Накъде щеше да тръгне историята, ако го нямаше Джордж Буш

Американският президент Джордж Буш в Белия дом. Снимка: Ройтерс

Преди дни настоящият президент на САЩ Джордж У. Буш даде последната си пресконференция. След дни той ще се оттегли от поста си с рекордно нисък рейтинг на одобрение, който падна под 30 на сто. Неуспехите на управлението му се свързват както с войната в Ирак, така и с лошата реакция след урагана “Катрина” и икономическата криза в страната. Историците вече спорят дали той ще се подреди сред най-лошите президенти в историята на САЩ. Дали историята се определя от една личност или от обстоятелствата и времето, пише Александър Деманд във в. “Цайт”.

Мъжете правят историята. –заради тази сентенция от 1879 година историкът Хайнрих фон Трайчке си навлякъл много обвинения. Но важи ли тя и днес? А и досега не сме ли имали – и от двете страни на Атлантика – повод да размишляваме върху твърдението му? И не сложи ли през отминалите години Джордж У. Буш личния си печат – и нямахме ли в лицето на Ал Гор един политик, под чието ръководство историята най-вероятно щеше да протече по друг начин?

Със сигурност има аргументи срещу твърдението на Трайчке, и един от тях е, че историята изобщо не може да бъде „правена”, а е само това, което се получава, когато мъжете се опитват да я правят, а жените трябва да я изстрадат. В този смисъл онова изречение все още може да се приеме за вярно. Тези мъже обаче участват по различен начин в бизнеса с историята: те са главнокомандващи, определят общественото мнение, изпълняват решения, стоят настрана, представят се като жертви и неприятели. Затова възниква въпросът кой колко е допринесъл за съответно събитие. Гледната точка на човек като Трайчке подчертава ролята на лидера. Но колективистичната гледна точка на критиците му насочва погледа към обществените условия, към социалните и икономическите определящи фактори.

Четящият работник в брехтовите „Налендарни мъдрости“ пита: „Александър Велики покори Индия. Но сам ли?” Със сигурност не. Той командвал там всичко на всичко 70 000 мъже, без да се брои обозът с жените. Успехът на предводителя се дължал на разнородната му армия, която извоювала победите си в добре строени редици. Без тези мъже пълководецът щял да бъде безсилен, но без него може би те нямало да отидат в Индия. Ако Александър Велики не беше предвождал войската, нямаше да го направи никой друг, а походът към Индия нямаше да се състои. Това твърдение може да се обуслови с факта, че преди и освен Александър Велики – поне доколкото ни е известно – никой грък не е стигал до идеята, а още по-малко се е опитвал да тръгне към Индия. Съвсем различно е положението с доказателствата за първата част от похода на Александър Велики – освобождаването на гърците в Мала Азия от владичеството на персите. Обществеността в Гърция постоянно настоявала за това и три пъти предприемала неуспешни нападения. Затова може да се предполага, че ако Александър Велики беше загинал в битка, все някога някой друг щеше да изпълни тази задача. Александър Велики е бил заменим в Мала Азия, защото желанието и изпълнимостта на задачата са били налице. В Индия обаче нещата не стояли така, тук предпоставките тепърва трябвало да бъдат създавани от военачалника.

Този пример показва, че индивидуалното влияние на големите мъже върху случващото се зависи от вероятността, която е съществувала нещо да се случи: то е по-ограничено, когато нещата вървят по естествения си път и по-голямо, когато има изненада. Степента на вероятност обаче произлиза от предисторията и наличието на целеустременост. Ако има политическо или културно, социално или икономическо развитие, то определя размаха на действията. Дори на върха на властта си Бисмарк не би успял да възстанови натуралната икономика. Това твърди и Георги Плеханов в есето си „За ролята на личността в историята“ през 1898 година, когато признава влиянието на хората върху “отделните белези на случващото се”, но не и върху тяхната “цялостна насока”. Но все пак: къде е границата между “отделните белези” и “цялостната насока”?

Плеханов обяснява, че ако на 15 ноември 1796 година Наполеон беше загубил битката при Арколи, тогава ролята на корсиканеца щеше да бъде заета от някой друг генерал на революцията. Това трябва да се признае за похода на Наполеон към Италия. Той можеше да бъде ръководен и от Масена или Ожеро. Но дали един от двамата щеше да стане император и да покори Москва? Едва ли. Всяка историческа постъпка представлява предопределената възможност да се случи, но в зависимост от обстоятелствата, за да бъде разпозната и осъществена, се изисква съчетание на усет, сила и късмет. Защото броят на възможностите надвишава броя на реализираните шансове десетки хиляди пъти.

Историята се състои от последователност от решаващи ситуации, в които се осъществява една от много възможности. Решенията може да имат дългосрочни последици, които може да бъдат оценявани от участващите в тях погрешно, защото те се ръководят повече от емоции, отколкото от информации. Това важи за всяка война, за всеки избор. В напрегната ситуация, в която две равни сили държат везната от двете страни, една истинска или инсценирана случайност, едно извънредно съобщение или проява на демагогия може да отприщи лавини.

Затова е нормално да се запитаме защо при подобни обстоятелства влиянието на отделните личности се оценява толкова различно. И първото, за което трябва да се сетим, е политическите пристрастия на тези, които правят преценката. Монархистите са склонни да подчертават ролята на “единствения”, докато демократите и социалистите наблягат повече на обстоятелствата.

Тази констатация обаче трябва да се ограничи от факта, че масите може да бъдат мобилизирани и да се влияе на емоциите им, особено когато има извънредно положение или когато се извърши зрелищен атентат, както се случва в Сараево през 1914 година или в Ню Йорк през 2001. В подобни ситуации може да се появят надарени оратори, които знаят как да приближат високите очаквания, да подклаждат съществуващите настроения и да събудят спящите потребности. В Средновековието такъв е бил свещеникът Пиер Отшелника от Амиен, сложил началото на кръстоносното движение. Или Робеспиер от по-съвременната епоха, който след кризата от 1793 година радикализира Френската революция. В името на свободата, равенството и братството започва кървав терор. А най-суровите мерки са оправдани с призив за най-висши ценности.

Управлението на якобинците показва, че и демокрацията не е защитена от онези, които умеят да прелъстяват народа. Особено в кризисни ситуации те могат да предизвикат масов гняв и така да спечелят влияние, което да ги направи абсолютни владетели. Това се случва с Ленин след деморализиращата загуба на руснаците при Таненберг през 1914 година, с Хитлер след световната икономическа криза и масовата безработица около 1930 година, с Джордж У. Буш след атентатите от 11 септември 2001 година, които също бяха “направени” от хора.

За да нагорещи атмосферата, което позволява получаването на властта, Ленин разполагаше само с гласа си, Хитлер използваше радиото, а Буш – телевизията. Ако Ал Гор беше станал президент, най-вероятно щеше да реагира по-благоразумно. Но пък не знаем доколко Буш е движен от интересите на различни групи. Във всеки случай той успя да вземе властта в една епохална кампания и да наелектризира сънародниците си. На 16 октомври 2002 година представителите на американската нация предоставиха на президента си възможността да решава за войната и мира чрез правно коректен закон, като по този начин се дистанцираха от политическата отговорност. Така Буш получи пълномощията върху най-голямата военна сила, която е съществувала на Земята. Напълно законна власт, от която зависи съдбата на хиляди. Т.е. това, което се смята за белег на барокова кралска власт или за модерна диктатура – авторитарната власт на един човек над живота и смъртта на много хора – е присъщо и на днешната демокрация и е възможно без да се наруши конституцията. И това изобщо не би учудило Трайчке.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.