СофияПловдивВарнаБургасРусе

Спасението за българските винари е да повишат качеството

Избата на „Беса валей“, където отлежава виното „Енира“. Снимка: e-vestnik

Следващите редове са пуснати в световния бюлетин на агенция „Ройтерс“ от кореспондентското й бюро в България.

Българската икономика бързо губи темповете си на развитие, износът намалява, а корупцията заплашва спиране на средствата от Европейския съюз, които укрепват растежа. Винарна „Тодорофф” обаче има своя собствена стратегия. „Очакваме, че ще има голям срив, който ще преодолеем с висококачествено вино”, казва Кирил Измиров, управител на “Тодорофф”.

Вината от Балканската държава винаги са се познавали по-скоро по количеството, а не по качеството. В настоящия момент България заема 0.6-процентов дял от световната продукция. Бутикови винарни като „Тодорофф”, които са използвали средства от европейските фондове през последните пет години с цел да върнат добрата репутация на България, се надяват, че може да им помогне комбинацията от тракийска мистерия и висококачествено грозде от един от най-старите винопроизводителни райони.

Издигаща се на един от хълмовете, където се е намирало сърцето на древна Тракия, изба „Тодорофф” включва луксозен хотел, който предлага терапии за тялото с продукти от грозде. Собствениците залагат на добри очаквания, че потребителите ще продължат да пият вино, а дори цените да паднат, доброто вино на разумна цена може да оцелее.

Финансовите проблеми и спадането на българския износ към основните световни пазари – Русия, Великобритания, Полша и Германия се очаква да доведе до намаляване на продажбите в чужбина с около 30% за годината, казва Радослав Радев, управляващ директор на „Винимепкс”, най-големият български износител, контролиран от френската компания „Белведере”.

Строгите кредити оскатяват инвестиционните планове на винената индустрия навсякъде по света и от това страда и потреблението на скъпи вина. Все пак анализатори твърдят, че търсенето ще се запази с високи стойности, а финансовата криза отваря път към консолидиране и повишаване на ефективността.
„Общото мнение е, че потребителите няма да се откажат от виното, защото то се смята от много от тях за масов лукс”, казва Аренд Хайброек, винен анализатор от холандската „Рабобанк”. „Търсенето ще остане почти същото. Няма да видим огромни спадове в потреблението, но може да има намаляване на цените”, добавя той.

Щанд от изложението на българските вина „Винария“ 2008. Производителите и марките станаха толкова много, че ценителите на виното се объркват. Снимка: Пешо Ройтерса

Според официални представители на българската индустрия масовите производители, основно бившите държавни винарни, ще страдат най-много от забавянето, защото ще има голямо намаляване на търсенето от Русия, която заема 80% от целия износ. „Износът за Русия е почти напълно спрял”, споделя Йордан Вучков, член на борда на Националната лозаро-винарска камара. „Купувачите не правят нови поръчки, защото не могат да получат кредити.” Камарата очаква спад от още 20% на износа през 2009 година.

Древна слава

Винарна „Тодорофф” е създадена през 1945 година в южното село Брестовица. Тя е национализирана по време на комунистическия период. Говори се, че продажбите се задържали без промяна през първите девет месеца на ниво от 1.45 млн. лева (948 хил. долара). Въпреки всичко винарната, листвана на Софийската борса, също усеща ефекта на стесняващите се кредити и трудовите разходи.

Около 300 бутикови винарни, появили се през последните години в България, конкуриращи се с винопроизводството на Гърция и Румъния, са успели да използват ефективно земеделски помощи и чуждестранни инвестиции от Европейския съюз, за да засадят наново буренясали земи. „Бутиковите винарни са бъдещето”, казва Александър Канев, изпълнителен директор на „Бесса Вали”, основана от германския благородник Щефан фон Найперг, който притежава също шест винарски изби в Бордо. „Винаги ще има хора, които са готови да платят повече за изключителни сортове вина”, добавя той като споменава, че продажбите на компанията са се увеличили през последната година.

По думите на Хайброек пътят към напредък за България е да търси автентично разнообразие и да увеличи качеството на вината си. “Винаги ще има търсене на нещо наистина уникално”, допълва анализаторът. Традициите на българското винопроизводство датират още от времето на древните траки, които са населявали българските земи около две хил. години пр. Хр. Техните сладки червени вина са възхвалявани от гръцкия поет Омир и обожавани в целия древен свят.

Лозята и избата на „Беса валей“ до с. Огняново, недалеч от Пазарджик. Снимка: e-vestnik

През 70-те години на двадесети век по времето на комунизма България се превръща в шестата по големина производителка в света. Тя е товарила повече от един млн. бутилки на ден за Съветския съюз и малки количества за Западна Европа и САЩ.
Евтиното и нискокачествено вино все още доминира на пазара – бутилки се продават за по-малко от 2-3 евро по домовете, а износът за Русия се продава на цена от по-малко от 1 евро/литър. Преходът към пазарна икономика и занемаряването на земеделието през 90-те години на двадесети век доведоха до смаляване на годишния износ до 1.2 млн. хектолитра от стойности на 4 млн. през 80-те години.

Автентично разнообразие

В момента производителите могат да вземат около 3.2 млрд. евро от европейска земеделска програма в сила до 2013 година. Официални лица и винопроизводители се надяват, че корупцията, която накара Брюксел да замрази повече от половин милиард евро в земеделието и инфраструктурата в България през тази година няма да окаже ефект върху бъдещи проекти докато София се бори срещу измамите и рушветите. ”Тези фондове могат да ги подсигурят почти напълно”, казва зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев.

“Тодорофф” е сред винарните, които са използвали европейските пари, за да постигнат признание и да промотират на световни винарски изложения марките си, направени от национални сортове грозде. Винарната, която събра тази есен за първи път реколта от мавруд от 30 хектара новопосадени лозя, спечели място в Топ 100 на американското списание “Вино и спиртни напитки” благодарение на “Мавруд 2003 Галерия”. Сортът мавруд датира от времето на траките и притежава дълбок рубинен цвят, аромат на горски плодове и мек танин.

Друга винарна от региона също използва същия подход и е засадила 150 хектара с мавруд и националния сорт рубин. “Навсякъде по света има каберне и каберне совиньон”, разказва Йордан Стефанов, изпълнителен директор на “Винзавод Асеновград”. “Ние трябва да намерим начин да промотираме собствени сортове на глобалния пазар. Това ще увеличи значително шансовете ни за успех”, добавя той.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.