Радо Шишарката: Борците са днешните бизнесмени. Обичаха да им пея македонски песни

Чалгаджията е имал рок банда "Кварц"

– Шефе, търсят те по мобифона! – чува се лигав женски глас. Шефът взима мобифона и почесва ухото си с антената: – Пронто, кое бе?
– Абре, брато, стига с тия фараони, пирамиди, бре, дай да въртим нещо, пра’им пачка – такова бизнес предложение отправя към към шефа друг шеф.
Отговорът на първия шеф относно офертата е:
– Я па то’а!

Диалогът е в началото на песента „Тигре, тигре“. Дори крайните противници на чалгата знаят тази „класика в жанра“. Авторът й е Радослав Петров, известен като Радо Шишарката. А е „шишарката“, защото първите му албуми излизат с името на оркестър „Белите шишарки“. Той е първият, който записва в студиото на Митко Димитров „Пайнер“-а. „Беше в една къща, нямаше тогава студия“, казва той. Радо, който е сред първите чалгаджии в България, е наричан още певецът на ВИС, тъй като не веднъж е пял за босовете на групировката. Повечето му песни възпяват мутрите, освен чалга-класиката „Тигре, тигре“, той е създал песните „Бели птици и куршуми“, „Горски рекет“, „Песен за бирата“, „Курви, сбогом“, „Шопската салата“.
До ’99-та година Радо Шишарката работи активно като певец, в същото време създава албумите на други фолк изпълнители. В началото на 2000-та година започва да прави детски кътове по морето, кръчми. Не оставя обаче музиката и пише песни за други чалга певци.

– Кога пропя?

– На 6 годишна възраст. Карах детска школа в родния ми град- Габрово. 4 години свирех тромпет и 4 години на баритон, в градския духов оркестър. Впоследствие станах рокаджия (усмихва се)

– Рокаджия? Имал си група?

– Да. Групата ми се казваше „Кварц“. Аз пеех. Свирехме хард-рок. Имам 2-3 награди даже от фестивали.

– Кога е било това?

– От ’83-та до ’89-та. Аз до ’93-та свирех рок. Тогава бяха по-силни години, занимавах се основно с музика. Имам златен медал на Седмия републикански фестивал по художествена самодейност, имам един сребърен, ’89-та взех награда на „Тракийска лира“, тогава направих рок парче с гайда. Едно парче, което се казва „Егоист“. Даже един български филм беше сниман с моята музика – „Резервати“ се казва. И ’93-та година станах чалгаджия.

– Как от рокаджия се става чалгаджия?

– Лесно, като няма в рока пари, а в чалгата има.

– Отпреди имал ли си интерес към чалгата?

– Аз съм автор на текстовете и музиката на повечето ми песни. Писал съм парчетата на повечето певици в България, тъй че за мен няма кой знае каква разлика.

– Ти си минал от едната крайност, в другата. Да не говорим, че винаги е имало разделение- по правило рокаджиите мразят чалгата. Тогава как беше?

– Да ти кажа най-големите сръбски и гръцки хитове са направени от рок музиканти. Особено в Сърбия много рок музиканти работят за техния фолк.

Радо Шишарката по време на участие. Снимки: личен архив

При нас няма войни. Но ние българите сме свикнали да се правим на такива, каквито не сме. Гърците как си обичат музиката и не се отричат от нея. При нас има някакво чуждопоклонничество. През всичките тези години все се чуваше, че заради чалгата няма да влезем в Европейския съюз. Бяха наложили на медиите ограничения в това отношение, пък и основните медии не са собственост българи. По-показателно е, че чалга заведенията са пълни с млади хора. В рок заведенията не остана почти никой. Аз направих най-големия рок клуб на южното черноморие – „Резачка“, това беше през 2005 година в Несебър. И съм много наясно колко рокаджии има в България и колко могат да си позволят да бъдат такива. Рокът е доста скъпо изпълнимо желание – като се започне от облеклото, та до начина на живот.

– Да си чалгаджия е по-евтино, така ли?

– Определено. За да бъдеш един истински рокаджия, започваш от дрехите. В чалгата можеш да си ходиш и гол (смее се).

– Спомняш ли си първото си чалга участие?

– ’90-’91-ва година ходех по участия в заведения и свирех сръбски, гръцки парчета. Тогава имаше бум на творчеството в баровете, правеха се доста програми. Тогава може би пях за първи път. Иначе първият ми албум излезе ’93-та година и го представих в Перник.

Радо с колеги, по средата е Сашка Васева Снимки: личен архив

– Какво пя тогава?

– Еми от първия ми албум – „Жельо, Жельо“, „Дай ми виза“… Аз обичам да си пея песните. Тези, които пеят чужди песни, го правят поради това, че няма какво да изпеят. Пък аз имам доста сериозно творчество и има какво да изпея, без да се повтарям.

– Кога стана певецът на ВИС?

– Не съм бил певец на ВИС, аз съм бил певец на всички, които са ми харесвали песните. Моите песни са свързани с борците, мутрите, но не съм пял само на ВИС, пял съм и на СИК, и на Карамански и на всички, за които можете да се сетите. Искам тук да кажа, че през всичките тези години от историята на България, да кажем от 1393-та година, когато падаме под турско робство, винаги е имало борци в България, само че са се наричали с други имена – хайдути, партизани, днес са борци. Те са реформаторите на нещата, които се случват в България в някакъв период. След 10 години може да се казват по друг начин.

– Това ли са съвременните реформатори – мутрите?

– Ми да. Те са машите на тези, които реформират. Примерно хайдутите за какво са излезли в планината – защото са били потискани, не са се чувствали добре, нямали са пари.

Мутренската песен „Бели птици и куршуми“


– Борците на които си пял какви са – днешните хайдути?

– Борците излязоха във времето, когато настъпваше демокрацията. Те са излезли от нещо, от някой си. До демокрацията имаше партизани. Борците се появяват след това и също са революционери, аз така ги приемам. Тия, които бяха борци, са днешните бизнесмени.

– Опасно ли е да се пее пред такива хора? Имал си случай, в който си пял пред Иво Карамански , който е извадил пистолет срещу други гости в някакво заведение?

– Не е опасно, аз си обичам работата и не мисля за това. Аз давам всичко от себе си като работя и гледам хората да остават доволни. Аз не съм имал пререкания с никого. Вършил съм си работата добре, били са доволни тези, на които съм пял. Не съм и чувал моите колеги да са се оплаквали от отношение.
А за тоя случай- не беше опасно за мен, аз бях на един рожден ден, на който се събраха две различни чети (смее се). И аз не се скрих, като стана напечено, ами взех нещата в свои ръце, омиротворих ги. Всичко завърши с ядене и пиене, двамата „войводи“ изпяха заедно „Морен сокол пие“. Другия войвода е между живите, така че няма да го споменавам кой беше. Да е жив и здрав.

– Тези хора задърпвали ли са певици по заведенията?

– Аз лично не съм чувал за такива неща. Дърпане на певици… не знам.

– Те не са се дърпали?

– Тя една жена може сама да вземе решение за себе си. Ще ти обясня сега за това. Тия хора, които могат да си позволят да вършат такива неща, ходят в такъв тип заведения, в които няма как да се случи такава случка, защото заведенията, да речем, са на техни приятели. Има уважение към собственика и не се създават проблеми. Това са измишльотини.

– Чували сме как са били задърпвани певици, манекенки по заведенията…

– А манекенките са друго, там да. Лично не съм присъствал на такива неща. Присъствал съм манекенките сами да сядат на масите, без никой да ги дърпа. И си заминават с тях, никой не ги е товарил като багаж.

– Кои са били любимите песни на тези хора?

– Ако някой си мисли, че любимите им песни са „Тигре, тигре“ и „Бели птици и куршуми“, жестоко се лъже. Любимите им песни бяха македонските, народните песни, в които се пее за народа. Борците може да се отъждествяват с „Тигре, тигре“, тъй като са свързани в личен план с нещата, за които се пее в тези песни. Жоро Илиев знаеше много македонски песни и обичаше много да ги пее, особено „Кога зашумят шумите“, му беше любима.

– Хита ти „Тигре, тигре“ ти ли го написа? И кой е тигърът?

– Да, аз… Еми тигри много. За 20 години работа с хората познавам много тигри. В България има страшно много тигри.

„Тигре тигре“

– Това мутрите ли са?

– Не и обикновените хора в своя живот, в своя бит са тигри. Дори обикновеният строител и той си е тигър. Всеки може да бъде тигър. И с тая песен като намира нещо за себе си…

– „Имаш ли пари, хубави жени“ – това ли е най-важното за тигъра в началото на ’90-те?

– И тогава и сега. То нищо не се е променило. Лично за себе си не намирам промяна, не виждам скоро и да има. Но на човек най-много му трябват пари и здраве. Познавам хора с много пари, които са на 50-60 години и имат най-хубавите жени. Това важи не само за България.

– Казваш, че нищо не се е променило от началото на ’90-те, така наречени „години на мутрите“. Още ли живеем в тях?

– Имаше един период, в който имаше една-две битки тогава. Сега не виждам промяна. Хората, които преди 15 години са били знакови фигури, някои ги няма, но те пък са заменени от други. И това не се е променило. Убийства стават и сега постоянно. Просто идват периоди, в които едни хора трябва да бъдат заменени с други. 90-та година идва на власт еди кой си, след 10 години той става влиятелен и може да измести този, който го е поставил на поста му. За да не пречи на по-силния, той трябва да бъде сменен. Но не е лесно, тъй като през тези години той се е обградил с верни хора и трябва да се почне от тях.

– Защо толкова твои песни са посветени на мутрите?

– Аз пея за времето, в което живея, нещата които се случват в България. Преди време е имало много песни за хайдути – същата работа.

– В първите години чалгата като чели беше с по-просташко звучене, текстовете са по-елементарни?

– Не е така. Не можеш да кажеш, че песента „Горски рекет“ е с елементарен текст: „Вървял в Балкана нейде Кумчо Вълчо, с бухалка в ръката, с мобифон, той търсел хубавата Кума Лиса – шефката на публичния дом“. Това си е една басня. И ако някой журналист не може да разбере Крилов (руски баснописец) в България, то си е негова работа. Аз помня много добре Антон Стефанов, когато писа, че това са е един от най-просташките текстове в България, даже го беше оприличил със „Селската баня“, което за мен е смешно. Защото са много различни песни.

– Имаш песен, която се казва „Курви, сбогом“

– Това е една песен, в която се пее за казармата и за други неща. Какво като има една дума „курви“. Трябваше да го изпея „дами, сбогом“ ли? Същността на българина е такава, че като се скара с някоя жена или се раздели с нея, мъжът винаги ще каже, че е курва. Няма никога да каже: „Аз съм виновен, тя беше толкова готина“.
А иначе сега чалгата се промени, тъй като се вкара много техника. В началото нямахме никакви възможности, първия ми албум съм го записал на едно записващо видео „Панасоник“ стерео, в една стая с провиснал микрофон от тавана. Елементарни условия, които мога да ги сравня с каменната ера. Сега нещата доста се промениха в това отношение, студията купуват повече техника и възможностите са по-големи.

– Значи ли, че се правят по-стойностни неща?

– Прави се по-стойностна музика, музикантски по-изпипана. Преди каквото изсвириш – това е, няма компютри. Ние преди издавахме на касетки, първите ми 4 албума са на касетки. Митко Димитров направи много в това отношение. Той е много педантичен и неговата техника няма аналог в България, на много високо ниво е. Вкарани са много пари. В годините, в които бях в „Пайнер“ съм виждал как той влага в техника, без да пести.

– Беше спрял с участията, сега правите ретро партита в чалга клубовете с Валдес, Тони Дачева, Сашка Васева, и други от първите чалга певци. Променила ли се е чалга публиката?

– Не, не се е променила и преди 10 години и сега все същото си искат – хубавите песни и да се веселят. През всичките години са слушали старите песни. Не знам дискотека, в която вечерта да не се пусне „Шопската салата“. Първите изпълнители може да са забравени от продуценти, но не и от публиката.

При новите изпълнители може би им изиграва лоша шега това, че все се пее за някакви раздели, любови, драми и това натежава на хората. Не може цяла вечер да слушаш песни, в които се пее „обичам те, изоставих те, не мога без тебе“. Има и други неща в живота.

„Песен за бирата“ 
Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.