжките по история на 80-те.

Пето, ето и най-тревожната черта от днешната реалност - американският елит не възприема критиките и е неспособен сам да ограничи военнополитическите си амбиции. Ако назовем нещата с имената им, през август тази година командването на НАТО и руските военни за пръв път от 20 години имаха основания да се смятат за потенциални противници. Това е колосално връщане назад и в него виждаме страничните регионални последици на курса към абсолютно военно превъзходство на САЩ под формата на стратегическа неуязвимост.

Ключовият въпрос на световната ситуация е следният: дали администрацията на Барак Обама ще коригира този курс и ако не, каква ще е оптималната линия на Русия в международната система.

*Алексей Богатуров е доктор на политическите науки, професор, заместник-директор на Института по проблеми на международната сигурност към Руската академия на науките.

По БТА