Под обстрела на тапите – класация на 10 вида шампанско от магазина

Отляво надясно: Дипломатът Стефан Тафров, скулпторът Георги Чапкънов, карикатуристът Чавдар Николов дегустират единственото шампанско розе от 10-те вида. То се оказа най-скъпото, но се представи доста зле в класацията (виж я по-долу). Снимки: Нели Томова

За втори път e-vestnik пуска новогодишна класация на шампанско, направена чрез непрофесионална дегустация в редакцията.
Спретнахме си новогодишно парти с 10 вида шампанско и им направихме сляпа дегустация. Този път поканихме като жури повече гости с високи изисквания към пиенето, а участието на редакционния състав беше намалено и поради празнични отпуски. (Повече от 10 вида е непосилно да се опитват, а на пазара се срещат около 30 вида. Но шампанско над 20-25 лв. бутилката не сме купували, за такива вина да му мислят маняците – има специализирани класации).
Десетте вида шампанско бяха купени от “Метро”, но справка по магазините показа, че всичките се продават почти навсякъде из София за Нова година.
Шампанско, разбира се, не е точната дума за този вид вина, но така по традиция ги наричат в България. Пак ще поясним, че шампанско трябва да се наричат само вината от областта Шампан във Франция.

Снимки: Нели Томова

Те се правят по сложна и трудоемка класическа технология, при която на виното след известно отлежаване му се добавя захарен сироп и то ферментира втори път в бутилката, газира се по естествен път, извършват се многократни процедури на въртене на шишетата под различен ъгъл, изстудяване, за да се избистри и т. н. Сложните операции правят най-добрите вина шампанско като “Дом Периньон” да струват 250-300 лв. бутилката у нас (около 90 евро в Европа), а “по-нормалните” – 50-60 лв. Пенливи вина от други области в Европа, правени по класическа технология, могат да се намерят у нас дори за 12-13 лв., което ги прави по-евтини от някои български естествено пенливи вина.

Снимки: Нели Томова
Снимки: Нели Томова

Но по принцип българските са евтини, защото повечето не са правени по класическа технология, а са газирани. Газираните са по 2-3 лв. бутилката. Има и друг вид евтини, естествено газирани, но не в бутилката, а в големи винарски съдове.

Речник за надписите на етикета на шампанското


Dry
– сухо (англ.)
Semi dry – полусухо (англ.)
Sec – сухо (фр.)
demisec – полусухо (фр.)
Trocken – сухо (нем.)
Dolce – сладко (итал.)
Prosecco – сухо (итал.)
–––
Brut
– сухо (това понятие за “сухо” се използва специално за пенливи вина. Сравнено с обикновените вина, такова вино е по-сладко, не е сухо)
brut zero – тип шампанско, по-сухо от горната категория
extrabrut – още по-сухо, съдържание на захар от 0 до 6 г на литър.

Такова е например “Искра” на винпром „Лясковец“, най-старото българско „шампанско“. То е най-популярно у нас и различни производители се опитват да го наподобяват по наименование и етикет, за да излъжат потребителя. Марката „Искра“ се използва от винпром „Лясковец“ дълги години.

Георги Чапкънов дегустира. Снимки: Нели Томова

След разпадането на държавната винарска индустрия започват спорове за марки между различните винарски производители. „Искра“ е регистрирана като марка и от винпром „Чирпан“, част от „Новико груп“ (който пък е част от групировката ТИМ). До неотдавна „Искра“ се произвеждаше само от винпром „Лясковец“, където е произведена за пръв път през 1955 г.
Тази година журито класира доста по-назад пенливото вино “Искра” – но произведено в Чирпан, в сравнение с миналата (тогавашното беше от „Лясковец“). Оценката (по шестобалната система) беше близка – 3,45 срещу 3,67 за миналата година. Но на други вина оценките бяха доста по-високи и “Искра”-та изостана в класацията. Тазгодишната “Искра”, обаче, май наистина не е толкова добра като миналогодишната.Но преди това – журито. Доайен в него беше скулпторът Георги Чапкънов, голям познавач на вината, който подходи съвсем професионално и внимателно проучваше аромата на всяко шампанско, също толкова внимателно опитваше и се връщаше пак към предишни вина, за да си затвърди впечатленията.

Стефан Тафров. Снимки: Нели Томова

Вторият по важност член на журито е дипломатът Стефан Тафров, който е опитал много видове шампанско, и то истинско, в самата област Шампан, по времето, когато е бил посланик на България в Париж през 90-те години. Познанията му в областта на този вид вина са затвърдени от много официални приеми като посланик в Рим, Лондон и в Ню Йорк (ООН). Всъщност e-vestnik направи интервю с него, преди да го включим в журито, което ще пуснем в дните след Нова година.

Карикатуристът Чавдар Николов слуша шумоленето на шампанското. Снимки: Нели Томова

Третият важен гост беше карикатуристът Чавдар Николов, също пияч с опит и претенции. Освен с карикатурите си, които пуска всеки ден във в. “Новинар”, Чавдар се прочу тия дни и с оригиналната анимационна коледна и новогодишна картичка на e-vestnik (виж тук).
Останалите дегустатори бяха от редакцията на e-vestnik – Светослава Банчева, стажантката Николета и Иван Бакалов.

Всички слагаха оценки по шестобалната система и като среден резултат от всички оценки се получи следното:

“Хенкел” (Henkell trocken) – немско

“Хенкел” (Henkell trocken). Оценка 4,65, цена около 16 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 4,65

Цена: Около 16 лв., в “Метро” – 13,94 лв.

Това е най-голямата изненада от дегустацията. По-непретенциозното жури миналата година класира на последно място същото шампанско. Възможно е да има разлика в реколтите, възможно е миналата година да сме попаднали на бутилка от преседели на слънце или на топло кашони. И в журито има разлика. Най-интересното е, че цената е абсолютно същата като миналата година. Немските бели вина (вкл. пенливи) по принцип винаги са ниво.

“Просеко брут Мионето” (Prosecco Brut Mionetto) – италианско

“Просеко брут Мионето” (Prosecco Brut Mionetto). Оценка 4,20, цена: около 13,80 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 4,20

Цена: около 13,80 лв., в “Метро” – 11,99 лв.

Приятно италианско шампанско на прилична цена. Струва си парите за това качество.

“Чо Чо Сан” – мискет (Cio Cio San) – “Винекс Славянци”

“Чо Чо Сан” – мискет (Cio Cio San). Оценка 4,15, цена: около 5,50 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 4,15

Цена: около 5,50 лв., в “Метро” – 4,78 лв.

Пенливо вино по класическа технология. От мискет – в “Славянци” са традицонен производител на вино от този сорт. С марката “Чо Чо Сан” там правят вермути и ги изнасят и досега за Полша, още от времето на комунизма, като на тамошния пазар са едни от най-търсените.

“Жаклин” (Jacqueline) brut – френско

“Жаклин” (Jacqueline) brut. Оценка 4,00. Цена: около 14,50 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 4,00

Цена: около 14,50 лв., в “Метро” 12,59 лв.

Френско шампанско, не от най-добрите, разбира се, но е добро на фона на българските. Примамливо се продава в кашон с две чаши.

“Етикет” – винпром “Чирпан”

“Етикет” на винпром „Чирпан“. Оценка 3,80. Цена: Около 16 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 3,80

Цена: Около 16 лв., в “Метро” – 13,99 лв.

Естествено пенливо вино от чирпанския винпром, но и с доста висока цена. Това са шегите на пазара с вината – винаги ще се намери някое по-евтино, което да е по-хубаво от по-скъпото. А в случая тъжното е, че евтиният вариант на същия винпром получава почти същата оценка.

“Чирпан” – винпром “Чирпан”

“Чирпан”. Оценка 3,60. Цена: Около 2,60 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 3,60

Цена: Около 2,60 лв., в “Метро” 2,18 лв.

Евтино пенливо вино, като за сиромаси. И, въпреки че е непретенциозно, получи оценка почти като скъпото естествено пенливо вино на същия производител. Колко ли отчайващо за майсторите да разберат, че въпреки старанията им за скъпо шампанско, потребителят на вкус не намира голяма разлика.

“Искра” – винпром “Чирпан”

“Искра”. Оценка 3,45. Цена: Около 3,60 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 3,45

Цена: Около 3,60 лв., в “Метро” – 3,07 лв.

Най-популярната и най-стара марка българско пенливо вино. Донеотдавна се произвеждаше само във винпром „Лясковец“, където е направено за пръв път през 1955 г., по класическа технология, но не ферментира в бутилка, а в големи винарски съдове, което обяснява ниската му цена. Дегустираното тук обаче е произведено във винпром „Чирпан“. Тази година „Искра“ не се хареса толкова при дегустацията, както миналогодишното. Все пак – шампанско на достъпна цена.

“Жуве & Кам” (Juve & Camps) розе – френско

“Жуве & Кам” (Juve & Camps) розе. Оценка 3,30. Цена: около 23 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 3,30

Цена: около 23 лв., в “Метро” – 19,99 лв.

Истинско френско шампанско, розе. Не от най-скъпите, разбира се, но за българския пазар изглежда скъпо. И се представи много зле пред нашето жури. На практика най-скъпото от всички дегустирани се подреди в дъното на класацията.

“Жан Пиер Отенже” (Jean Pierre Hottinger) – френско

“Жан Пиер Отенже” (Jean Pierre Hottinger). Оценка 2,95. Цена: Около 5,60 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 2,95

Цена: Около 5,60 лв., в “Метро” – 4,79 лв.

Евтино масово (уж) френско пенливо вино, което никак не се хареса. У нас може би има успех заради ниската си цена, а пък изглежда представително като етикет и бутилка. И френско. Но… всъщност не е френско, а е произведено по лиценз във винарска изба „Сакар“, част от френската „Белведере груп“. Пише го с микроскопични буквички на етикета отзад, само с лупа може да се прочете.

“Криста” (Christa) винпром “Търговище”

“Криста” (Christa). Оценка 2,90. Цена: Около 3,90 лв. Снимки: Нели Томова

Оценка 2,90

Цена: Около 3,90 лв., в “Метро” – 3,36 лв.

Това е пореден опит на винпром “Търговище” да се наложи на пазара с шампанско. Досега е опитвал с различни марки и етикети. Но това не е добро, независимо дали се продава с успех. Хората обикновено избират вино по етикет.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.