Сп. „Тайм“: Ренесансът на ядрената енергия се отлага

Работници събарят охладителната система на АЕЦ „Троян” в американския щат Орегон. Снимка: Ройтерс

Какво е бъдещето на ядрената енергия? След десетилетия, в които АЕЦ бяха смятани за екологично безопасни, евтини и за добра алтернатива за бъдещето на човечеството, сега става ясно, че те са прекалено скъпи и само временно решение на проблема с глобалното затопляне. Разходите по строителството им са толкова големи, че карат все повече компании да се отказват от плановете си за нови реактори. Какво се случва с планираните нови реактори в САЩ пише сп. „Тайм”.

Ядрената енергия е на ръба на забележително завръщане – в момента в САЩ в етап на планиране са 35 нови реактора. Сложният процес на регулации, който парализира индустрията за едно поколение, вече е модернизиран. В Америка не е имало сериозен ядрен инцидент от аварията в Three Mile Island през 1979 година. А политиката срещу ядрената енергия вече е далечен спомен. Сигнал за промяната беше моментът, в който Джон Маккейн се подигра на Барак Обама, че е против ядрената енергия – а това дори не беше вярно. “В Конгреса има съвсем малко малцинство, което все още е срещу ядрената енергия, казва Алекс Флинт, топ-лобистът в Института по ядрена енергия. А това е голяма промяна”.

Най-значимите причини за промяната са растящият недостиг от електричество в САЩ (според прогнозите през 2030 година то ще се увеличи с още 30 процента) и заплахата от глобалното затопляне. Атомните реактори не произвеждат въглеродни емисии, затова енергийните специалисти, политиците и дори някои природозащитници ги възприемат като чист източник на енергия за взаимообвързания свят – алтернатива на полезните изкопаеми, която може да произведе електричество, когато слънцето не грее и вятърът не духа. Призракът на схемата за заплащане на въглеродните емисии за противодействие на климатичните промени измени ядрената икономика. Първоначално хвалена като “прекалено евтина, за да бъде измерена”, ядрената енергия се оказа крайно скъпа, но според поддръжниците й тя още се окаже много по-евтина, когато разработващите газови и находища с полезни изкопаеми трябва да плащат за емисиите си. И за разлика от другите хипотетични технологии, ядрената енергия вече осигурява 20 процента от тока ни. “Стоим върху сандвич с шунка и умираме от глад”, казва сенаторът от Джорджия Джони Исаксон.

Но върху ядрения ентусиазъм се изля неочакван студен душ. Оказа се, че новите централи ще бъдат не точно извънредно скъпи, но забележително скъпи. Първото подробно изчисление, направено от Florida Power & Light (FPL) за голяма централа край Кейс, стигна до шокиращите 12-18 милиарда долара. Progress Energy съобщи за план на стойност от 17 милиарда долара за подобна централа във Флорида, като само за една година утрои предвидените средства. “Напълно потресаващо”, каза Ричард Майерс, вицепрезидент на Института за ядрена енергия, отговарящ за развитието. „Истински зов за събуждане“, заяви Дейл Клайн, председател на Комисията за ядрено регулиране на президента Буш. „Признавам, че разходите са ужасяващи“, съгласи се и Ричард Майерс, вицепрезидент на Института по ядрена енергия.

А изчисленията стават страшни с бясна скорост. Маккейн призова за нови 45 централи до 2030 година; като надхвърли досегашните разходи за индустрията с 250 на сто, и те може да надминат границата от един трилион долара. Местните данъкоплатци ще поемат основния удар, но всички данъкоплатци ще отговарят за милиардите гаранции по заемите, за намаляването на данъците, застраховките и директните субсидии – да не споменаваме проблема за съхраняването на радиоактивните отпадъци, ако Конгресът изобщо реши къде да го дене. А онези 45 нови централи едва ли ще заместят съществуващите, които са в списъка за извеждане от експлоатация преди 2030 година.

Този труден за решаване удар разстрои Уолстрийт. Компания, собственост на Уорън Бъфет, отмени плановете си за централа в Айдахо, а банките и облигационно-рейтинговите агенции също са скептични. В действителност през 2007 година проектите за възобновяема енергия привлякоха частен капитал в размер на 71 милиарда долара, докато ядрените не получиха нищо. Всички реактори, които се строят по света, се финансират от правителствата. “Непрекъснато трябва да обяснявам: Франция и Китай не са капиталистически държави”, заяви конгресменът Ед Марки, който е демократ-противник на ядрената енергия от Масачузетс. “Никой не иска да вложи собствените си пари в този т.нар. ренесанс, а само чуждите.”

Ядреният ренесанс все още би имал смисъл, ако може да спаси планетата. Съществуващите в Америка ядрени централи предотвратяват отделянето на въглерод, равняващ се на изхвърлените от частните автомобили количества в цялата страна за една година. Но повечето централи няма да могат да намалят емисиите достатъчно бързо, за да повлияят на кризата с климата. Нужни са сериозни ограничения в рамките на десет години, а първите нови централи няма да започнат работа преди 2016 г.

В действителност ядреният ренесанс все още е в бъдещето. Още никой не е отворил нова страница или не е направил някакви окончателни решения за инвестиции. “Съществува прекомерно изобилие“, казва Клайн от Комисията за ядрено регулиране. И все пак, молбите за разрешителни заливат комисията. Шумната подкрепа от Буш за индустрията беше подкрепена от демократите, както и от по-зелените републиканци като губернаторите Чарли Крист от Флорида и Арнолд Шварценегер от Калифорния. „Без съмнение ядрената енергия е скъпа, каза бившата директорка на Агенцията за опазване на околната среда Кристин Тод Уитман. Но не може да казваме „не“ на всичко.“

Ядрената индустрия се поучи от грешките, които допусна при първия опит, когато сроковете за строеж се удвоиха, цените експлодираха, а половината от поръчките за нови реактори бяха отменени. През миналата година тя работи с рекорден капацитет от 92 на сто, на практика без проблеми. Страховете “само да не се случи на мен”, които бяха фактор за спирането на толкова много централи, отпаднаха. Едно проучване на индустрията показа, че повечето американци са „за” новите реактори, включително четири пети от онези, които живеят близо до някой от тях. А регулаторите работиха с индустрията, за да уеднаквят стандартите за реакторите, които трябва да повишат сигурността им. Клайн се шегува, че Франция има 104 различни вида сирена, но само един вид реактори, докато САЩ имат само един вид сирене, но 104 различни реактора. Комисията по ядрено регулиране разглежда молбите на висока скорост, като съчетава инструкции и разрешителни за работа в общо разрешение и предприема още стъпки, които да изключат риска от процеса на регулация. “Конгресът дори одобри “застраховка риск” като реимбурсация на индустрията за забавянето от регулатора, към което трябва да се добави и одобрената от правителството застраховка “отговорност”. А индустрията често намира по-голяма подкрепа на щатско ниво. Флорида гарантира възстановяване на средствата, инвестирани в ядрената енергия дори ако ядреният реактор не бъде довършен. “Създали сме положителна политическа и законодателна среда”, казва президентът на Florida Power & Light Company Армандо Оливера, чиято компания отдели през 2007 година 2,3 млн. долара за шест лобистки фирми във Вашингтон.

Останалото, от което зависи ядрената енергия, са непривлекателните алтернативи. Въглищата са мръсни. Природният газ не е съвсем чист, а цената му е доста подвижна. Слънцето и вятърът са непостоянни. Чарли Крист, който блокира няколко мини за добив на въглища по екологични причини, обяснява подкрепата си за ядрената енергия с три думи: “Трябва ни енергия!” Представители на индустрията настояват, че ако се игнорират капиталните разходи, ядрените централи са най-евтиният източник на енергия.

Капиталните разходи обаче не може да бъдат игнорирани – те са извън контрол. Единственият стоманолеярен завод, който изработва херметизиращи обвивки, е в Япония, а списъкът на чакащите се е проточил за три години напред. Специализираната работна сила, необходима за изграждането на реакторите се сви, а така също и фундаментът на индустрията. Стоманата, циментът и цените на другите артикули се стабилизираха, но кредитната криза повиши цената на заемите. Florida Power & Light Company признава, че новите реактори представляват “изключителен риск и несигурност”, а всяко шестмесечно забавяне добавя около 500 млн. долара към цената им. Междувременно радиоактивните отпадъци отлежават във временни складове из цялата страна. Енергийният специалист Еймъри Ловинс е изчислил, че новите ядрени киловатчасове в целия свят може да струват над два пъти повече от въглищата или газа и почти три пъти колкото вятъра – и тези изчисления са направени преди да се взривят цените на строителството да ядрените централи.

Така че, как да произвеждаме енергията си? Отговорът може и да звучи малко незадоволително: повече вятър, по-малко въглища, но най-вече като използваме досегашните източници на електричество, докато не се появи нещо по-добро. Съществено е да се намали потреблението чрез енергийна ефективност. Повечето подобрения в ефективността се оценяват на 1 ¢ до 3 ¢ на киловатчас, докато новата ядрена енергия е на път да струва от 15 до 20 ¢ на киловатчас. А никоя ядрена централа не е била построена в рамките на бюджета си.

Този отговор е незадоволителен – особено когато сами си плащаме сметките.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.