СофияПловдивВарнаБургасРусе

Земя срещу мир – изходът от конфликта в Близкия изток

Американци развяват израелското знаме на митинг в подкрепа на Израел в синагога във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

Една често използвана арабска поговорка за държави, които са в конфликт, гласи: виновен е онзи, които е започнал конфликта. Така че ако се опитвате да разберете кой е виновен за днешния кръг от насилие в Газа, трябва да разберете само кой го е започнал. Когато обаче си зададем този въпрос, се объркваме още повече в търсене на началната точка назад във времето.

В региона е очевидно едно нещо: хората имат твърде непостоянна памет. Тези дни в Израел говорят за ивицата Газа, като се ограничават само до близкото минало. Когато обаче стане въпрос за заселническата дейност на Западния бряг, те отварят дума за божествено обещание, дадено на евреите отпреди хиляди години. Хронологията може да е най-важният ключ към разбирането на Близкия изток. Всяко действие може да бъде разглеждано като реакция на предхождащото го. Кой е прав и кой не често зависи от това, къде е началната точка.

Да вземем, например, сегашните израелски бомбардировки на Газа. Израелците твърдят, че те са отговор на атаките с ракети „Касам“ от Газа към израелски градове. „Хамас“ твърди, че ракетните му нападения са пряк резултат на обсадата на Газа, след като палестинското движение спечели изборите през 2006 година. Израел настоява, че се е изтеглил от Газа през 2005 година Палестинците казват, че след като контролира границите им по суша, море и въздух, Израел всъщност не е прекратил окупацията. Нещо повече, те настояват, че всички палестински територии са окупирани и Израел трябва да прекрати окупацията от 1967 година и да премахне еврейските селища, построени на Западния бряг. Израел казва, че евреите имат дадено от Бога право да се заселят където и да е, стига да смятат, че там е библейската земя, обещана от Бог на Авраам само за тяхна употреба.

Ако погледнем няколко десетилетия назад, ще видим и друга гледна точка. Израелците често повтарят, че окупирането на арабски територии е легитимно, защото тези райони били завладени в акт на самоотбрана като пряк резултат на започната от арабите атака срещу тях през юни 1967 година. Но когато кажете на израелците, че войната от 1967-а, която самите те наричат Шестдневната война, е започнала и свършила през юни, те казват, че това е станало всъщност месец по-рано. Израелците и техните защитници непрекъснато твърдят, че израелската „превантивна“ война е започнала заради египетската блокада на тяхното пристанище Ейлат на Червено море. Според Израел настояването на египетския президент Гамал Абдел Насър войските на ООН да се изтеглят от Синай и да се наложи морска блокада не са нищо друго освен обявяване на война и това е оправдало израелската окупация на арабски територии.

Фактът, че една обсада е възприета като обявяване на война, напълно се забравя, когато става въпрос за ивицата Газа. Сякаш израелците смятат, че останалият свят има къса памет или че палестинците в Газа са творения на някакъв низшестоящ бог и не им е позволено да възприемат израелската блокада над тях като обявяване на война, която да оправдае реакцията им с военни средства.

Ясно е, че за да разграничим добрия от лошия, и двете страни трябва да се споразумеят за началната точка. Мнозина днес вярват, че естествената начална точка за палестинско-израелския конфликт е в края на 40-те години, когато е създаден планът на ООН за разделяне на териториите, който за първи път дава законова база за създаването на Израел. Ако отделянето на Палестина бъде прието като начална точка, то логическият край на конфликта ще бъде да се прекрати пряката и непряка окупация на палестинската половина от плана. Независимо от времето и хронологията, размяната на земя срещу мир продължава да е най-логичният и подходящ начин да се подходи към конфликта, който премина от 20 във 21-и век.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.