„Весела Коледа“ или „Весели празници“?

Улрих Х. Й. Кьортнер

Снимка: Ройтерс

Коректно ли е фирмите да изпращат поздравителни картички с надписи “Весела Коледа”? Дали това не говори за високомерието на все още белязаната от християнството водеща култура? Какво е Коледа в плуралистичното общество.

Весела – ъъъ: как всъщност днес трябва да звучи коректното поздравление за Коледа? Весела Коледа? Тогава нехристияните с право биха се чувствали дискриминирани. Атеистите вероятно по-малко ще се смутят от познатата формула. Все пак празникът Рождество Христово принадлежи към нашето културно наследство. “Крилати фигурки за края на годината” наричаха някога ангелите в ГДР, където държавата искаше да избие от главите на хората мислите за религия. Днес ангелите през цялата година са на мода, не само по време на Коледа. Книгите за тях са широко разпространени, също и извън християнските църкви. Според последните проучвания в САЩ 79% от протестантите и мюсюлманите вярват в ангели и дяволи, а при евангелистите процентът е дори 87, още по-висок е той при “Свидетели на Йехова” (95%) и при мормоните (88 %).

Но мога ли да поздравя мюсюлманските си и еврейски приятели с “Весела Коледа”? Възможно ли е ръководството на фирмата да разпрати на служителите и клиентите си картички с надпис “Весела Коледа”? Дали това не е знак, че заговоря високомерието на  доминирана от християнството култура или пък незачитане на друговерците? По Коледа отвсякъде гърмят поппарчета, в които водеща е думата “Christmas”. “Do they know it’s Chrismas?”, пита Боб Гелдорф в създадената за групата “Ейд” през 1984 г. песен, с  която се събират помощи за бедстващите в Етиопия. Сигурно е, че зад всичко това стоят добри намерения. Но когато днес по целия свят се пее “Do they know it’s Chrismas?”, възможно е посланието да бъде криво разбрано и то точно от нехристияните в Африка, и то независимо от тогавашната ефективност на хуманитарната акция на Гелдорф.

В попкултурата и рекламата вече е съвсем обичайно да се изписва “X-Mas” вместо “Christmas”. Изглежда много cool.  “Х” замества “Christ” т.е. Христос, чието раждане се чества на Коледа. В английската дума християнското послание е много по-силно изразено, отколкото например в немската Weihnachten.

И така – да поздравяваме ли с “Весели празници”? Можем да ги пожелаем на всеки в тези определени от държавата неработни дни, независимо от неговата религиозна ориентация. За нехристияните е без значение какво стои в основата на празника. Все пак празниците са, за да бъдат празнувани и дори при християните конкретната причина за даден религиозен празник отстъпва на заден план. А това, за което се пее в църковните песни, че Христос дошъл да ни спаси, да ни извади от мизерията на съществуването ни и да ни поведе по пътя на Спасението, все повече се превръща в програма за малцина вярващи.

В САЩ и Великобритания напоследък стана нещо обичайно на поздравителните картички да пише “Season’s Greetings”. Вече са водени и съдебни процеси дали е допустимо в мултикултурно и мултирелигиозно общество да се пращат картички с думите “Merry Christmas”. В САЩ организациите “American Civil Liberties Union” и “Americans United for the Separation of Church and State” многократно са завеждали дела срещу изучаването в държавните училища на коледни песни, срещу писането на коледни желания, срещу коледните представления и други такива християнски символи. Двете граждански правозащитни организации се позовават на законовото разделение на църква и държава и се ангажират със защитата на мюсюлмани, евреи и други нехристияни от държавно разпоредената Коледа. Изискването за политически коректна Коледа отдавна е довело до изблъскваща празника стратегия, която често приема абсурдни черти. Така например в някои американски градове коледното дърво се нарича “общинско”. От картичките е изчезнал мотивът с раждането на Христос в яслите, а в училищата и детските градини се чудят как да направят така, че да представят Рождеството политически коректно.

Във Великобритания през 2006 г. мюсюлманка, забулена с бурка, е прочела коледно приветствие по частния тв канал Channel 4, а изследване показва, че 75% от предприятията са се отказали от коледна украса, за да не накърнят чувствата на хората от други религии. (Че 80% от анкетираните са отговорили, че не са организирали коледно парти, защото са се бояли, че след прекомерната употреба на алкохол ще последват оплаквания от сексуални атаки, е друга история.)

Днес вместо приказката за раждането на Христос децата слушат тази за полярния експрес. Компютърната анимация “Полярен експрес” с Том Ханкс, заснета през 2004 г., се занимава не с Христос, а с въпроса дали има Дядо Коледа. Когато малкото момче, герой на филма, най-накрая се среща с Дядо Коледа, виква: “Аз вярвам!” Това всъщност е историята за Тома Неверни. Филмът е силно религиозно натоварен, но посланието му звучи така: блажени са вярващите, но не в Христос, а в Дядо Коледа, който обикаля света в одеждите на кока-кола и проповядва праамериканските ценности на семейството и добродетели като честност, почтеност, добронамереност, смелост.

В същото време в САЩ и Великобритания се заражда протест срещу прекаленото спазване на политическата коректност по отношение на Коледа. Той идва най-вече от средите на консервативните религиозни организации. Означава ли това, че е фалшив? През 2006 г. булевардните британски вестници излязоха със заглавия “Война на Коледа”. А според “Гардиън” голяма част от т.нар. политическо коректно поведение спрямо Коледа са чисти измислици. Войната срещу Коледа се оказа буря в чаша вода. Стана ясно, че културната битка срещу Коледа не се води от желание за толерантност, а от съображения, които нямат нищо общо с плурализма и мултирелгиозността.

На критика заедно с враждебността към различното и религиозната нетолерантност бяха подложени и тенденции като тази за омаловажаване на християнството за сметка на други култури и религии. Ако Коледа се превърне празник без Христос, това би означавало, че и християнството е религия без Христос.

Изпразването от смисъл на коледния празник обаче не е следствие на мултикултурното развитие на обществото, на миграцията или разпространението на исляма, то е започнало доста по-отдавна като резултат на секуларизацията. Много по-страшно от лишаването от религиозното съдържание на празника е неговото комерсиално натоварване и превръщането му в жертва на пазара. Тук не са виновни нито мюсюлманите, нито евреите.

Че парите и властта нищо не струват пред Бог, е твърде съмнителна, но също така и окуражаваща мисъл. Дава ни повод за радост и надежда. Детето в яслите ни показва Бог в неговата беззащитност сред бедните, отхвърлените, безсилните и загубилите всякаква надежда. Любовта, универсалният мир, примирението и справедливостта са теми от Библията, които се свързват с раждането на Божия син. Личността и посланието на Исус ясно застават срещу вплитането им в политическия и икономически инструментариум.

Коледа поставя пред християни и нехристияни един и същи въпрос: как днес за нас би изглеждал светът без Исус от Назарет? През декември 1958 г. вестник “Ди Цайт” пусна текст на публициста Герхард Счечни, убеден атеист, един от основателите на “Хуманистичен съюз”. Публикацията завършваше с думите: “Какво бихме спечелили, ако животът на мъжа от Назарет и свидетелствата за него завинаги бяха подложени на отрицанието и унищожението от страна на нехристияните и подчинени на забравата? Не само, че нищо нямаше да спечелим, но и много щяхме да загубим.”

Тогава защо трябва да се премълчава истинската причина за коледния празник? Защо в светска държава, признаваща еднакво всичките религии и отредила 25 и 26 декември за национални празници с изплащане на полагащото се възнаграждение на християни, мюсюлмани, евреи и други, както и на агностици и атеисти, не бива да се казва какво всъщност се чества? Защо не може празникът да се честити не само на християни, а и на мюсюлмани, евреи и други, както и на атеистите? Та нали никой не се опитва да ги обърне към християнството?
В този смисъл не ви казвам “Season’s Greetings”, а Весела Коледа!

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.