Роботите са вече тук – време е за закони

Японският робот PaPeRo се грижи за деца. Той живее в дома заедно със семейството, разпознава лицата на членовете му, може да имитира поведението им и да бъде програмиран да казва шеги. Снимка: пинктентакъл.ком

Роботите-домашни помощници могат да забавляват децата, да се грижат за възрастните хора, да хранят болните. Те са неотменна помощ за хората и настъпват все по-масирано по бойните полета в Ирак и Афганистан. Защо все повече учени се притесняват от нашествието им и как трябва да бъдат контролирани пише в. “Индипендънт”.

Роботите не идват, те вече са тук. Но вместо да властват над човешката природа с изключителна логика и сила, те заплашват да създадат слоеве в обществото, които ще останат без контакт с други хора. Нашествието на роботите в домовете ни, на работното място и във военната сфера трябва да бъде наблюдавано и контролирано от етични принципи, предупреждават водещите учени. Тези принципи трябва да ограничат използването им в определени случаи като отглеждане на бебета, грижи за възрастни хора и военни действия.

Тази година продажбите на професионални и неспециализирани роботи в целия свят достигнаха 5,5 млн. Очаква се през 2011-а оборотът им да се удвои и да достигне 11,5 млн. Въпреки това контролът върху използването на тези машини е или много малък, или изобщо липсва. Някои от тях помагат на прекалено заетите хора да отглеждат децата си, други хранят и къпят възрастни и обездвижени хора. Проф. Ноел Шарки, експерт по изкуствен интелект, преподаващ в университета в Шефилд, предупреждава, че роботите са навлезли в доста чувствителни сфери и могат да доведат до изолация и липса на контакт с хора. Това се дължи на тенденцията роботите да бъдат оставяни сами да изпълняват задълженията си за дълъг период от време.

“Трябва да изработим принципи, според които роботите да бъдат спирани от работа за определено време, за да се ограничи контактът на хората с тях, настоява проф. Шарки. Някои от тях са предназначени да се грижат за деца и са толкова сигурни, че родителите може да оставят децата си с тях часове наред, дори дни.”

Над десет компании в Япония и в Южна Корея произвеждат роботи-компаньони и такива, които се грижат за деца. NEC например изпробваха симпатичния робот PaPeRo върху деца: устройството живее в дома заедно със семейството, разпознава лицата на членовете му, може да имитира поведението им и да бъде програмирано да казва шеги. Много роботи имат дизайна на играчки, но поемат ролята на детегледачки като наблюдават движенията на детето и комуникират с родителите в съседните стаи и дори в други сгради, служейки си с безжична интернет-връзка или мобилен телефон.

“Изследванията с роботите-домашни помощници показаха, че децата се привързват към тях и – в повечето случаи – предпочитат робота пред плюшената играчка, казва проф. Шарки. Краткотрайните контакти могат да доведат до приятни и забавни изживявания, които провокират интерес и любопитство. Заради физическата сигурност, която осигуряват роботите-детегледачки, децата може да бъдат оставяни без контакт с хора в течение на много часове и дори за няколко дни. А възможните психически последствия от различната степен на социална изолация върху развитието им не са достатъчно ясни.”

За грижи за възрастни хора са изобретени не толкова игриви роботи. Secom произвежда компютър, наречен My Spoon, който помага на инвалиди да се хранят. Sanyo конструира робот-електрическа вана, който мие и търка автоматично страдащите от смушения в двигателните функции. “В другия край на спектъра са роботите, които изглеждат по-стари. Те бяха пуснати в производство в много страни, където за хората се грижат предимно по-възрастни хора, казва проф. Шарки. Тези роботи помагат на възрастните хора да запазят независимостта си в собствените си домове, но присъствието им може да доведе до риска възрастните да бъдат оставени изключително в ръцете на машините без достатъчно контакт с хората. Старите хора имат нужда от контакти и често ги получават само от хората, които се грижат за тях и от онези, които задоволяват ежедневните им нужди.”

Проф. Шарки призовава за етични принципи, които да засегнат всички проблеми с роботизираните технологии, а не само в дома и на работното място. В сп. „Сайънс“ той призовава да бъде засегната и военната сфера, където смъртоносни машини (като въоръжения с ракети самолет с дистанционно управление Predator, използван в Ирак и в Афганистан) вече са прочути със смъртоносния си ефект. Целта на американския проект Future Combat Systems е да използва роботите като “умножители на силата”, като един-единствен войник ще започва обширни въздушни и сухоземни операции, провеждани от армия от войници-дроиди.
“Роботите-домашни помощници и войници са само два от многото проблематични видове от етична гледна точка. Но този проблем скоро ще излезе наяве заради растящата и все по-обширна употреба на роботи, казва проф. Шарки. Учените и инженерите, които работят в тази сфера ще трябва да имат предвид потенциалните опасности от работата си. Трябва да започне обществена международна дискусия, която да наложи правила за етично и сигурно приложение.”

Корените на призива за контрол над роботите са в 40-те години на миналия век, когато писателят фантаст Айзък Азимов формулира прочутите си три закона за роботиката. Първият гласи, че роботът не може да нарани човешко същество или с бездействието си да позволи нараняването му. Според втория роботът трябва да изпълнява заповедите, дадени му от човешко същество, освен ако това не противоречи на първия закон. А третият гласи, че роботът трябва да защитава собственото си съществуване, освен ако това не противоречи на първия и втория закон.

Азимов написа серия от научно-фантастични разкази, събрани в книгата “Аз, роботът”, в които разглежда проблема за машините и морала. Той искаше да направи равносметка за дългата история на опасните машини и използва трите си закона, за да повдигне етичните въпроси, произлизащи от сблъсъка на хората с изкуствения интелект. Но предсказанията за настъплението на машините, дарени с по-висш изкуствен интелект, не се сбъднаха, въпреки че учените дариха своите механични протежета с квазиинтелигентни отличителни черти като разбиране на проста човешка реч, израз на емоции и мимики.

Проф. Шарки обаче смята, че трябва да бъдат контролирани дори глупавите роботи. “Не предлагам в роботите да бъдат заложени етични правила, както настоява Азимов. Настоявам обаче да се определят принципи за това, как да бъдат използвани те, казва Шарки. В момента роботите не са достатъчно умни. Ако те ни превъзхождаха в своята интелигентност, нямаше да се притеснявам. Те са глупави машини, не по-умни от обикновената пералня, и точно в това е проблемът.”

По в. Индипендънт и сп. Сайънс

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.