Никола, дядо на 73 внуци: Ще карам Нова година на гроба на жената…

Никола, 76-годишен, дядо на 73 внуци. Снимки: Валентина Петрова

76-годишният Никола има 8 деца и 73 внуци. „И един няма в затвора“, радва се той. Запознаваме случайно при бръснаря Кемал (неговата история виж тук). Необикновеният факт, че Никола има толкова внуци, се изплъзва в разговора между другото. Оказва се, че той не помни имената на повечето от тях, затова се чувства по-скоро притеснен, отколкото горд. За да удовлетвори любопиството ми, бръснарят Кемал вади лист, на който се е опитал да направи родословно дърво на Никола. То започва с него и съпругата му Райна, продължава с имената на осемте им деца и разклонения за внуците, правнуците, пра-пра внуците и т. н.

Сега ще го изпитам пред вас”, казва Кемал и се обръща към Никола:

Как се казва първата ти дъщеря, Кольо?
– Софка.
Колко деца има?
– Осем.
Втората?
– Седем ли бяха, колко? Много са, много са…
Не, чакай, как се казва втората ти дъщеря?
– Аааа – Мара. Мара има две.
Елена колко има?
– Осем.
Мича?
– Мича има четири.
Роса?
– Роса има 3. (Опитва се да смени темата) – Ама дай да ги заведем тия момичета (към нас) някъде по едно кафенце да пием…
Не, чакай – кажи ми имената на трите деца на Роса!
– Ооооо…
Как се казва момчето?
– Марио.
Другите?
– Не ги знам как бяха.
Как се казва големият ти син?
– Павел.
Как му викат?
– Корчагин.
Той колко деца има?
– Ааа.. (мисли) – четири. Много са, много са…
Другият ти син колко деца има?
– Иван ли? Четири ли бяха…?
Той ги забравя, бе! (смее се). Софка колко внуци има?
– Много са, много са (смее се).
Мара колко внучета има?
– Е не знам вече, ти ме побърка тука…
Две има. Елена има 8 деца. А колко внучета има Елена?
– Колко беха, бе?
11 са! (смее се)
– Верно 11. Много, много са. Само на Миче не са й женени децата. А те са четири. (Обръща се към Кемал умолително – за нас) – Що не земем на момичетата по едно кафенце, бе? Значи вие сте от Интернет?

Кемал вижда, че Никола иска да смени темата, смее се и отговаря вместо нас:
– От Интерпол са!

След минути Никола започва сам да разказва за себе си (запазен е автентичният изговор):

Никола Павлов Петров се казвам. На 76 години съм. Цял живот съм работил в гараж като автомонтьор. Сега съм охрана. Майка е от Тетевен, татко е от Правец. Майка ми беше българка, работеше като медицинска сестра в Александровска болница. Там са се запознали и са създали семейство с татко.

Преди 40 дена почина на сестра ми момичето. Няма какво да те лъжа, сама се утрепа – биеше си инжекции с наркотици. И като стана погребението, над 70 внуци дойдоха, преунуци, дъщерите женени, някои преженени… Три рейса спряха в Бакърената фабрика, все мои деца и внуци. И се почудиха всички. Сега наскоро се ожени пре-пре-унучката. И роди пак момиче. Значи – на мойта внучка дъщеря й ражда. Детето порасна и сега се ожени, роди, така че и внучката ми има преунучка.

Жена ми и тя почина, Бог да я прости. Имам разрешително – писмо имам от министъра, че може да отида на гробищата да посещавам жената в 12 часа за Нова година. Шефът на гробищата казва: „Седи си дома при децата да караш Нова година, па ела на сутринта.“ Ама аз искам там да съм, защото седем години, откак е починала, с нея не сме се събрали на Нова година. 66-годишна почина. Тя ги е чувала, тя ги е гледала всичките деца и внуци.

Моят син Иван се ожени за една жена и тя му каза: „Четвърто дете не искам, Иване.“ И го дават за осиновяване. Жената ми казва: „Кольо, ние остарехме, ама какво да правим с това дете?“ Аз й викам: „Вземи го.“ Вземахме го и си го отгледахме. Сега е на 22 години. Те са го дали на държавата, ама ние признахме, че е наше и си го вземахме. Бащата и майката подписаха, че се отказват от него.

Бръснарят Кемал (вляво), който знае по-добре от Никола колко внуци има и от коя дъщеря и син. Снимки: Валентина Петрова

Аз си имам къща, два декара място, дъщерите и синовете взеха апартаменти от съвета. Сега работя като охрана, 300 лева взимам, но го закъсах с краката. Аз бях 120 кила мъж, сега съм се стопил. Всички деца са женени, всички са отделно. При мен са само едната дъщеря – тя отдавна се разведе, трите внучки и тоя, последния син. Ама той не е като нас едно време. На 22 години стана и аз му викам: „Татко, ожени се, намери си една жена“, а той ми казва: „Това е моя работа, не е твоя.“ А момичетата, внукинките, вече пораснаха, слагат си червило, полички тесни и като ги гледам, скоро може и да се оженат. Но майка им ги стяга.

Имам и българи зетове. Единият е адвокат. Другият е заместник-директор в хлебозавод. Първо започна там като хамалин. Стоварваше брашното. Постепенно започна да работи като майстор, а накрая стана заместник-директор. Както аз бях първо мияч на мивката в гаража на Малашевци, след това станах автомонтьор, после влезнах в производството на двигатели с вътрешно горене.

За първи път сега ще ходя на гробищата за Нова година и децата ми хич не са спокойни. Искат да дойдат всички при мен на Нова година, на гости у нас, за да ме спрат, ама аз пък не мога да ги събера всички. Те са женени, преженени, някои са на три места женени, пък внуци, преунуци…

Обаче искам при жената. Много ми е тежко. Тя беше много добра жена, не мога да я прежаля никога. Децата викат: „Ожени се.“ Как ще се женя, бе? Аз имам син на 22 години (тоя, дето го осинових) – тя го е отгледала. Много ми е жално за нея. А колко внуци имам на мен кръстени – като се съберем всички и като викнеш: „Кольо”, 5 души се обръщат. Внуците и зетовете все работят. Има много и по чужбина – пекари, шофьори. Да са живи и здрави, един няма в затвора, нито в полицията, и аз се гордея. Иначе от общината четиристаен апартамент ми дадоха, имам си и къща в Малашевци.

Райна се казваше жена ми. Само се смееше. Ако ти я покажа на снимка да видиш каква хубава жена имах – Бог. И дъщерите, които ми роди, все са красавици като нея. Две дъщери ми откраднаха. От училището ги откраднаха. Аз бях на работа. Обаче не смеят да спят с тях, защото знаят, че съм луд. Държат ги там един ден, аз отида да си ги прибера и все им казвам: „Тате, изкарай си образованието. Как така на 12-13 години ще се жениш?“ Но те се женеха. На 12-13 се жени, на 15 има деца.

Все им казвах: „Не ни гледайте нас“, защото аз се ожених 14-годишен. Райна като роди сина (тя беше на 16), понеже бях малък и нямах паспорт, детето го записаха на татко на името. Отидох в родилното да си видя момичето, а оттам ми викат: „Марш оттука бе, какъв си ти?“ И понеже съм дете, отидох при мама и татко, та ги помолих да ме водят на свиждане.

Не исках толкова много деца и внуци, обаче и жената, и дъщерите са много хубави. А нали знаеш мъжете как сме? Като е толкова хубава жената, трябва да й напълниш ръцете с деца, за да не я хареса някой и да я подлъже. Затова и аз направих толкова деца.

Като се съберем на сватба по 300 човека, 12 сервитьори и 4 готвачи не могат да смогнат. И много се държи да е честна булката. На моята сватба като се прибрахме с булката, татко праща майка да види дали сме свършили работа, обаче аз заспах. И Райна казва на майка ми: „Ами Кольо си легна.“ Ела да видиш какво стана после – засрамих се много пред родата, а майка ми вика: „Детска им работа!“

Моите деца са през една година раждани. Най-големият е Павката. След това е Софка, Иван, Мара, Елена, Мича… много са, много са. Нямам лоши деца. А внуците да не ти казвам какви са ми хубави. Едни къдрави, красиви отвсякъде. Да са живи и здрави!“

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.