Росбалт: Полша мръзне, защото избра Украйна пред енергийната сигурност

Газоизмервателната станция близо до границата между Украйна и Полша край полския град Дроздовичи. Снимка: Ройтерс

Както и други европейски държави, Полша напрегнато следи поредната „газова война“ между Русия и Украйна. Мнозина полски политици обвиняват за конфликта руските власти и разсъждават как да бъде подкрепена Украйна. Полша обаче е зависима от доставките на руски газ. Половината от общия обем на „синьото гориво“ идва в страната от Русия през Беларус, по газопровода Ямал-Европа. Още около 15 на сто пристигат през Украйна.

Като подписа договор с „РосУкрЕнерго“, полското правителство разчиташе да намали с една трета зависимостта си от снабдяването през ямалския тръбопровод. Щом обаче Украйна спря транзита, стана ясно, че това не е бил най-добрият начин за диверсификация на доставките. В крайна сметка миналата седмица се наложи Варшава да отправи към Москва молба да увеличи количествата газ, доставяни през Беларус.

При всичко това Полша няма намерение да се откаже от „стратегическото си партньорство“ с Украйна. В разгара на газовия конфликт украинският президент Виктор Юшченко помоли полския си колега Лех Качински да представя интересите на Украйна в ЕС. Качински явно е склонил. Двамата ще се срещнат тази седмица в Полша, след което полският външен министър Радослав Шикорски се очаква да посети Украйна.

Със спирането на газовия транзит Киев създаде сериозни проблеми на полската индустрия, но Качински по традиция обвинява за всички беди властите в Русия. Той смята, че политиката на ЕС към федерацията е „несъразмерно мека“ и трябва да стане по-сурова. В интервю за в. „Газета виборча“ Качински намекна, че външният министър на Полша някак си е в зависимост от Москва и тъкмо това обуславя сдържаната му позиция за спора между Русия и Украйна.

В коментарите си за ситуацията Шикорски наистина избягва рязко да напада Русия. По думите му, Полша е готова да съдейства за решаване на конфликта, като изпрати свои експерти в обектите от газотранспортните мрежи на Русия и на Украйна (но само след като наблюдателите на Европейската комисия вземат решение за собствен мониторинг).

Премиерът на Полша Доналд Туск подкрепя по-скоро позицията на президента, а не на външния министър. Той заяви, че „проблемите днес ги създава Русия“, а Украйна като транзитна държава не можела да носи политическа отговорност за спирането на газовите доставки (незнайно защо).

Днешната криза осигури на всички полски политици възможността отново да припомнят проблема с енергийната сигурност. Мнозина започнаха да обвиняват бившия премиер Лешек Милер от Съюза на демократичната левица, благодарение на когото през 2003 година правителството във Варшава се отказа да купува норвежки газ. А договорът с норвежците беше абсолютно неизгоден за Полша – първо, газът им беше с 30 на сто по-скъп от руския, и второ, Полша нямаше нужда от обемите, предвидени в документа.

През 2007 година Полша купи дялове от находища в норвежкия шелф и в момента се обсъждат варианти за доставка на газ от тях. За целта обаче е необходимо да бъдат изградени газопроводи по дъното на Северно и на Балтийско море – от Норвегия към Дания и от Дания към Полша (проектите Сканленд и Балтик пайп). Това ще струва доста скъпо, а финансовата свобода на полското правителство днес е твърде ограничена.

Припомнена беше и идеята в Швиноуйшче да бъде построено пристанище с терминал за претоварване на втечнен газ. Този план обаче засега е в зачатъчно състояние. Има и още един вариант, по-реален и по-евтин – да се изгради газопровод с дължина 28 километра от Бернау до Шчечин, който да съедини полската газотранспортна мрежа с тази на Германия.
Инициаторът на проекта Александър Гудзовати (бизнесмен, натрупал състояние от продажби на руски газ в Полша) се възползва от изострянето на газовия проблем, за да напомни потенциалните изгоди от този маршрут. Защото при нужда Полша би могла да получава газ от Германия, Великобритания или Норвегия, който да идва в страната през германската газова инфраструктура. Бизнесменът предложи и доста ясна характеристика на днешната ситуация. По думите му, онова, което прави Украйна, е „същинска свинщина“.

В Полша беше припомнена и възможността да се изгради втора линия от ямалския газопровод. На пресконференция на Владимир Путин за чуждестранни журналисти кореспондент на „Газета виборча“ дори запита за позицията на Русия по въпроса. Руският премиер не отхвърли възможността проектът да бъде осъществен, но отбеляза, че засега няма особена нужда от него. Всъщност Путин би могъл да отговори и по-остро, като припомни, че през 2000-2001 година Русия се канеше да прекара второ трасе от газопровода Ямал-Европа през Беларус и Полша, но тъкмо поляците не склониха за тази идея. Отначало те колективно обсъдиха проблема с евентуалното използване на газопровода от руското разузнаване – в тръбата можело да се монтира специален кабел за предаване на секретна информация. После се появи проблем с Украйна – „Газпром“ искаше да свърже новия газопровод с тръбопровода „Дружба“ чрез специална отсечка, която обаче да не минава през територията на Украйна. По този начин Русия би отнела на Украйна възможността да паразитира върху транзита и безсрамно да краде руския газ – сега горивото за Централна и Югоизточна Европа би тръгнало по трасетата на ямалския газопровод. Навремето обаче Варшава прецени, че „стратегическото партньорство“ с Киев е по-важно за нея. Полша беше изправена пред избор – да постигне реална енергийна сигурност или да защити достойните за порицание интереси на Украйна, която, по думите на Александър Гудзовати, „краде газ вече от двадесет години“. В последна сметка избра второто.

Възможният недостиг на гориво явно не тревожи особено полските политици. Затова надделява желанието заедно с Украйна да създадат на Русия проблеми с износа на енергийни ресурси. Налага се впечатлението, че днес полският модел на поведение вече е заимстван и от Евросъюза. Брюксел продължава да твърди, че отговорност носели и двете страни в спора – не желае да сложи на мястото му своя самозабравил се украински партньор. Киев е съвсем наясно с това, но нито Полша, нито другите държави от ЕС не бива да хранят надежди за прословутата енергийна сигурност. Украйна ще използва в играта си още неведнъж и геополитическото си положение, и руско-европейските противоречия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.