Спасението за българските винари е да повишат качеството
2 Февруари 2009
Следващите редове са пуснати в световния бюлетин на агенция “Ройтерс” от кореспондентското й бюро в България.
Българската икономика бързо губи темповете си на развитие, износът намалява, а корупцията заплашва спиране на средствата от Европейския съюз, които укрепват растежа. Винарна „Тодорофф” обаче има своя собствена стратегия. „Очакваме, че ще има голям срив, който ще преодолеем с висококачествено вино”, казва Кирил Измиров, управител на “Тодорофф”.
Вината от Балканската държава винаги са се познавали по-скоро по количеството, а не по качеството. В настоящия момент България заема 0.6-процентов дял от световната продукция. Бутикови винарни като „Тодорофф”, които са използвали средства от европейските фондове през последните пет години с цел да върнат добрата репутация на България, се надяват, че може да им помогне комбинацията от тракийска мистерия и висококачествено грозде от един от най-старите винопроизводителни райони.
Издигаща се на един от хълмовете, където се е намирало сърцето на древна Тракия, изба „Тодорофф” включва луксозен хотел, който предлага терапии за тялото с продукти от грозде. Собствениците залагат на добри очаквания, че потребителите ще продължат да пият вино, а дори цените да паднат, доброто вино на разумна цена може да оцелее.
Финансовите проблеми и спадането на българския износ към основните световни пазари – Русия, Великобритания, Полша и Германия се очаква да доведе до намаляване на продажбите в чужбина с около 30% за годината, казва Радослав Радев, управляващ директор на „Винимепкс”, най-големият български износител, контролиран от френската компания „Белведере”.
Строгите кредити оскатяват инвестиционните планове на винената индустрия навсякъде по света и от това страда и потреблението на скъпи вина. Все пак анализатори твърдят, че търсенето ще се запази с високи стойности, а финансовата криза отваря път към консолидиране и повишаване на ефективността.
„Общото мнение е, че потребителите няма да се откажат от виното, защото то се смята от много от тях за масов лукс”, казва Аренд Хайброек, винен анализатор от холандската „Рабобанк”. „Търсенето ще остане почти същото. Няма да видим огромни спадове в потреблението, но може да има намаляване на цените”, добавя той.
Според официални представители на българската индустрия масовите производители, основно бившите държавни винарни, ще страдат най-много от забавянето, защото ще има голямо намаляване на търсенето от Русия, която заема 80% от целия износ. „Износът за Русия е почти напълно спрял”, споделя Йордан Вучков, член на борда на Националната лозаро-винарска камара. „Купувачите не правят нови поръчки, защото не могат да получат кредити.” Камарата очаква спад от още 20% на износа през 2009 година.
Древна слава
Винарна „Тодорофф” е създадена през 1945 година в южното село Брестовица. Тя е национализирана по време на комунистическия период. Говори се, че продажбите се задържали без промяна през първите девет месеца на ниво от 1.45 млн. лева (948 хил. долара). Въпреки всичко винарната, листвана на Софийската борса, също усеща ефекта на стесняващите се кредити и трудовите разходи.
Около 300 бутикови винарни, появили се през последните години в България, конкуриращи се с винопроизводството на Гърция и Румъния, са успели да използват ефективно земеделски помощи и чуждестранни инвестиции от Европейския съюз, за да засадят наново буренясали земи. „Бутиковите винарни са бъдещето”, казва Александър Канев, изпълнителен директор на „Бесса Вали”, основана от германския благородник Щефан фон Найперг, който притежава също шест винарски изби в Бордо. „Винаги ще има хора, които са готови да платят повече за изключителни сортове вина”, добавя той като споменава, че продажбите на компанията са се увеличили през последната година.
По думите на Хайброек пътят към напредък за България е да търси автентично разнообразие и да увеличи качеството на вината си. “Винаги ще има търсене на нещо наистина уникално”, допълва анализаторът. Традициите на българското винопроизводство датират още от времето на древните траки, които са населявали българските земи около две хил. години пр. Хр. Техните сладки червени вина са възхвалявани от гръцкия поет Омир и обожавани в целия древен свят.
През 70-те години на двадесети век по времето на комунизма България се превръща в шестата по големина производителка в света. Тя е товарила повече от един млн. бутилки на ден за Съветския съюз и малки количества за Западна Европа и САЩ.
Евтиното и нискокачествено вино все още доминира на пазара – бутилки се продават за по-малко от 2-3 евро по домовете, а износът за Русия се продава на цена от по-малко от 1 евро/литър. Преходът към пазарна икономика и занемаряването на земеделието през 90-те години на двадесети век доведоха до смаляване на годишния износ до 1.2 млн. хектолитра от стойности на 4 млн. през 80-те години.
Автентично разнообразие
В момента производителите могат да вземат около 3.2 млрд. евро от европейска земеделска програма в сила до 2013 година. Официални лица и винопроизводители се надяват, че корупцията, която накара Брюксел да замрази повече от половин милиард евро в земеделието и инфраструктурата в България през тази година няма да окаже ефект върху бъдещи проекти докато София се бори срещу измамите и рушветите. ”Тези фондове могат да ги подсигурят почти напълно”, казва зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев.
“Тодорофф” е сред винарните, които са използвали европейските пари, за да постигнат признание и да промотират на световни винарски изложения марките си, направени от национални сортове грозде. Винарната, която събра тази есен за първи път реколта от мавруд от 30 хектара новопосадени лозя, спечели място в Топ 100 на американското списание “Вино и спиртни напитки” благодарение на “Мавруд 2003 Галерия”. Сортът мавруд датира от времето на траките и притежава дълбок рубинен цвят, аромат на горски плодове и мек танин.
Друга винарна от региона също използва същия подход и е засадила 150 хектара с мавруд и националния сорт рубин. “Навсякъде по света има каберне и каберне совиньон”, разказва Йордан Стефанов, изпълнителен директор на “Винзавод Асеновград”. “Ние трябва да намерим начин да промотираме собствени сортове на глобалния пазар. Това ще увеличи значително шансовете ни за успех”, добавя той.
Моето мнение като обикновен любител на виното, а не енолог, е, че качествата (и най-вече цените) на вината на изба Todoroff са надценени. Изглежда тази фирма по някакъв начин (вероятно финикийски) е привлякла вниманието на Ройтерс. Подобно ми е мнението и за "Винпром - Асеновград", където качеството на вината се осланя само на името, но не и на съдържанието на бутилките...
И в допълнение: виното от сорта "Рубин" наистина е с много добри качества, въпреки силния танинов вкус, но се произвежда от друга изба в Брестовица, за която нищо не се споменава.
вярно е за изба асеновград, бозичка
Не знам Ройтерс ли греши или българският редактор не си разбира от работата . В с. Брестовица има 3 изби . Това са - "Нов живот" - бивша кооперативна изба- в момента също приватизирана , "Вила Винифера" - която е частна преди 09.септ. 1944, след това национализирана и реституирана през 1993 г- - в момента е частна и посочената изба - "Тодоров" - която е нова - издигната от нулата и няма нищо общо с горните твърдения !Като не знете, поне - питайте - има Камара, има регионални структури и най-вече и глобална мрежа, нали !!! Бъдете умни и четете повече !
Май ти не четеш и енолог не си Построена е през 1945 г. от братя Андонови - едни от най-известните за това време винопроизводители и търговци на вино в региона. През 1947 избата е национализирана от "народната власт" и 1992 г. е върната на наследниците. През 2001 г. настоящият собственик г-н Иван Тодоров изкупува избата и извършва основна реконструкция и модернизация, съчетавайки най-съвременните технологии за производство с българската възрожденска архитектура, превръщайки я в един кокетен и модерно оборудван комплекс.
Една забележка за горните две мнения - добре ни е известно какви изби има в Брестовица, дори сме ги цитирали в предишни публикации във вестника. Но няма да редактираме или допълваме Ройтерс. В случая по-важно е да се види каква е гледната точка на тази световна агенция. Тя дава мнения и се опитва да нарисува картина на българското винарство, независимо дали е точна или не. Материалът е писан от българските кореспонденти на Ройтерс и дава прекалено голям акцент върху винарна "Тодоров". Цитираните награди за тази изба не са единствените отличия за български вина, нито най-големите. Цитираните в статията причини за спада на износа на вино са неточни, но не сме имали за цел да редактираме или да спорим с Ройтерс. Цитираните ароматни и вкусови качества за българския сорт мавруд също са неточни. Цитираните цени за евтините вина - 2-3 евро - не са верни. В България се продават евтини вина-ментета по 2 лв. за 2 литра, което е практически невъзможно да се получи като продукт при изкупна цена на гроздето 40-60 ст. кг. И т. н. има разллични подробности, по които може да се спори.
Нищо против изба Тодорофф но по-доре се споменаваше нещо за "добро вино на даобра цена". 45лв. за бутилка "Тракийнка мистерия" ще ме извиняват
Искат да те излъжат и да ти оберат парите, без да ти дадат нещо в замяна. Не само при вината е така. Я вижте лъскавите витрини по улиците.
Вината според мен са такива,които се правят с мерак и от добро грозде/независимо от сорта му/ и индустриални вина...е,има и подобия на вина,но те не ме интересуват.Пил съм вино от гроздове по южните склонове на възвишения около Сандански,вина от Модена,вина от района на Конкорд,Калифорния,алжирски вина,френски,испански,португалски...,но най-добре съм се чувствал ,когато пих вино от частен производител от с.Господинци,Гоцеделчевско- отличен продукт,неповторим вкус ...
Лоша класация с антибългарски отенък! Старото и отлежало вино е ценно тъкмо защото е старо и отлежало. То обеднява откъм разнообразие на вкусове. Ние любителите на отлежало дълго вино не търсиме богатство на "вкусове", а равната нотка на старостта във виното!