Елен Колева: Това е фабрика – 6 месеца по 10 часа снимки на ден

Снимка: Иван Бакалов

Елен Колева е част от сериала „Забранена любов“ – тя играе ролята на София Йорданова. Преди година Елен взе награда за най-добра актриса на Годишните награди за българско кино. Сега е позитивно настроена и разказва за изминалата 2008-ма и участието си в сериала на Нова телевизия.

– Как стана част от сериала?

– Озовах се в сериала след кастинг през лятото. Кастваха ме за ролята на Елица първоначално (една от главните героини). В последствие ми дадоха ролята на София. Ролята ми харесва.

– Има ли общо с теб героинята?

– Има общо с мен – начинът на общуване. Тя е контактна, позитивна, опитва се да има чувство за хумор и държи на хората, които обича – по това си приличаме.

– Кое ти е най-трудно в сериала?

– Затруднение имаме всички, заради темповете на работа. Но е фабрика – за три минути трябва да заснемеш една сцена, имаш много текст, който учиш ден за ден. На момента трябва да можеш да импровизираш, да бъдеш бърз. Човек много се изморява, нито един от нас не е имал такъв ритъм на работа, ние шест месеца снимаме всеки ден по 10 часа.

– Има ли разделение между по-младите и по-опитните актьори?

– Напротив. Аз съм много щастлива, че имам възможността много често да снимам с Мария Статулова. Освен че е голяма актриса и има опит, тя е страхотен човек. И от нея научих много тънкости в работата.

– Какви?

– Да речем как да задържаш момента. Много са важни началото и краят на сериите, които снимаш. Когато режисьорът каже: „Свършваме на теб“, означава, че твоята оценка на дадено събитие трябва да я задържиш по-дълго.
Най-леко и най-лесно ми е да снимам с нея. Тя е много добър партньор, много добре подава, може да импровизира.

– Стана ли близка с нея, с останалите актьори?

– Бих казала, че си станахме близки. Но и с останалите актьори нямаме проблем. Не мога да кажа, че сме близки приятели с всички, но ми е приятно да съм с тях. По време на снимки се шегуваме, смеем се, имаме ситуации, в които трябва да сме сериозни, но не можем да заснемем кадър, защото не спираме да се хилим.
Станах близка с една от гримьорките, с фризьорката. При нас няма интриги, поне аз не съм в тях.

Елен Колева (София Йорданова) в сцена от сериала. Снимка: Нова ТВ

– Можеш ли да дадеш оценка на сериала?

– Сериалът тепърва набира скорост. Ние придобиваме опит. Камерата за нас става нещо толкова естествено, че спираш да се притесняваш от нея. Няма го напрежението от началото. Другото което е – хората го гледат. Да, има така наречени критици, които са настроени предварително негативно. Но трябва да ти кажа, че аз самата имам много фенове деца. На мястото на снимките съм получавала писма от деца, случва ми се по улиците деца да ме спират. Децата са много добър критерий за един актьор. Те са най-откровени в оценките си.
Един ден излизам след снимки и едно момченце ме гледа втренчено, със списание в ръка. Поздравихме се и той каза: „Много искам да ми дадеш автограф, ти си ми любимата актриса, аз уча наблизо и съм дошъл да те видя“. Бях изумена. Поговорихме си, беше на 16 години, каза, че иска да се занимава с музика, беше много хубаво.

– Разпознават ли те вече?

– Да. В банката да речем. В повечето случаи обаче казват, че не ме разпознават визуално, а по гласа.

– Освен сериала, какво друго правиш?

– Една страхотна пиеса в театър „София“, казва се „Как се научих да кормувам“, с режисьор Николай Поляков. Избраха ме чрез кастинг, а в края на февруари ще бъде премиерата.

– Следиш ли къде има кастинги, явяваш ли се?

– Да ти кажа последна разбрах за кастинга за пиесата. Обадиха ми се, за да ми кажат за него. Но в момента не следя за такива неща, тъй като имам работа. Нямам време и не се разпилявам. Доволна съм, защото снимам сериала, репетирам пиесата.

– А в киното?

– О, нямам търпение. Имам предвид, че ако имам възможност да снимам нещо хубаво и голямо след „Шивачки“, разбира се ще бъда много щастлива.

– Промени ли се нещо за теб след наградата за „Шивачки“? Тогава в интервю каза, че няма да ти отвори много врати, тъй като имаше много негативни коментари за теб?

– Смятах, да. Бях много потисната. Което не е нормално, има нещо нередно в това. Беше труден момент по отношение на моя вътрешен комфорт.
Но за тази година се случи „Семейна терапия“, един късометражен филм, който спечели наградата за най-добър филм на София филм фест, след това снимах една новела, която обаче така и не знам какво се случи с нея. Участвах в един проект на българка, която живее в Ню Йорк – независим проект, който се оказа малък провал.

– Самата ти промени ли се за тази една година?

– Почнах да гледам малко по-леко на нещата. Ако сега ми се случи такова нещо, не бих го приела толкова крайно. Видях и другата страна – не само „всичко е приятно, хубаво, има награди“. Разбрах, че това е нещо, без което не може.

– Промениха ли се отношенията ти с Вили Марковска и Александра Сърчаджиева с времето (б. р. – другите две изпълнителки на главни роли във филма „Шивачки“, за който Елен Колева взе награда за най-добра женска роля)?

– Ние не се виждаме. Всяка си върви по пътя.

– Избягвате да се виждате?

– Не се виждаме. Ако се случи да сме някъде заедно на едно място, не знам как ще протекат нещата. Но… тъпо е. Не мисля, че за тази година нещо се е променило. Но все пак ние направихме един страхотен филм, той ще си остане, каквото и да стане между нас. А ние там сме близки. И когато човек го гледа, е сигурен, че тези момичета са близки.
Може би като пораснем и трите ще заровим томахавките. Няма какво да делим, всяка си има своите успехи.

– Беше част от „Модерен театър“ – първия частен театър у нас?

– Да бях, но вече не съм.

Елен Колева. Снимка: Булфото


– Защо
?

– И аз не мога да ти отговоря на този въпрос.

– Ти реши да напуснеш?

– Не, не съм решила. Стечение на обстоятелствата. Така и не знам какво се случи – дали заради сериала. Но не мисля че е правилно, ако е заради това, тъй като ние нямахме репетиции, нито проекти. За мен сериалът беше спасителен пояс, защото реално бях на място, където нищо не се правеше. Не мога да ти кажа какво точно се е случило, защото и на мен не ми е ясно, защо не съм част от тази трупа. Дори нямам представа дали вече имат сграда.

– На теб са ти казали, че трябва да напуснеш, така ли?

– Да.

– Без да ти дават обяснения защо?

– Не. Беше като шамар. Твърди се, че е заради сериала. Аз не мисля. Не мога да разбера, на какво основание. Но да ти кажа вече не съжалявам. Може би така е по-добре. Аз получавам своите шансове. Дали ще съм на щат или не… Въпросът е да работя. Щатът е много обвързващ и правиш неща, които не са ти приятни. Ако си на свободна практика можеш да избираш.

– Не си с болна амбиция. Как се виждаш занапред – в България се правят по два филма на година, един сериал… Как може да си актриса и да се издържаш, без да си зависима от някого?

– Надявам се да не ми се наложи да работя нещо друго. Знаеш ли, при мен нещата се нареждат някак винаги. Имам чувството, че което трябва да ми се случи, то идва при мен. Искам да снимам, искам да играя в театъра. Но може пък да се заема с нещо друго, което би ми доставило удоволствие.
Явно имам късмет, защото рядко може да се случи така бързо да се развият нещата. Аз завърших ВИТИЗ на 23 години и вече имах награда, имам шанс да работя в момента. Аз имам късмет, което означава, че не съм случаен човек за тази професия.

– За пробив извън България мислиш ли, и изобщо правиш ли план как може да се случи такова нещо?

– Ако се случи да съм на точното място, с точния човек, в точния проект – това може да ме изтласка.

– Въпросът е дали търсиш такъв проект?

– Принципно да, но засега, като чели съм се оставила на това, което се случва. Но, да, мечтая и ми се иска. Обмислям някакви варианти, но засега е рано…

– Имаш ли приятели след актьорите?

– Хората, с които съм работила през годината станах близка. С колегите от сериала – с Фахрадин, с Ники, с Илиана.

– Има ли истинско приятелство сред актьорите?

– Моята най- добра приятелка е актриса. Аз съм с нея от 13 години – едно много добре изпитано приятелство.

– Това обаче е от детските години.

– Да, така е, това са най-силните приятелства. Но… какво да ти кажа, може да има приятелство, когато ти се развиваш, имаш работа и когато имаш способността да оценяваш успехите и на другия. Това е до човек. Има много големи актьори, които не са толкова големи като хора. И може би не толкова добри актьори, които са страхотни личности.

– В личен план какво се промени за теб за тази една година?

– Израснах по отношение на взаимоотношенията между хората. Не се е променило кой знае колко.

– Имаш ли човек до себе си?

– Не.

– Чувстваш ли се самотна?

– Самотата винаги се усеща, зависи как гледаш на нея. Аз съм убедена, че човекът, за когото съм подходяща, рано или късно ще се появи. В един филм преди години героинята каза следното: „Вярвам в две неща – едното е, че някъде в света съществува мъж, създаден само за мен. Второто е, че може би, може би аз го заслужавам“ (смее се).
С годините критериите за партньор се вдигат. Аз вярвам, че човекът ще се появи. Това не означава, че аз не мога да имам преживявания в емоционален план или флиртове, връзки. Но в истинския смисъл на думата нямам човек до себе си.

– Не каза дали си самотна?

– Сам не означава самотен. Аз обичам самотата, да оставам сама и да правя неща, които дори не бих споделила. Не ми пречи да съм сама. Често се уморявам от това да съм на места, на които просто присъствам – има много хора, шумно е. Аз имам работа в момента и ми остава време за мен самата и за приятелите ми. Така че не съм самотна.

– Виждаш ли се в риалити – „Биг Брадър“, „Сървайвър“, „Денсинг старс“, като колежката ти Вили Марковска?

– Да. На мен страшно много ми се танцува. Когато съм го гледала и все си казвах: „Как ми се иска и на мен“. Бих участвала в нещо подобно, свързано с изкуство. „Биг Брадър“ – не, в никакъв случай. „Сървайвър“ – не знам дали имам смелостта за такова нещо.
– Какво си пожелаваш?

– На първо място си пожелавам издръжливост и здраве. Трябва ми енергия за новата година, защото ме е хванала рутината, да не ме напуска въодушевлението. Пожелавам си любов, дано да я срещна през тази година и нов голям филм.

(Виж тук интервю с Ники Илиев, актьор от „Забранена любов“)

(Виж тук интервю с Елен Колева след наградата й за най-добра актриса миналата година + фотогалерия с руса коса)

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.