Селинджър, скрит от света, става на 90 години

Една от малкото биографии на Дж. Д. Селинджър

Убиецът на Джон Ленън чел “Спасителят в ръжта”, преди да стреля. Носи ли този факт лоша слава за книгата? Не. Защото тя е нещо повече от роман за млади хора, отнасящи се недоверчиво към света. Тя е вик за доброто, изтръгващ се от сърцето на вече няколко поколения. Авторът й празнува юбилей – сам, обградил се доброволно от светската суета, напомня в. „Ди Пресе“.
На 1 януари 2009 г. създателят на “Спасителят в ръжта”, Джеръм Дейвид Селинджър, стана на 90 години. Героят му Холдън обаче завинаги ще си остане млад.
На 8 декември 1980 г. Марк Дейвид Чапман, тогава на 25 години, застрелва в Ню Йорк Джон Ленън. През лятото на същата година Чапман бил препрочел отново след десет години “Спасителят в ръжта”, като вътре в книгата изписал името си и под него добавил “спасителят в ръжта”. Като мотив за убийството той посочва, че Ленън е затънал в света на консуматорството, станал е “phony”.
Да бъдеш “phony” означава: фалшив, престорен, лицемер. Това е ключовата дума на излезлия през 1951 г. роман. Думата, която служи за ориентир на 16-годишния Холдън в света на възрастните. Три дена преди Коледа той бяга от училище и тъй като няма как да се прибере по-рано у дома, се шляе из Ню Йорк. Това са дни на съзряване и на горчив опит от влизането в обществото.

“Рhony” например е спонсорът на училището, който пристига в кадилак и държи дълга реч, в която съобщава на слушателите си, че винаги, когато изпадал в затруднения, говорел с Бог. “Рhony” се среща и при описанието на брата на Холдън, който си изкарва парите със сценарии за Холивуд, пишейки неща, които никак не му харесват. От позицията на своята младост Холдън с право изисква от всички и всичко непрестореност и искреност. Критиката му прониква дълбоко в т. нар. “американски начин на живот”.

След излизането на пазара през юли 1951 г. “Спасителят в ръжта” се задържа почти осем месеца в списъка на бестселърите на “Ню Йорк таймс”. Романът устоява на всички нападки за използването на вулгарен младежки език и описание на сексуална разюзданост. През втората половина на 50-те след дълга втора вълна от рецензии в пресата младите американци поставят книгата на пиедестал и славата й се пренася в Европа. Днес, 60 години по-късно, тя продължава да е любима на подрастващите. Продадени са над 60 милиона екземпляра.
Историята на Холдън започва в интернат в Калифорния. Преди да се запъти към гарата, той застава до прозореца и изведнъж се чувства страшно самотен. Тонът на самотата се превръща в основен за романа.

Пътят на момчето към обществото представлява мъчителен и болезнен познавателен процес. Още при първата си среща с проститутка в една хотелска стая той ще разбере от бруталния й сводник колко силна е връзката между секса и насилието и как понякога те се неразгадаемо преплетени. И следващите му срещи с най-различни хора – таксиджия, или пък приказливец в бар – не се оказват по-щастливи. Затова някак естествено се стига до изречението: “Не знам защо, но в момента плача.”

Когато най-после се прибира у дома, Холдън събужда деветгодишната си сестричка (най-позитивно обрисувания образ в романа, тя единствено умее да слуша и да разбира бързо всичко) и заедно с нея стига до стиха “ако някой спаси някой в цъфналата ръж…”. Сестра му го поправя, че Робърт Бърнс е написал не “спаси”, а “срещне”. Но Холдън вече е съставил своя жизнен план: той иска да бъде Спасителят в ръжта.

Първото издание на „Спасителят в ръжта“ в България.
Първото издание на „Спасителят в ръжта“ в САЩ.

Когато славата на романа позапада, Селинджър изведнъж се оттегля от публичността. Всичко, което се знае за него, е от времето преди “Спасителят …”. Завесата към личния му живот малко се пооткрехва години по-късно, когато през 1998 г. Джойс Мейнард, била за кратко в любовна връзка с писателя през 1972-1973 г., разказва за него в автобиографичната си книга “У дома в света”. А през 2000 г. дъщеря му Маргарет публикува книга за баща си “Спасител на мечтите: мемоари”, която пък е оспорена от сина му Мат.

Селинджър е роден на 1 януари 1919 г. в Ню Йорк. Дядо му бил равин, баща му, женен за католичка, работел за фирма, занимаваща се с внос на месо от Европа. Синът Джеръм Дейвид завършва кадетско училище в Пенсилвания. Започва да следва в Нюйоркския университет, но прекъсва още първата година. Баща му го изпраща във Виена, където трябвало да се занимава с вноса на месо от Полша. Малко преди навлизането на войските на Хитлер в Полша той се връща обратно в САЩ.

През 1939 г. Селинджър посещава курс по креативно писане към Колумбийския университет. Публикува кратки разкази в различни списания, например в “Ескуайър”. 1942 г. е мобилизиран в армията, една година по-късно влиза в разузнаваческите й части. Участва в десанта в Нормандия, след което разпитва заловените немски военнопленници. В Париж среща Ърнест Хемингуей, който се оказва, че е чел един от ранните му разкази и от когото получава поздравления и подкрепа за невероятния си талант. По-късно става свидетел на кървавите битки при Арденската офанзива, където получава травма, която лекува няколко седмици в болница. Преживяванията от това време, без директно да са превърнати в основна тема, са отразени в прочутия му разказ “На Есме – с обич и омерзение”.

В началото на 1953 г. Селинджър се оттегля в Корниш, Ню Хемпшир, където живее и до днес. Жени се за Клеър Дъглас, която заради него напуска реномирания “Радклиф колидж”, четири месеца преди да го е завършила. След раждането на Маргарет и Мат и след фази на дълбока депресия през 1967 г. тя иска и получава развод. Години по-късно Селинджър се жени повторно.

Писателят се е самоизключил от обществения и културен живот. С едно единствено изключение от по-ранните години не дава никакви интервюта и е забранил да се публикува снимката му, както и биографични данни за него върху книгите му. Когато интересът на медиите към тайнствения му живот се засилва и репортери и фотографи се запътват към дома му в Корниш, той разпорежда къщата да бъде обградена с висока каменна ограда. От 1950 г. се опитва да следва далекоизточната философия и поведение и държи съпругата му да го придружава в тези занимания. Последователно търси начини да излезе от общия поток на американското консуматорско общество – занимава се с йога, крисчън сайънс-практики, дианетика, има периоди на гладуване, почти не яде готвено, предпочита ядки и суровоядство. Прилага хомеопатия и акупунктура за себе си и семейството си.

След “Спасителят в ръжта” излиза сборникът “Девет разказа”, който през 1953 г. остава три месеца сред бестселърите на “Ню Йорк таймс”. 1961 г. се появява сборникът новели “Семейство Глас”. През пролетта на 1965 г. в “Ню Йоркър” е напечатан разказът “Hapworth 16, 1924”. И оттогава – нищо. Според литературните слухове през 2009 г. последният разказ щял отново да бъде публикуван.

Фактът, че един убиец обяснява деянието си със “Спасителят в ръжта” и че по време на процеса чете откъси от нея, в никакъв случай не означава, че това е книга, от която трябва да се пазим. Но пък от друга страна това не е роман и за търсещите хармония. И до днес “Спасителят…” е сред най-четените книги от американската литература, писани след Втората световна война. Все още вълнуваща, особено за онези млади хора, на които им предстои да влязат в свят, скроен не от тях и не според желанията им, свят, към който или трябва да се приспособят или да променят.

По в. Ди Пресе

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.