Учени доказват: Все пак щастието не е в парите

Снимка: докуиспърър

Ако сте скептично настроени и не вярвате в магически формули за щастие, ако кризата ви е оставила без пари за подаръци, но пък ви е дала време, за да го посветите на другите, ако сред целите, които сте си набелязали да постигнете през 2009 година е материалното благополучие… то тогава следващите редове могат да ви заинтригуват, пише в. „Ел Паис“.

В последно време търсенето на щастие, на личното благоденствие и на чувството за емоционална ситост вече не е само тема на разни гурута, ами навлиза с пълна сила в сферата на науката, ако не на точната наука, то поне на експерименталната. И някои от заключенията на науката по въпроса са доста любопитни.  Доказва се например, че има повече щастие в алтруизма, отколкото в хедонизма. Че е по-добре да се радваме на няколко часа сън в повече, отколкото да имаме нова кола. Също вече се знае, че всеки от нас притежава едно генетично определено базисно щастие, което подлежи на промяна, т.е. може да се манипулира, стига, разбира се, да се открие правилната посока за следване. Хубавото е, че сред новите изследователи на щастието има икономисти, социолози и психолози, които вече публикуват своите трудове по темата в престижни научни издания с международен отзвук. Да, вече съществува т.нар. научно търсене на щастието.

Състоянието на максимално щастие има свое име –  flow (плавно течение, поток) – термин, въведен преди две десетилетия от американския психолог от унгарски произход Михай Чиксентмихай. Става дума за пълното усвояване на позитивна енергия, което могат да изпитат хората когато се отдават напълно на някаква интелектуална задача или просто на нова видеоигра. Чиксентмихай и колегата му Мартин Селигман са сред пионерите на т.нар. позитивна психология. Когато през 1998 година Селигман става председател Американската психоложка асоциация, привлича вниманието върху едно странно несъответствие: от 1980 до 1985 година са направени 2 125 научни изследвания върху щастието, а цели 10 553 научни труда са посветени на депресивните състояния. Селигман призовава към възобновяване на интереса към изучаването не само на това, което натъжава хората, но и на нещата, които ги правят щастливи.

Идеята проработва. От 2006 година до сега щастието е основна тема на повече от 27 300 научни статии, въпреки че тъгата все още печели по точки с 53 000 труда. Но с днешна дата съществуват „Списание за изследвания върху щастието“ (Journal of Happiness Studies), както и Световна база данни за щастието (World Database of Happiness) със седалище в холандския Университет „Еразъм Ротердамски”.

Новата вълна завладява не само издателствата за психологическа литература, но и други сфери, като например икономиката. Европейският съюз финансира проекта „Хепинес” ( happiness – щастие, англ.), който ще изследва в продължение на три години как се отразяват на субективното благоденствие (един от техническите синоними на щастието) на европейците редица съвременни фактори – от климата и замърсяването на околната среда до достъпа до здравни и образователни ресурси. Ръководителката на проекта Сузана Ферейра от Юнивърсити колидж  в Дъблин, смята, че резултатите от това проучване ще бъдат особено полезни при взимането на  политически решения в бъдеще, както и за гражданите като цяло.

Ферейра и нейният екип са икономисти. И не са единствените, които се занимават с темата. В сферата на икономиката е особено важно да се разбере защо хората взимат едни или други решения. Именно този въпрос довежда до темата за щастието нобеловия лауреат в областта на икономиката Даниел Канеман. В частност  той се интересува от това как може да се измери щастието. „Преките изявления за личното благополучие могат да бъдат полезни за измерването на предпочитанията на потребителите (…), ако успеем да постигнем достоверен начин на измерване”, пише в статия на Канеман, публикувана през 2006 година в Journal of Economic Perspectives. И  посочва, че в икономиката се проявява същият бум  по темата щастие, както в психологията. Между 2001 и 2005 година излизат от печат над 100 публикации върху икономика и щастие срещу само четири за периода 1991-1995 година.

Световна карта на щастието. В най-тъмните области хората са най-щастливи. Илюстрация: Лестър юнивърсити

И така, как да измерим щастието? Престижните проучвания на общественото мнение на European Social Survey (ESS), които се правят от 2001 година насам, включват въпроса: „Колко сте щастлив?” И това не е случайно. ESS е носител на европейската награда „Декарт” за висок научен стандарт. Всяко от неговите проучвания струва около 500 000 евро. Проектът „Хепинес” ще се базира именно върху данните на ESS. Има и други подобни проучвания с различни методи, като например Евробарометърът или World Values Survey (WVS), които от  началото на 80-те години обобщават данни за повече от 50 страни.

Резултатите от тези проучвания са горе-долу следните. В богатите страни хората са по-щастливи, отколкото в бедните. Дотук добре. Но веднъж постигнато едно базисно ниво на материално благополучие, понятията пари и щастие се разделят. Въпреки повишаването на материалните възможности, усещането за благополучие е почти същото. Този парадокс, посочен още през 70-те години от икономиста Ричард Истърлин, с времето само се потвърждава. Психологът от Испанския университет за дистанционно обучение Енрике Г. Фернандес Абаскал например пише в книгата си „Позитивни емоции”: „Децата ми имат всички възможни видеоконзоли и не са по-щастливи от баща ми, който като малък си е играел на улицата с едно въже и една картонена кутия. Макар и с по-ограничени финансови възможности, нивото на щастие преди и сега е много подобно.”

„Хората с по-големи от средните доходи са сравнително доволни от живота, но не са много по-щастливи от останалите хора във всеки един момент. Напротив обикновено са по-напрегнати и нямат много време за забавления. Дори изглежда, че положителният ефект от по-големите доходи е само временен”, пише Даниел Канеман в сп. „Science” от юни 2006 г. През ноември същата година списанието публикува още едно подобно проучване на американски психолози и експерти по маркетинг. Според тях повечето пари създават  у хората усещане за самодостатъчност. Като последица хората с повече възможности обикновено не искат помощ от никого и са по-малко склонни да помогнат на другите. Това би обяснило популярното виждане, че парите са най-голямото благо, но и най-голямото зло. С развитието на различните страни и култури парите водят до по-широк достъп до стоки и услуги, но в същото време отслабват връзките между приятели и роднини. Така парите мотивират индивидуализма, но ощетяват социалната мотивация.

Анкетите на WVS също показват, че нивото на щастието се поддържа горе-долу стабилно в продължение на годините, така както и разликите между отделните страни. В Скандинавските страни и Латинска Америка хората се чувстват по-щастливи отколкото в Азия. Германия, Колумбия, Нигерия и Пуерто Рико обикновенно оглавяват класацията.  Въпреки всичко последните данни от проучването показват, че в 45 от 52 страни  усещането за щастие нараства.  Според директора на WVS Рон Ингълхарт това се дължи на повишаването на жизнения стандарт в страните, които започват да преодоляват бедността, както и на въвеждането на демокрацията, която се предполага, че гарантира повече лични свободи на гражданите.

Във всеки случай „снимката”, която представят големите социологически проучвания, за мнозина си остава доста размазана. Така се появяват по-ограничени, но пък по-точни проучвания. Някои от тях включват разбор по пол и възраст. Като цяло съвпадат в изводите, че младите хора и пенсионерите са по-щастливи от останалите хора. Скорошно проучване на Френския статистически институт, в което са използвани данни, събирани от 1975 година насам, показва, че след „черната дупка”, която за мнозина представлява навършването на 40 години, усещането за щастие се възобновява и достига своя връх през 60-те. Друга анкета на американски учени, сред които самият Истърлин, стига до заключението, че като млади жените са по-щастливи от мъжете. Но към навършването на 48 години нещата се променят и мъжете са тези, които се чувстват по-доволни от живота.

В общи линии всички са съгласни, че щастието се свързва с „осезаеми блага в много от сферите на живота”, пише Соня Любомирски от Университета в Станфорд. Сред тези блага са по-голямата вероятност за брак, повечето приятели и по-голямата обществена подкрепа, повишената креативност и продуктивност, по-качествената и по-добре платена работа, повече активност и жизнена енергия, по-добро психическо и физическо здраве, способността за самоконтрол и достигане на дълголетие. Освен това щастливите хора не са егоисти. Според Любомирски те са по-отворени за сътрудничество, благотворителност и са по-внимателни към другите.
Но това не е достатъчно за откриването на формулата на щастието. Като начало не е възможно да се каже дали човек е по-щастлив само защото е женен или напротив. Т.е. нужно е да се направи лабораторна „дисекция” на щастието, за да се стигне до по-точни резултати. Така се стига до още по-интересни изводи.

Като цяло отговорите на хората за това как се чувстват, са силно повлияни от формулировката на въпроса или от това дали непосредствено преди анкетата са имали някакво позитивно или негативно преживяване. Класически пример е този с пациентите, на които предстои да се подложат на някакъв вид болезнено изследване. Повечето казват, че им е било по-леко, ако последните минути са били приятни, дори когато това предполага увеличаване на времето на изследването. В едно от своите проучвания Канеман моли участниците да дадат оценка на всяко от своите ежедневни действия като се опитат да ги „преживеят” отново. По този метод е реализирано проучването му, публикувано в сп. „Science” през 2004 година. Данните в него са от отговорите на почти 1000 жени върху това доколко са доволни от различните сфери на своя живот. Най-високо оценени се оказват сексът, излизането с приятелки и гледането на телевизия. А сред най-неприятните неща са липсата на достатъчно сън и прекаленото натоварване в работата.  Отново като особено важни се посочват семейството и приятелите, но не и парите (веднъж покрити основните нужди).

И това не е единственият неочакван резултат. Има и други. Например пациенти с рак след операция се чувстват по-щастливи, отколкото здравите хора. Или жертви на тежки катастрофи заявяват, че са особено щастливи, докато хора, спечелили от лотарията, малко след първоначалната изненада не са по-щастливи от останалите. Обяснението на този феномен може би е в самите гени. Различни проучвания с близнаци стигат до извода, че има едно постоянно ниво на щастие у всеки човек, към което винаги се връщаме, каквото и да се случва с нас. Или не съвсем. Още през 1996 година едно изследване на на 4000 двойки близнаци доказва, че усещането за благополучие е генетично зададено в поне 50% от случаите. Тази година подобно проучване на британски и австралийски учени стигна до почти същите резултати.

Друга любопитна подробност: излиза, че сме по-щастливи когато харчим пари за другите, отколкото когато го правим за себе си. Доказва го работата на Елизабет Дън от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър. Нейното проучване е публикувано в  сп. „Science” през март тази година. За целта са използвани доброволци, на които раздали пари с инструкции да бъдат похарчени по определен начин и след това трябвало да се определят до каква степен са останали доволни или не от свършеното. И други учени стигат до извода, че щастието е по-голямо при извършането на дейности в помощ на другите. Излиза, че алтруизмът помага в много по-голяма степен в търсенето на щастието, отколкото личното удоволствие. „Ако тези изводи успеят да мотивират нов вид политики, може да се стигне до ценно преливане на национално богатство в национално щастие”, според Дън.

Ако е истина, че парите и личното удоволствие не ни правят по-щастливи, защо тогава настоящето общество преследва именно тези цели? Според Канеман причината би могла да се търси във феномена на колективната илюзия. „Когато хората дават оценка на влиянието на един единствен фактор върху тяхното благополучие – например на доходите – обикновено преувеличават реалното му значение. Наричаме тази тенденция „фокусна илюзия” … Именно тази илюзия може да се окаже в основата на едно грешно решение”, пише този учен в своя публикация в „Science” през 2006 година.

Този феномен пречи не само в измерването на собственото щастие, но и в това, което чувстват другите хора. Всички се изненадват от факта, че хора, които страдат от парализа, се чувстват щастливи, обяснява Канеман. Според него причината за това е, че тези хора не са парализирани изцяло. Дори без да могат да се движат, те могат да изпитват удоволствие от храната, от контакта със своите приятели, от четенето на вестници. Важното е на какво обръщаме внимание.
Всички тези експерименти имат за цел да ни помогнат да подобрим усещането си за лично щастие. И не става дума за някаква утопия. В крайна сметка нашите гени ни предоставят останалите 50%, за да експериментираме със себе си.

По в. Ел Паис

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.