Правят ли ни компютрите социални инвалиди?

Висенето пред компютъра влияе върху способността за разсъждение и върху социалните умения, като най-засегнати са децата. Снимка: адванс.орг

Повечето от децата са загърбили традиционните играчки и забавления и прекарват часове пред компютрите. Много малко от тях съзнават, че компютърът може да бъде вреден и с удоволствие използват мрежата, за да се подготвят за училище или да чатят с приятелите си. Вреди ли наистина висенето пред монитора на способността ни да комуникираме помежду си пише в. „Ди Велт“.

Променя ли животът в дигиталния свят връзките между невроните в мозъка? Във времето, когато прекаленото използване на компютрите и световната мрежа е всекидневие, някои учени предупреждават, че е възможна промяна на невронните пътеки в мозъка и то в наша вреда. Досега за това се притесняваха само загрижените за децата си родители, но към тях вече се присъединяват все повече невробиолози и психолози. Някои учени са убедени, че редовното сърфиране в мрежата влияе на начина, по който четем, учим и се отнасяме един с друг. Доказателства за това твърдение обаче все още няма.

Тезата на психолога Гари Смол от Университета Лос Анжелис е, че когато мозъкът е ангажиран с работа с различна техника, основополагащите социални дейности остават на заден план. Пример за това е способността да се тълкува изразът на лицето на събеседника в личен разговор. При постоянна работа в мрежата включените в комуникацията лице в лице невронни връзки отслабват. Възможните последствия са социална безпомощност, неспособност за разбиране на невербалните послания, изолация и отслабващ интерес към традиционните ситуации в училище.

Смол предполага, че промените са най-силни при онези хора, които в момента са между 20 и 30 години и които са свикнали с компютъра още от детството. Ученият ги нарича „дигитални туземци” (digital natives) – за разлика от „дигиталните имигранти (digital immigrants), които са прекарали детството и младостта си във все още аналоговите взаимоотношения и са били приобщени към възможностите на компютрите като „дигитални пришълци” едва на по-късен етап от живота си.

Смол публикува предположенията си в книгата iBrain: Surviving the Technological Alteration of the Modern Mind. Той признава, че не може да посочи конкретен случай, който да докаже хипотезата му за влиянието на дигиталния свят върху структурата на невронните връзки в мозъка. „Основните му тези са сравнително интересни и със сигурност провокативни”, казва изследователката на мозъка Трейси Шорс от Центъра за колаборативна неврология в Университета „Рътгърс“ в Ню Джърси. Други специалисти са по-скептични. Психологът Робърт Курцбан от Пенсилванския университет твърди, че когато става дума за влиянието на личния опит върху отговарящите за социалните взаимодействия части от мозъка, в изследванията има значителни пропуски.

Мериан Уолф от Университета „Тъфтс“ в Бостън е изследвала влиянието на дигиталния свят върху четенето. „Когато едно дете се учи да чете, обяснява тя, то развива в мозъка си връзки, които му позволяват да разбира все по-сложни неща и да прави все по-сложни умозаключения.” Този процес тя нарича „дълбоко четене”, но за да се усвои то е необходимо повече време, въпреки че често се случва за части от секундата.

В света на световната мрежа обаче става дума за скорости, за бързо събиране на често повърхностна информация. Уолф пита какво ще се случи с все по-малките деца, които четат все повече на компютъра. Кой ще развие връзките в мозъка им, необходими за обикновеното четене? И няма ли това да ограничи възможността им да разсъждават върху прочетеното? Уолф иска да отговори на тези въпроси, за да отправи конкретни препоръки за четенето в дигиталния свят.

„Дигитални туземци” с перфектен социален живот

Един от „дигиталните туземци” е 19-годишният Джон Роу от Пасадена, Калифорния. Всеки ден той прекарва между 6 и 12 часа онлайн. И се забавлява като чати с приятели, играе на игри като Cyber Nations и Galaxies Ablaze, дискутира в онлайн-форуми за компютърни игри и диджеи. Има ли той социални умения? Според него той и приятелите му изобщо не са изостанали в тази насока. Роу обаче признава, че в тезата на психолога Смол има зрънце истина, що се отнася до някои от познатите му. „Ако не излизах навън постоянно и не се опитвах да прекарвам повече време с приятелите си, нямаше да имам социалните умения, които притежавам”, казва той. 3-4 от вечерите през седмицата прекарва с приятелите си. „Просто не мога без нормални приятели, с които да се виждам всеки ден.”

Преди повече от 2000 години Сократ предупреди за опасностите на писаното слово – при него рискът от повърхностно учене бил много по-висок отколкото при традиционното устно предаване на знанията. С въвеждането на телевизията се появиха опасенията, че децата може да станат по-склонни към насилие, по-пасивни или по-незаинтересувани от ученето. 19-годишният калифорниец обаче е спокоен за последствията от дигиталната техника: „Разбира се, че прекарваме времето си пред компютъра. Но освен това водим напълно нормален и перфектен социален живот.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.