Нова левица набира сили преди европейските избори

Карл Маркс се продава добре в Европа от началото на финансовата криза и особено добре във Франция, където вече има цели три нови леви партии. Снимка: Фликр

„Стига толкова!“ Това е лайтмотивът на френския политик Жан Люк Меланшон и неговите другари от новата Френска лява партия. Той добре схваща чувството на повечето крайно леви в Европа.  Вече за никого не е тайна – социалистите страдат от тежка, парализираща криза на идентичността. И затова се сближават с врага. Модерните леви трябва да правят компромиси и да приемат, че трябва да се флиртува с дясното и центъра, за да може да се достигне до властта. За това и по-войнствените социалисти вече не се чувстват добре в собствените си партии.

Вътрешните дрязги вбесяват най-крайно левите, които в отговор на световната финансова криза, започнаха да създават свои собствени политически групи. След падането на комунизма и прехода към капитализъм в страните от бившия Източен блок, крайните леви партии останаха в миманса. Но отскоро може да се усети вятър на промяна. Франция и Холандия казаха „не“ на европейската конституция, а Ирландия на Лисабонския договор. Това, заедно с финансовата криза, кара крайните социалисти да се опитат да се възползват от ситуацията и да замечтаят отново за революция. Сегашното общество трябва да осмисли икономическите си политики и да преодолее разочарованието си от капиталистическия модел и това може наистина да е удобен момент за социалистите да заемат важно място на политическата сцена.

Отново набират сили троцкисти, комунисти и анархисти. Не една, не две, а три такива партии вече има само във Франция! През януари 2009 г. се появи  Новата антикапиталистическа партия на говорителя на Френската революционна комунистическа лига Оливие Бесансено. Лигата доби известност на френските президентски избори през юни 2007 г. Сега борещите се за социална справедливост и екологично равновесие се събират заедно, за да се възползват от популярността на Бесансено.

Другата подобна партия е лявата, основана от напусналите социалистическата партия Жан Люк Меланшон и Марк Доле през ноември 2008. Двамата напуснаха, след като предложенията им на конгреса в Реймс (конференция на всеки три години на Френската социалистическа партия) получиха много малка подкрепа. Новата партия получава вдъхновение от немските Die Linke (левите), които са основани през юни 2007 след сливането на сталинистката партия PDS от Източна Германия и дисидентите от SPD (социалдемократите).

Банер на левите в Гърция, чиито антиправителствени действия могат да послужат за вдъхновение на борците срещу системата в останалата част от Европа. Снимка: Фликр

Под лидерството на Оскар Лафонтен и Лотар Биски, Die Linke пропагандират антилиберализъм и демократичен социализъм. Те са членове на Европейската левица и крайно лявата група в Европейския парламент – EUL-NGL (Европейска обединена левица – северна зелена левица). Партията вече има 73 455 члена и 54 от общо 614 места в Бундестага. В същото време подкрепата за социалдемократите постоянно намалява.

Бившият генерален секретар на Френската комунистическа партия Робер Ю също създаде нова „политическа асоциация“ в средата на декември 2008. Сдружението се казва Ново прогресивно пространство. Ю се разграничава от другаря Меланшон като говори за „мрежа борци из цяла Франция“, които ще дадат началото на „нова прогресивна сила“. Лидерите на тези нови партии искат да  „федерализират лявото“, всеки по свой собствен начин. Което погледнато така изглежда трудно постижимо.

По принцип в Европа социалдемократите рядко доминират националната политическа сцена. Те са обикновено в поддържащата роля, успявайки да се присламчат по някакъв начин към опозицията. В Словакия социалдемократите дори се съюзиха с крайно дясна партия, за да влязат в коалиционното правителство. В Испания нещата са малко по-други. Местната Обединена левица наскоро излъчи комунист за лидер, след като направи опит за коалиция с Испанската социалистическа партия. Новият лидер Кайо Лара вече обяви възможността за всеобща стачка, ако правителството остави икономическата си политика „в същата посока“.

Новият лидер на Испанската обединена левица Кайо Лара държи реч

В тази обстановка не може да се пропусне, че изборите за нов Европейски парламент наближават и партиите трябва да се организират на няколко нива. Дали левите фракции могат да работят заедно? Крайно левите изглеждат готови за действие, предвождани от Европейската левица. „Заедно сме, за да дадем нов курс на Европа. След отрицателните вотове на Франция и Ирландия Европейската левица не е дала ясна алтернатива. Затова новите европейски избори трябва да поставят основа за дебат за нова Европа“, казва Хелмут Шолц, един от лидерите на Die Linke.

Френската лява партия на Меланшон иска „обединение на силите на лявото за европейските избори“, като предвижда съюз с президента на EUL-NGL Франсис Вюрц. През 2004 г. групата на Европейската народна партия и Европейските демократи спечели мнозинството от местата в парламента – 268, следвана от Европейските социалисти с 200 и EUL-NGL с 41. Дали крайно левите ще имат по-ясно присъствие след новите избори, предстои да видим.

По cafebabel.com

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.