Берковската духова музика: С кумите стават веселбите

Музикантите се подготвят за репетиция в зала на читалището в Берковица. Снимки: авторката

„Ако някога се оженя, то ще е на поляна с много хора и задължително Берковската духова музика- друго не мога да си представя”, категоричен е мой приятел – противник на брака и фен на хаус музиката.Няма как обаче да останеш безразличен към свиренето на момчетата от Берковския оркестър. Музиката веднага те отпраща към хоро, водено от крайно развеселен кум. „Свирим само по такива поводи – весели, носещи усмивки на хората”, казва Красимир Цветков – ръководителят на Берковската духова музика от началото на 70-те.

Оркестърът е създаден 1902 година от млади ентусиасти, които си поръчват инструменти от Виена. В различните времена той е бил общински, читалищен, впоследствие остава на самодейни начала. От десет години се оформя оркестърът „Берковската духова музика“. Преди този период е стигал до 30 души. С течение на времето се е създал по-мобилен състав, в момента са 11 души. Групата се ръководи от Краси и Миро, които свирят на тромпет, Росен с кларинет, Дени, Младен и Валери с басфлигорна, Калин и Асен – също тромпет, Ивайло е на малкия барабан,  Божидар на тъпана и най-малкият – Петър, свири на баритон. „Много хора минават през Берковската музика, някои са във Франция, други в Америка, един стана военен музикант. Но от няколко години сме постоянна група от 11 човека”, разказва Краси. Неговите баща и дядо са били музиканти. Той самият е бил учител и директор на Школата по изкуства към читалището в града. Почти всички музиканти от днешния състав са минали през нея.

Малко преди празниците в края на годината оркестърът се е събрал за поредна репетиция в берковското читалище.  Казват, че са по-търсени и по-известни извън Берковица. Въпреки, че кметът неведнъж е заявявал, че са емблема на града. Помощ обаче рядко получават. Трудности много – от инструментите, облеклото до създаване на контакти за изяви.  „Вече имаме голяма популярност в България, и си намираме работа, казва ръководителят на оркестъра. Но през последните месеци се почувства спад. Трябваше да свирим доста по празниците, имахме уговорки, и понеже сме на юнашко доверие, така си и останахме. В последния момент ни казват: „Отказахме се, съжалявам.“ Повечето уговорки обаче вече минават през договори.”

Единственото нещо, което задържа младите като Петър, който свири на баритон е, че много обича музиката. „През годината взимаме сносни пари, но само това не стига. Всеки един се занимава с нещо друго”, казват музикантите.  Всеки обаче е горд с постиженията на оркестъра, който участва в десетки фестивали в Гърция, Сърбия, Румъния, Турция, Унгария, Италия. Берковската духова работи с Ивана, Глория, Тони Стораро. Наскоро оркестърът се включи в новия албум на Слави Трифонов с две песни.

Два пъти от Берковската духова музика са свирили с музикантите на Горан Брегович. На фестивали на Балканската музика в Гърция – през 1996 и 1997-ма. „Фестивалът беше страхотно организиран, спомня си Краси. Тогава Горан Брегович ми каза: „Вие не знаете какво богатство притежавате българите.“ Най-важното беше, че ние можем да свирим тяхната музика, а те нашата – не до там добре. Когато приключат изявите на фестивала, се събирахме и си правихме страхотни веселби.”

Божидар свири на тъпана в Берковската духова музика. Снимки: авторката
Божидар свири на тъпана в Берковската духова музика. Снимки: авторката
Божидар свири на тъпана в Берковската духова музика. Снимки: авторкатаБожидар и Ивайло на малкия барабан Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаМузикантите се подготвят за репетиция в зала на читалището в Берковица. Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаРъководителят на Берковската духова музика Красимир (първият в ляво), Миро, също на тромпет и Росен с кларинета Снимки: авторкатаПешо е най-малкият в Берковската духова музика и свири на баритон. Снимки: авторката

„Запазената ни марка е народната музика”, казва Краси. Той веднага си спомня за фолклорния аранжимент, който са направили на песента на Уитни Хюстън „I will always love you” за финала на първия Мюзик айдъл.

„Тогава Евгени Димитров ни се обади и каза – искате ли да пробвате? За 2-3 репетиции се получиха нещата. Предварително бях убеден, че това ще помогне на Невена.”

По избори Берковската духова музика е много търсена. Оркестърът е „абониран” за съборите на БСП на Бузлуджа. „Бихме отказали да свирим на протести, които не отговарят на нашите възгледи. Но досега участия не сме отказвали. Винаги става весело.”

Много весело е по селата, когато целият оркестър, натоварен в две коли, отива да взима булка. Кокошки, гъски, магарета се включват в песните и хората с мощни звуци. „Свирехме на една сватба и по път на едната от колите се счупи шарнирът, половината музиканти в нея. Наложи се да изведем булката само с кларинет, тромпет и барабан. Но вече нямаме проблем с транспорта”, смеят се музикантите.

Полицаите често спират музикантската група. „След като разберат кои сме, веднага идва репликата: „А, музиканти сте, трябва да сте пили, хайде на дрегера!”
„В берковския край се славим като любители на ракията, усмихва се ръководителят Краси. Имах един музикант, който свиреше на баритон – беше много стриктен, винаги изчисляваше колко хляб, колко мляко, колко ракия и вино ще използва през годината. Та той все казваше, че едно домакинство в което има по-малко от 120 литра ракия, нищо не не може да направи. 120 литра, при положение, че мъжът и жената не пият (смее се). Стремим се да сме професионалисти и не си позволяваме алкохол, но какво да ти кажа-  понякога обстановката го изисква… на сватби, тържества.”

Снимки: авторката

Често музикантите имат проблеми с инструментите си. Ето до теб е човекът, който унищожава по два баритона на година”, сочат със смях към най-младия. Пешо казва, че не знае как го прави. ”И с тупана сме имали приключения. Ние на тъпана викаме тупан, уточнява Краси. Бяхме го вързали отгоре на колата и докато минавахме покрай циганска махала по един мост, и се чу дън-дън-дън – тупанът се върна обратно.”

„Я разкажи, когато полицаите ни гониха от Бузлуджа и не можахме да се съберем да свирим“, подканват Пешо да разкаже, като „най-млад”. „Свирихме на събор на БСП, смее се той, имаше много полиция, и от съображение за сигурност не даваха коли да се качват догоре. А ние с тежките инструменти – на гръб. Мъкнахме ги доста време и докато вървяхме, се разпиляхме. Изгубихме се и не можахме да се намерим в тълпата, за да почнем свиренето навреме.”

„Абе има истории много… сещате ли се…”, единият от музикантите се хваща за главата. „То не върви да разказваме такива неща, имаме много случки по сватбите”, подшушва ми един от музикантите. На предположението ми за секс с булка по време на сватбата, той намигва: „Абе остави булките, с кумите стават веселбите”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.