В полицията – много вождове, малко индианци

Кубинка. Кадър, останал в апарата на пребития м.г. фотограф на в. „Експрес“ Емил Иванов.
Полицаи се събраха да пият вода пред МВР и донесоха и старите си кубинки. Снимка: Булфото

Полицаите ще пушат, ще пият минерална вода, ще си оставят или хвърлят скъсаните обувки пред МВР. Не само на 13 и 21 декември, ще почнат всеки ден. Защото това министерство наистина се нуждае от дълбока реформа, а не от празни приказки и залъгване на работещите в него с по 400 лв. на калпак, тоест – фуражка. Да оставим настрана жалките опити на Румен Петков да промени нещо в структурата на МВР за 3 години, както и същите преливания от пусто в празно на съпартиеца му Миков, чието време изтича на лято.

През февруари 2006 г. у нас бе на инспекция немският криминалист Клаус Янсен, шеф на Съюза на разследващите полицаи. И направи доклад с 26 препоръки, като една от най-главните гласеше нещо такова: “Както НСБОП, така и полицията са с недостатъчен състав и е необходим допълнителен брой служители”. Янсен питал Румен Петков колко хора работят в МВР и с присъщия си игрив тон, министърът му отговорил: “Това е класифицирана информация”.

Истината лъсна през юни т.г., когато Миков обяви, че ръководи 63 000 души. Армия – два пъти по голяма от българската армия. От тях 47 000 са полицаи, 8000 пожарникари, 5000 служители в администрацията и 3000 в научно-практическите звена. Веднага да направим уговорката – 63 000 са щатовете в МВР, като има около 8000 от тях – незаети. Най-много са в полицията – към 4000 и близо 1000 в пожарната. Реалният брой на полицаите у нас е към 43 000 при население в страната 7 640 238 души (по данни на Националния статистически институт за 2008 г.). Какво се получава –  един полицай бди над всеки 178 българи. Тоест – на 100 000 души от населението се падат към 562 полицаи. Ако се запълни целият щат, ще станат 600 полицаи на 100 000 души.

Да видим сега данните на Евростат – статистическата служба към Европейската комисия, за броя на полицаите спрямо 100 000 от населението в различни европейски държави. На първо място е Италия с 552 полицаи – кажи-речи колкото нашите. Следват Испания (481), Португалия (455), Чехия (449) и Гърция (436). Под 400 полицаи на 100 000 души има в Словения (392), Франция (384), Белгия (371), Австрия (322) и Германия (304). Под 300 полицаи – във Великобритания (275), Естония (241), Холандия (216), ВНИМАНИЕ – Румъния (209). Под 200 полицаи – Финландия (158).

Полицай прибира подкуп – любителско видео

Дотук изброихме страни, членки на Европейския съюз. Ето данни на Евростат и за нечленки – Македония  (480), Турция (449), Хърватия (445), Швейцария (223), Норвегия (179). В случая не говорим каква е структурата на престъпността в отделните страни и че в Румъния и Македония отчитат изключително ниски нива на престъпност на 100 000 души, докато Холандия и Германия са начело с най-високи нива, защото в статистиката за тези страни се броят за престъпления примерно обиди, пътувания без билет, неплащане на издръжка след развод и т.н.

От сравненията излиза, че България – най-бедната страна в Европа, храни най-много полицаи. Те и затова ходят с некачествени униформи, пишат на скапани компютри и получават ниски заплати. Понеже ги издържаме, ако обичат, да не се засягат, когато от време на време някой вземе, че ги попита: “А вие каква работа свършихте?” Защото и при най-напудрените статистики разкриваемоста на престъпленията у нас е около 55 %.

Българската полиция работи по съветски модел, наложен в България в края на 40-те години на миналия век. Оттогава – промените са само козметични. В едно РПУ съотношението между униформени и цивилни понякога стига до 1 към 3. Тоест – полицаите, които патрулират по улиците, са 3 пъти по-малко от оперативни работници, квартални инспектори, дознатели, възпитатели на непълнолетни и … началници от всякакъв ранг.

Снимка: Булфото

А всъщност нито един министър по време на прехода не призна, че т.нар. оперативни работници, кварталните инспектори и всякакви “цивилни изкуствоведи” са абсолютно излишни. Защото при демокрацията не трябва да се слухти кой псува властта по градинките, кой разказва политически вицове, кой си купува долари от арабски студенти, кой отива в чужбина или приема на гости някой чужденец и дали учениците са се събрали, за да слушат рок музика. Такива неща трябваше да следят кварталният милиционер и оперативният работник. Бяха задължени да поддържат миниагентура от информатори – главно бабички и скучаещи пенсионери от ОФ, наред с младежи, проявили се като гамени, но получили амнистия, ако “пеят”. После въз основа на чутото да пишат доклади, започващи с: “Обстановката в наблюдавания район е спокойна, с изключение на…”

Към момента нашите управления са пълни с безделници на щат, заварени от времето на милицията. Те отново ходят из кварталите, по кръчми и кафенета,  душат като копои, но вършат все по-малко и все по-малко работа. На пръсти се броят в София опитните ченгета, които имат своя агентура сред крадците, автоджамбазите, наркопласьорите и сводниците, в заложните  къщи и пунктове за скрап, сред таксиджиите, учениците и студентите, за да разбират какво става в подземния свят.

Единици са кварталните инспектори, които познават голяма част от жителите в района, или са познати на много от жителите. Впрочем, кварталните се занимават главно с оплаквания, че няма домови книги и домоуправители, които сами да им водят издирваните по кабинетите. Фрапиращ пример за това стана подвизаващият се в цяла България с фалшиви паспорти и измислени имена сърбин Будимир Куйович. След като бе хванат, се оказа, че на звънеца и пощенската кутия на  квартирата му в кв. “Лозенец” си пише ясно “Сем. Куйович”. Къде са били оперативните работници и кварталния да отидат да звъннат, а ако няма никой, да понаблюдават  ден-два входа, може пък издирвания да дойде да си прибере пощата.

В същото време в четирите части на “Младост”, в “Дървеница” и в Студентския град нощем дежурят 3-4 автопатрула и 2-3 пеши патрул. Това са 10-15 полицаи. В цяла София нощем дежурят 2-3  патрула на КАТ. Шест-седем полицаи,  които пишат протоколи минимум за по 10 катастрофи. Казахме КАТ и да не забравяме. В софийското управление щатовете не са били увеличавани от 1990 г. насам, без значение, че тогава е имало 300 000 коли в София, а сега са 700 000. И никак не е чудно, че катастрофиралите чакат по 1-2 часа да дойдат катаджиите, а в “Дървеница” стават безумни опашки пред гишетата за регистрации  и наказателни постановления.

Около 800 полицаи не достигат в София и това са точно онези, които дежурят по квартали, по мачове, по митинги… Техните заплати са най-ниски, униформите – некачествени, обувките – също, а възнаграждението за допълнителен труд им се плаща веднъж за 50 часа на тримесечие. Тях ги пращат да махат със стоп-палките и да събират пари от пияните шофьори. Ако някой не дава, тогава викат катаджиите да му пишат акт.

Кой ще хвърли камък в това блато МВР? Кой ще изгони нахлебниците, които по цял ден имитират работа? Който го направи, ще отнесе гнева на поне 10 000 съкратени, всеки от които притежава разрешително за оръжие. От колегиална солидарност ще го намразят и онези, които останат на служба. Ще се опълчи срещу него и кастата на средните началници, ръководещи сектори, направления и всевъзможни измислени структури. А в края на краищата е необходима една проста организация с няколко стъпала от министъра до обикновения полицай.

Михаил Миков, когато подчинените му наричат Мики Маус, няма шанс да успее. Следващият – дори да е от ГЕРБ, едва ли би дръзнал. Нали лидерът му Бойко Борисов се е учил на политика от Тодор Живков, бивш началник на софийската Народна милиция и автор на фразата: “Да се снишим, докато отмине бурята.”
Бедни, Клаус Янсен, бедна ти е била фантазията! Може би на немски е невъзможно да се преведе значението на израза: “Много вождове, малко индианци.”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.