Защо „Хамас“ не приема мира – психология на палестинския терорист


Джефри Голдбърг

Снимка: Ройтерс

Кадри с убити палестински деца от военните удари на Израел се излъчват всеки ден от “Ал Джазира” и арабските телевизии. Макар и по-умерено, се показват и по телевизиите на Западния свят. Но това ли е пълната картина на конфликта? Какви са мотивите за непримиримата война, която водят срещу Израел движения като “Хамас”? Журналистът от “Ню Йорк таймс” разказва за срещите си с палестински лидери на тероризма и разкрива аргументите на “Хамас”.

През лятото на 2006 г., по време на непрекъснатите бомбардировки на Северен Израел с ракети на “Хизбула”, Низар Раян, съпруг на четири жени, баща на дванадесет дъщери, ислямски учен и безмилостен екзекутор, призна пред мен една от своите неудовлетворености. Срещнахме се в една джамия в бежанския лагер в Джабалия в северната част на Газа. Раян беше член на управляващия елит на “Хамас” и важен вербовчик на камикадзета допреди седмици, когато бе убит от Израел (заедно с няколко от съпругите и децата си). Той пристигна на нашата среща от незнайно място. Внимаваше за опити за покушение дори тогава и когато поисках да опише своя типичен ден, той предположи, че съм шпионин на “Фатах”. Не на “Мосад”, не на ЦРУ, а на “Фатах”.

Невероятно е в какъв фантасмагоричен конфликт са се превърнали арабско-израелските отношения! Пред мен стоеше обучен в Саудитска Арабия противник на шиитите (подкрепян от Иран), теолог от “Хамас”, който обвиняваше мен, официално признат репортер, лежал в израелски затвор, че е шпионин на партията на Ясер Арафат “Фатах”, организация, която беше преди време най-изявения лидер на антиизраелския тероризъм, а в момента беше, според г-н Раян, непростимо умерена в позициите си.

В палестинската гражданска война “Фатах”, която контролира част от Западния бряг и е ангажирана с периодични преговори с Израел, се е превърнала във враг на Раян, в партия на изменници и конформисти. “Първо трябва да се справим с мюсюлманите, които говорят за мирен процес и после ще се занимаваме с теб”, каза той. Ние говорихме основно за хадит, думите на пророка Мохамед, които се отнасят предимно за евреите и техните разнообразни и явно безгранични недостатъци на характера. Такива разговори могат да станат изтощителни след време, поне за еврейски представител, затова бях щастлив, когато разбрах, че г-н Раян има своя твърда гледна точка. “Хизбула” се справя добре с Израел, нали?”,  го попитах. Неговото лице доби мрачен вид, показвайки, че разбира намека във въпроса ми. По това време “Хамас” също изстрелваше ракети срещу Израел, макар че го правеше нередовно и неефективно. “Ние подкрепяме братята си в съпротивата, каза той. Всяка ситуация обаче е различна”, добави.

Как така? “Те имат предимства, които ние в Газа нямаме. Те имат отлични оръжия. “Хизбула” се движи свободно в Ливан. А ние сме хванати в капана на клетката на Израел. Не обичам да чувам изречението: “Хизбула” е лидерът на съпротивата”. Това е много изнервяща фраза. Те са герои за нас, но ние се бием в Палестина”, казва Раян. “Те са и шиити”, добавих аз. Раян, образован по стандартите на уахабизма в Саудитска Арабия, беше познат в Газа като поддръжник на сунитската теология и понякога изнасяше лекции в Ислямския университет в Газа за опасността от шиитска подривна дейност. “Да, има много скрити въпроси, каза той. Трябва да сме внимателни с това.”

Хората на “Хамас” в Газа са раздвоени за “Хизбула”. Една вечер срещнах членове на ударна група на “Хамас” в град Бейт Ханун на северната граница на Газа с Израел. Лидерът им, който се подвизаваше под името Абу Обейда, ми каза, че той е неудовлетворен от успехите на “Хизбула” срещу Израел. Дори попита дали ракетните обстрели на “Хамас” се излъчват по телевизията в Америка и изглеждаше сякаш се смалява физически, когато му отговорих, че не ги излъчват. “Всички хора и всички медии казват, че “Хизбула” са невероятни, оплака се той. Ние подкрепяме братята си от “Хизбула”, но погледнете само предимствата, които те имат. Те получават от Иран всички ракети, които са им необходими.”

“Хамас” не е монолитна организация и мненията вътре в нея се различават за много неща, включително и за връзките с шиитите от “Хизбула” и Иран. Бившият лидер на “Хамас” Абдел Азис Рантиси ми каза малко преди да бъде убит в Израел през 2004 година, че би било сурово да се търси вина в Иран. “Какво правят за нас арабските страни, ме попита той. Иран е срещу евреите”.

Днес няма съмнения, че възгледите на Рантиси надделяват вътре в организацията и че много хора в “Хамас” искат дори по-близки отношения с Техеран, особено през последния месец, когато започнаха израелските нападения. Дори тези, които смятат, че Иран тайно се опитва да обърне сунитските палестинци към шиитството, признават антиизраелските шиити за идеал на съпротивата.

След като войната в Газа върви към спиране на огъня, възниква критичен въпрос, който стои на дневен ред от много време: „Трябва ли Израел (и САЩ) да се опитват да се ангажират с “Хамас” по стабилен и разумен начин?“ Това е прост въпрос, но той е оплетен от политическата и религиозната реалност. Една реалност израства от сложните конкурентни отношения на “Хамас” с “Хизбула”. За “Хамас” “Хизбула” е не само източник на оръжия и инструкции, тя е ментор и модел на подражание. “Хамас” има желание да надмине постиженията на “Хизбула”, но това е твърде радикално.

Друга реалност, която трябва да се вземе предвид, е теологията. “Хамас” и “Хизбула” са възникнали от много различни течения на Исляма: “Хамас” е палестинско разклонение на сунитските мюсюлмани; “Хизбула” е иранска делегация, която черпи вдъхновение от радикалната шиитската политика на аятолах Рухолa Хомейни. И двете групи все пак смятат, че евреите са зло, врагове на Исляма още от времето, когато Мохамед бяга като бежанец в Медина.

Привърженици на преговорите периодично предполагат, че враждебността на “Хамас” срещу евреите би могла да се притъпи. Но за дълъг период от време не съм чул дори предположение, че техния антисемитизъм е неискрен. Също като “Хизбула”, “Хамас” вярва, че Господ е против еврейска държава в Палестина. И двете групи не проявяват никакво съжаление, въпреки че “Хамас” изглежда, че следва стъпките на “Хизбула”.

Веднъж попитах Абдел Азис Рантиси къде е научил това, което нарича “истината” за Холокоста – че не се е случил – и той ми каза, че е чел книги, публикувани от “Хизбула”. “Хамас” и “Хизбула” също са съгласни, че решението за Палестина е в ръцете на Европа. Говорителят на “Хизбула”, Хасан Изедин, ми каза веднъж, че евреите, които ще оцелеят след ислямското освобождение на Палестина, “могат да се върнат обратно в Германия или откъдето са дошли”. Той добави, че евреите са проклятие за всеки, който живее близо до тях.

Низар Раян прояви същата сантименталност онази нощ, когато говорихме през 2006 година. Обсъждахме пасаж от Корана, в който Господ превръща група от неблагочестиви евреи в маймуни и прасета. Хасан Насрала, лидер на “Хизбула”, е използвал този пасаж в речите си. Веднъж в Бейрут той казва: “Ние извикахме в лицето на убийците на пророци и наследници на маймуни и прасета: „Надяваме се да не ви видим следващата година. Викът си остава: “Смърт на Израел!”
Г-н Раян казва, че технически Насрала е сгрешил. “Аллах наистина е превърнал непокорните евреи в маймуни и прасета, но той казва, че тези маймуни и прасета нямат способността да се възпроизвеждат.” “Истина е, че Аллах наказва евреите за техните престъпления по много различни начини. Те са прокълнат народ”, добавя той.

Зададох му въпроса, който винаги задавам на лидерите на “Хамас”: “Би ли се съгласил на нещо повече от тактическо прекратяване на огъня с Израел?” Раян ми отговори по начина, по който очаквах, като каза, че дълготрайно спиране на престрелките не е необходимо, защото няма да отнеме много време на ислямските сили да унищожат Израел.

Според някои израелски лидери “Хамас” биха могли да бъдат убедени в по-умерени виждания. Това е погрешно и опасно твърдение. Танковете не могат да сломят дълбоко вярване. Единственият малък шанс за мир е същият шанс, който съществуваше и преди нахлуването в Газа: модерните арабски държави, Европа, САЩ и Израел трябва да помогнат на врага на “Хамас” – “Фатах” – да подготви за освобождение Западния бряг и да се надяват, че хората в Газа ще го приемат като алтернатива на идеите на Хасан Насрала и Низар Раян.

Мнения & Ко