Газовата война – за пари или влияние?

Снимка: Ройтерс

Пет месеца след като Русия разгроми грузинската армия в подножието на Кавказ, Москва отново влезе в конфликт със свой бивш съветски съсед, като започна икономическа война с Украйна, в резултат на която доставките на природен газ за Европа бяха прекъснати. Но този път Кремъл вероятно се бори по-скоро за пари, отколкото за политическо влияние. Геополитическите последствия от острия конфликт са ясни на Европа: ако Русия прекрати енергийните доставки по каквато и да било причина, Европа ще се изправи пред криза при с отоплението на домовете си и със захранването на промишлеността си с енергия.

Русия традиционно разглежда огромните си запаси от петрол и природен газ като силен коз и като ключ към възстановяването на силата и влиянието, което имаше преди разпада на СССР. След като световната финансова криза срути цената на петрола, Русия вече не е същият уверен икономически колос, който беше лятото. В сегашната война Кремъл по-скоро се стреми да повиши цената на газа за Украйна до пазарните нива, отколкото да възстанови влиянието си в съседните държави. „Ние се борим с последствията от световната финансова криза, но това не означава, че руските данъкоплатци трябва да бъдат принесени в жертва, само и само да се спаси украинската промишленост”, заяви говорителят на премиера Путин Димитрий Песков.

Спорът между Русия и Украйна около цените на газа, дълговете и доставките спря кранчето на руския газов поток през Украйна – газопроводът, който захранва Европа с почти една пета от необходимия й природен газ. Като цяло Европа зависи от Русия за една четвърт от газовите си запаси. Близо 80 процента от това количество пристига по газопровода през Украйна. Други по-малки газопроводи минават през Беларус и Турция. Преговорите за разрешаване на кризата бяха подновени едва в четвъртък след едноседмична пауза. Острите политически различия между двете държави допълнително усложниха преговорите.

Също както Грузия, Украйна разгневи Русия, като й обърна гръб и потърси път към НАТО и Европейския съюз. По време на войната през август Украйна заяви, че няма да поднови договора си с Русия за наем на черноморската база в Севастопол, а премиерът Владимир Путин обвини Киев, че оказва военна помощ на Грузия. Газовият конфликт датира от падането на СССР през 1991 г., много преди Оранжевата революция да издигне прозападното правителство в Киев през 2004 г. В продължение на близо две десетилетия Русия продаваше газ на Украйна с голяма отстъпка, която днес би се равнявала на милиарди долари годишно. Москва отдавна се опитва да повиши цените за Украйна до пазарните нива, но без особен успех. През 2008 г. Газпром определи цена от 179.50 долара за 1000 кубични метра газ за Украйна. За сравнение, европейските клиенти на Русия плащаха средно по 400 долара за същото количество, твърди Крис Уийфър от московската банка“Уралсиб”. Многократните обвинения от страна на Газпром, че Украйна не плаща задълженията си навреме, допълнително обтегнаха отношенията.

Сега Газпром настоява за 600 милиона долара наказателна такса за закъснелите плащания. „Украйна не плащаше навреме и това е скандално. Русия има пълното право да изисква всяко пени”, каза Димитрий Тренин от Центъра “Карнеги” в Москва. В миналото Русия може и да е била по-благосклонна с надеждата, че ще възстанови влиянието си в Украйна, казва Тренин. Днес, допълва той,“Русия няма причина да дава отсрочки на Украйна”. Някои анализатори оспорват твърдението, че Кремъл се стреми единствено към парите, и казват, че основната руска цел е да отслаби прозападното правителство и да утвърди доминиращата си позиция в бившият съветски регион. „Главната цел тук е да се дестабилизират украинските политици”, каза Андерс Аслунд, старши сътрудник в Института за международна икономика“Питърсън” във Вашингтон.

В продължаващата газова криза, Украйна, която натрупа достатъчно запаси за седмици и дори месеци, изглежда по-слабо заинтересована от постигането на споразумение, отколкото Русия. Докато руските лидери се появяват по телевизиите почти всеки ден от началото на кризата, украинският президент Виктор Юшченко и премиерът Юлия Тимошенко са почти невидими. Стабилността на Украйна е много по-застрашена от хроничната политическа парализа в страната, отколкото от Москва. Войната на Русия с Грузия през август със сигурност имаше политически корени. Русия нападна малката си южна съседка след като Грузия започна военна офанзива срещу един от отцепилите се райони, Южна Осетия, който поддържа близки отношения с Русия.

Приоритетите на Кремъл може и да са се променили в условията на световната финансова криза и да са се изместили от желанието за утвърждаване на политическото влияние към стремеж за укрепяване на несигурната руска икономика. По времето на грузинската война Москва, вторият най-голям износител на петрол след Саудитска Арабия, все още имаше близо 650 милиарда долара валутни резерви, а цените на петрола бяха близо до рекордните си нива. Само през ноември, обемът на промишленото производство в Русия падна с 10.8 на сто, а безработицата се увеличи с 400 000 до 5 милиона души. Русия отбеляза икономически ръст от 8 на сто за 2008 г. Според Световната банка тази година този показател ще спадне 2-3 на сто. Петролът вече поевтиня от 140 долара през юли до под 50 долара на последните търговски сесии.

Чуждестранните резерви на Русия са само две трети от нивото им през лятото. Цените на газа падат по-бавно от тези на петрола, защото синьото гориво се продава според дългосрочни договори. Стойността му обаче също ще се понижи през идните месеци. Когато това стане, руската икономика ще се изправи пред втори опустошителен удар. В същото време украинската икономика е в много по-лошо състояние. Търсенето на стомана и на други основни суровини, които украинската тежка индустрия произвежда и изнася, намаля. Лидерите на страната знаят, че колкото повече отлагат покачването на цените на газа, който получават, толкова по-добре. Икономическото напрежение избута и двете страни до ръба, дори отвъд него. „Мисля, че ще бъдем въвлечени в политическа игра на сплашване”, предвижда Джеймс Ф. Колинс, американски посланик в Русия от 1997 до 2001 г.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.