Исландия се бори да оцелее след икономическия колапс

Исландци се къпят в геотермални извори в Синята лагуна край Гриндавик. Снимка: Ройтерс

Преди кризата Исландия беше една от най-богатите скандинавски страни, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Инфлацията достигна рекордно равнище от 18.1, въпреки поевтиняването на петрола. В Рейкявик редовно се провеждат протести срещу световната финансова криза и последиците от нея. Исландците протестират и срещу правителството заради допуснатата рецесия. Има ли светлина в тунела пред скандинавската държава, пише в. “Гардиън”.

Една табела на международното летище Кефлавик отправяше странен поздрав. “Добре дошли в страната на половин цена, гласи той. Дошли сте тук заради заради природата или заради обменния курс?” Много бързо обаче табелата беше обявена за обидна и беше свалена. Но тя каза много неща за Исландия и за внезапното й западане.

Доскоро Исландия беше прочута най-вече като скъпо и екзотично географско чудо в Северния Атлантик. Сега тя е синоним на нещо крайно различно: първата суверенна жертва на финансовата криза, отрезвяващ пример за това, какво се случва на държава, когато икономиката й се сгромоляса.

Колапсът на банковата система и на местната валута – кроната – беше толкова жесток, че направи икономическия пейзаж сюрреалистичен: страната премина от лагера на богатите към този на бедните толкова бързо, че вече не може да си позволи да внася някои стоки. Тук е пълно със замрели строежи, украсени с недостроени сгради; любезни хора, които обстрелват парламента с яйца и толкова притеснени вестници, че се борят да купят хартията, на която да отпечатат новините; и то точно в момента, когато Исландия влезе в световните емисии.

Най-силно са засегнати онези, които имат заеми. Една от отличителните черти на кризата в Исландия е, че повечето заеми (за купуване на кон или на кола) са били взети в чужда валута, за да се избегнат процентната ставка и свързаните с инфлацията заеми в родна валута. 33-годишният журналист Клеменс Трастарсон и приятелката му купили къща със заем от екзотичнd смес от швейцарски франкове и японски йени, както и крони. Така им препоръчала банката им. Когато кроната се срина, дълговете им се удвоиха. На семейството, заедно с бебето, се наложи да се премести и да даде къщата под наем.

“Ако дойде момент, когато месечните вноски за заема ми се изравнят с фиша ми за заплатата, няма да се поколебая да предам ключовете на къщата, да обявя банкрут и може би да напусна страната”, казва Трастарсон.

И той не е единственият. Повечето млади исландци или мислят по същия начин, или познават някой с подобна нагласа. “Трима от най-добрите ми приятели загубиха работата си в последните дни”, споделя 19-годишният Гаути Масон, бивш работник в автокъща. Той твърди, че е загубил работата си “защото за нея кандидатстваха по-образовани хора”. “Сега, казва той, трябва да отида в Норвегия, но не искам да изоставям семейството си.”

Най-явното доказателство за кризата са недостроените сгради, които никой няма пари да довърши. Доскоро товарни кранове изпълваха небето, но сега повечето от тях са демонтирани. Най-забележителният изоставен проект е конструкцията на новата музикална зала до пристанището.

Три самотни фигури, облечено в оранжево, стоят на върха на сградата, където доскоро работеха стотици работници 24 часа в денонощието. Не е ясно кой ще довърши сградата, нито пък кога. Строителната компания банкрутира, а собственик е останалата без авоари Landsbanki. Непосредствено до недовършената музикална сграда има огромна дупка, където трябваше да се издигнат хотел, мол и новото седалище на Landsbanki. И никой не смее да каже дали те някога ще бъдат довършени. Унар Йосепсон, строител на около 20 години, казва: “Строителството беше спряно в цял Рейкявик и може би в страната като цяло.” Неговият приятел, дърводелецът Йон, твърди: “Взех заем в чужда валута, за да си купя кола. И вместо сега да връщам 30 000 крони на месец, станаха повече от 45 000. И няма как да се отърва от колата. Всеки обед се прибирам вкъщи, защото няма какво да правя.”

На централната търговска улица в Рейкявик все още има изобилие от стоки, но повечето от тях са внесени преди срива на кроната. Стоките, внесени през последните два месеца, са скъпи, ако изобщо може да се намерят, и това се отнася за всичко – от храната до кондомите. А в някои държави продажбите на презервативите се увеличиха драстично като любопитен резултат от финансовата криза. В Исландия обаче тя спадна с 25 на сто, най-вероятно защото пакет “Дурекс” струва два пъти повече от преди. Може би същото се отнася и за бъдещето на Исландия, тъй като може да се наложи много поколения да изплащат дълговете на страната.

Независимо от това, сривът на кроната може да се отрази добре на музиката в Исландия. “Слабата крона прави всякакъв внос прекалено скъп, с изключение на най-продаваемите албуми”, казва Киди Крисянсон в музикалния магазин Bad Taste. Феновете на “Гънс енд Роузис” бяха вбесени когато, след като чакаха 15 години за нов албум, трябваше да чакат още, за да се появи в магазините на Исландия.

Крисянсон твърди, че продажбите растат, но най-вече защото туристите с твърда валута изкупуват стоката, която се оказва доста евтина за тях. Исландците обаче обичат да слушат Бьорк и други местни музиканти. “Исландците купуват повече местна музика. Музикантите тук са щастливци. А Коледата ще е исландска”, добавя той.

На три от лъскавите етажи на бившата фабрика за риба се помещава CCP – компанията, прочута най-вече с компютърната игра Eve Online, която се играе от над 300 000 души по цял свят, както и от много исландци. Но ограниченията за чуждестранната валута за частни лица и бизнесмени, както и за чуждестранни инвестиции правят живота в Исландия доста труден. “За да правим нови игри ни трябват чужди инвеститори”, казва Ейолфур Гувмунсон, бивш асистент в университета „Акурейри“, който ръководи виртуалната икономика на Eve. “Ограниченията върху паричните средства ни слагат усмирителна риза. Преговаряме с правителството, но ако не можем да получим капитал, ще бъдем принудени да напуснем Исландия, въпреки че ще е против волята ни.”

CCP поне отчита приходи. Продажбите в автомобилната индустрия обаче спаднаха с 93 процента в сравнение със същия период на миналата година, поне така твърди държавният радиотелевизионен канал RUV. Исландците просто не могат да си позволят да купуват чужди модели. “Вече не продаваме скъпи джипове, а по-скоро малки коли като „Тойота Хилукс“, които норвежците купуват на старо”, казва той. “Сега, когато видим някой да кара „Хилукс“, нещо ни свива в стомаха и си записваме номера. След това се обаждаме на собственика и го питаме дали не иска да си продаде колата.”

Исландците са зашеметени от шока, че всичко, което имаха, изчезна за една нощ. Освен това са и ядосани на правителството и на централната банка – те таят отвращение към Великобритания и за наказателните мерки, въведени, за да е сигурно, че британските вложители ще получат парите си от олюляващите се исландски банки. За онези, които вече са загубили работните си места, както и за тези, които все още се трудят, началото на новата година ще донесе още по-несигурно бъдеще.

Сега, в най-мрачното време от годината, светлината е само краткотрайно мигване между нощта и следващата нощ. Този път може би ще е необходимо повече време преди наистина да стане светло.

Студеният финансов вятър

Исландия беше канарчето в мината на световната финансова криза. Нейната икономика беше първата, която се срина под невероятния натиск на кредитната криза. Жилищните и потребителските балони се спукаха, а банковият сектор се оказа с огромни чуждестранни дългове, които в един момент надскочиха вътрешния брутен продукт десет пъти и стигнаха 14 млрд. долара. След като кредитната криза смрази пазарите, банките вече не можеха да рефинансират тези дългове; местната валута започна да пада като още повече оскъпи дълговете. Трите големи исландски банки банкрутираха и трябваше да бъдат национализирани. Сега инфлацията е 17 процента, безработицата ще се удвои, а Исландия се превърна от една от най-щастливите икономика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в една от най-задлъжнелите.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.