Защо африканските рибари не оцениха екоидеята на концерна „Осрам“?

Рибар лови риба в езерото Виктория, използвайки енергоспестяваща крушка. Снимка: Осрам

Немският производител на осветителни тела „Осрам“ обърна поглед към Африка, за да открие континента като нов пазар и да даде своя принос за опазването на околната среда. Но въпреки очакванията проектът, който трябваше да смени традиционните бензинови лампи с лампи, светещи със слънчеви батерии, е пред провал. Защо рибарите не искат да се сбогуват с навиците си и какво биха спечелили от промяната, пише вестник „Цайт”.

Хиляди малки Луни светят през нощта в езерото Виктория. Върху малки салове, плаващи по черната вода, се клатят петролни лампи. Те трябва да привличат рибите. От десетилетия мъже като Потас Абой ги примамват в мрежите си по този начин. Дали прогресът ще промени тази традиция?

От няколко седмици рибарят от селището Мбита има нова лампа. Нейната крушка е голяма и разпръсква типичната студена светлина на енергоспестяващите крушки. Един кабел я свързва с малък акумулатор. Това трябва да бъде не само по-евтин вариант, но и доста по-сигурен и безвреден за околната среда, отколкото досегашните бензинови лампи. За да използва новата лампа Абой е подкрепен от „Осрам“. Немският производител на крушки иска да осигури електрическа светлина в региона, в който няма електропреносна мрежа. А от 175-те хиляди рибари край езерото Виктория предприятието очаква да направи значителни печалби. Една идея, която на пръв поглед свързва по идеален начин помощта за развитие и опазването на околната среда.

Но за съжаление между идеала и действителността зее истинска пропаст. Въпреки че светещите с помощта на слънчевата светлина лампи са осигурени от почти девет месеца, досега от тях са се възползвали само от двама рибари – единият от тях е Потас Абой. Причините са най-различни: политическата нестабилност, бюрокрацията и културните различия са на път да осуетят проекта на „Осрам“. А случаят може да покаже защо перспективните проекти за развитие на практика винаги се провалят.

Отделът на „Осрам“ за устойчиво развитие в Мюнхен е планирал всичко до последния детайл. Били са разгледани всички таблици, сравнени цените на световния пазар и уточнени границите на печалбата. 1,6 милиарда души по света нямат достъп до електричество, повечето от тях са в Африка и в Индия. Според Световната банка, в зависимост от цената на петрола, те дават около 38 милиарда долара годишно за бензин – само за да светят лампите им. Водещи на пазара в сферата на осветлението са петролните гиганти, а не фирмите за електричество. И това трябваше да се промени.

Специалистите от „Осрам“ разработили концепция за соларни станции, които да продават порции енергия. Слънчевата енергия трябвало да се съхранява в преносими батерии, за да може малките уреди като радиоапарати, мобилни телефони и преди всичко лампи да се използват и далеч от електрическата мрежа. „Идеята беше толкова проста, че се питахме защо никой не се е сетил за нея по-рано, казва Волфганг Грегор, ръководител на отдела в Мюнхен. Но в Африка нещата винаги са различни.”

Подготовката на проекта продължила една година. Като консултант бил привлечен Институтът за Африка към университета във Виена. В Мюнхен бил построен макет на бензиностанцията: соларни панели, превключватели, управляваща електроника, чак до защитата срещу светкавици. След това техниците били изпратени в Африка, а след четири месеца край езерото Виктория била готова първата соларна станция. До този момент „Осрам“ е инвестирала два милиона евро, 200 000 от тях били осигурени от Германското общество за инвестиции и развитие.

Соларната станция в Мбита е в края на пътя. Горещо е, а въздухът сякаш притиска малките колиби от ламарина и глина. На бара виси плакат на Барак Обама, а до него – на кенийския министър-председател Раила Одинга. Продава се „Кока-кола“ и „Фанта“. Станцията е оградена от зид: искрящо бели боядисани камъни, с човешки бой, с желязна врата и охрана. Сградата е осветена в оранжево и синьо – фирмените цветове на „Осрам“, и до прашните колиби изглежда като летяща чиния. На покрива блестят соларни модули. Освен фирменото лого на нея е закачен и надписът Umeme Kwa Wote, което на суахили означава „ток за всички”. Наоколо цари тишина.
14-те „колонки”, от които се зареждат батериите, са свързани с 42-те соларни модули на покрива. Те обаче не се използват, въпреки че батериите отдавна са пълни. Всеки ден на всеки квадратен метър от покрива се събират 1230 киловат часа слънчева енергия, която се изпарява. „Тук всичко се случва по-различно”, казва Йохен Бернер, ръководител на проекта на място.

„Мисля, че накрая рибарите ще спестят пари, което е достатъчен аргумент. Клиентите трябва да платят еднократен депозит от 2000 шилинга за акумулатора и лампата. Това са около 20 евро и се равняват на улова за една седмица. А използването на набора за една нощ на вода струва 100 шилинга – приблизително една пета по-малко отколкото бензиновата лампа. След четири седмици депозитът се изплаща. Затова Бернер не разбира нежеланието на рибарите да участват в проекта.

Но в един от най-бедните райони на Кения важат правила, по-различни от тези в Германия. „Цените са прекалено високи”, казва Обиеро Онганга, директор на местна неправителствена организация. Никой няма толкова пари, а и никой не смее да ползва микрокредити, които да финансират инвестицията, защото има прекалено много случаи, в които средствата просто изчезват. Освен това пестенето на енергия не е първа грижа на рибарите, допълва Петер Онгеле, който помага на местните хора да решават социалните си проблеми. Често уловът не се разменя за пари, а за алкохол, марихуана и секс.

Бедните броят парите си от ден за ден

Процентът на болните от СПИН в някои райони е между 30 и 50 на сто. Водата на езерото е отровена, питейна вода няма, има нови случаи на холера, и на много малко места по света толкова много комари да носят вируса на тропическата малария. „Много хора са толкова бедни, че могат да се грижат само за най-важното, казва Онгеле. За да ловят риба, мъжете използват мрежи за комари или ги продават. Жените предоставят телата си срещу нещо за ядене.” А цените на соларните станции са прекалено закрепостени за тези условия. „За разлика от тях, на всеки ъгъл има бензиностанция. И в зависимост от това, дали имаш 10 или 100 шилинга, може да си купиш колкото искаш.”

Герхард Майр също разбра, че цените са причина за недостига на клиенти. „Осрам“ плаща на немския социолог, за да разбере какво мислят хората. Майр посещава семейства и ходи с рибарите за риба. Интервютата му показват, че много рядко разходите се планират за повече от една седмица. Доходите на рибарите зависят от улова и затова са несигурни. Ако има много риба, цената най-вероятно ще падне, защото няма условия за съхранението й. „Тук сметките се правят от ден за ден, а не в дългосрочен план”, казва Майр. При подобни условия предимствата на системата с депозит, при която лампата ще се изплати най-рано след четири седмици, е трудно да бъдат обяснени. И това не е нещо, характерно за Африка, а обща последица от бедността и от нередовните приходи. Освен това и рибари, и селяни са настроени скептично към всичко ново. Защото за тях са важни традициите и общността. От повече от 30 години на езерото Виктория ловят риба с бензинови лампи – построени са конструкции, които ги закрепят към лодките, изградени са лични връзки с търговците на бензин.

Но плановете на производителя на крушки бяха осуетени не само от по-различния начин на планиране на разходите. Първоначално проектът беше стопиран от боевете между привържениците на Кибаки и Одинга. След това имаше проблеми с местните партньори, и след като накрая инициативата с новите рибарски лампи трябваше да започне, правителството обяви непредвидена забрана за риболов за четири месеца. А най-големият враг на проекта се оказа електропреносната мрежа. Защото покрай две от четирите соларни станции вече минават кабели на кенийското електроразпределение, а в третата област започват строителните работи. „Честно казано, бяхме изненадани от идването на мрежата тук”, казва Йохен Бернер.

Така засега проектът на „Осрам“ изглежда истински провал. Въпреки че идеята да се използва слънцето на Африка и да се построят малки соларни станции изглежда смислена. На други места тя би си заслужавала. Малката средна класа проявява интерес. Учители, служители и собственици на магазини, които не могат да си позволят да се включат към скъпата електропреносна мрежа, искат да сменят димящите си бензинови лампи с по-екологични алтернативи. „Осрам“ вече е дал под наем около 100 лампи. Но дали соларните станции ще започнат да печелят от тях, е под въпрос.

През пролетта в Мюнхен ще бъде решено дали проектът да продължи. Валтер Шихо от университета във Виена счита, че все още има шанс за успех, особено ако се прояви търпение. „Нещата не стават толкова бързо, колкото си ги представяше „Осрам“. За кенийците идеята представлява голяма промяна и не влиза в общоприетия ритъм. Трябва да имаме подход към другите, а те трябва да се научат да се оправят със себе си.”

Ако накрая проектът се провали, остава надеждата, че „Осрам“ ще се погрижи най-малкото за адекватно рециклиране на слънчевите панели, на съдържащите олово акумулатори и енергоспестяващи лампи. Защото и без друго сметищата на Африка са затрупани от подобни боклуци.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.