Добри, българският ром, който обича Франция до лудост

Ромите, настанени в психиатрията в Байол. Снимка: Воа дю Нор

Голяма стая с кремави плочки на пода. Крясъците, които се чуват, не са на пациенти от психиатрията. Не. Три деца си играят в ъгъла със своите малки колички. Техни рисунки украсяват стените. Майките им убиват времето с поредната от безбройните игри на домино. Там е и Добри Ковачев, на 39 години. Едър, мустакат, с матов тен, който, въпреки че помещението е отоплено, не сваля износеното си яке с качулка.

Добри, както и всички, които са там, не е психично болен. Единствената му лудост е вероятно, че един ден през 2007 г., е напуснал родната си България с надеждата за по-добри дни във Франция. След две години, прекарани в Рубе в каравана, той и цялото му семейство са настанени на 6 януари в реквизирана сграда в местната психиатрия в Байол (в района на гр. Лил, Северна Франция – б.р.). Големите студове са били опасни за здравето на малката Вероника, родена в Туркоан преди шест месеца.

Психиатрията в Байол, където са настанени ромските семейства. Снимка: сайт на общината

Вероника е внучката на Добри. От дъщеря му Мария, на 17, и нейния съпруг Мирослав. Добри е женен за Величка, на 35, и има и две момчета, Асен, на 14, който е записан на училище в Туркоан, и Божидар, на 6 години. Цялото семейство е тук. Само дядото и бабата са останали в Рубе, в тяхната каравана. Без деца не е възможно настаняването в общежитие. „Ние много добре тук. Ние искаме работим. Къща. Стабилност. Училище за деца. Франция училище“, обяснява Добри с малкото френски думи, които знае. И обобщава: „България мизерия.“ Бил е заварчик петнадесет години в малкия град Кюстендил, на 180 км от София, столицата на България. Добри е загубил работата си през 2005 година. Неговата компания е закрита.

„Живот не добър там!“ А животът е още по-труден, когато, както Добри, принадлежиш към ромското малцинство. „Ние християни, обаче“, чуди се той. Но това не помага. Ромите са смятани за крепостни в началото на ХХ век, но и сега си остават втора класа граждани. Тогава дошло обаждането на приятел, който му казал, че във Франция ще бъде много щастлив. Добри последвал съвета му. „Пристигнах в Лил през Белгия. Красив град.“ Добри изважда от портфейла си снимка на Мартина Обри (кмет на Лил и първи секретар на Социалистическата партия – б.р.), изрязана от вестник. „Жена много добра… Благодаря много.“ Бихме искали да се усмихнем. Реалността ни възпира. Добри изрича отсечено посланието си: „Искаме дом, работа, стабилност.“

Добри е поет от благотворителната асоциация „Мартин Бернар“, регистриран е в служба по труда като заварчик. Има ли шансове за намиране на работа? „Не много“, признават от асоциацията. Работодателят трябва да плати до 1 500 евро допълнителни такси, за да наеме български гражданин. Страната може и да е влязла в Европейския съюз, но са подписани споразумения между държавите, които трябва да направят по-трудна икономическата емиграция. „Без тях България просто ще се опразни от жители.“

Евакуация на роми край Лил, Северна Франция. Снимка: Воа дю Нор

През пролетта те ще трябва да си тръгнат. Независимо от това, Добри още има надежда. Крепи я относителното удобство, на което се радват в сградата на психиатрията: просторни отоплени стаи, душове, храна три пъти на ден. „Ние много щастливи. Тук много добре.“ Малкото семейство с гордост позира пред коледната елха в стаята на родителите. Далеч от разнебитената каравана със счупени стъкла. Малко по-близо до уседналия живот, към който се стремят всички тук.

Освен това в психиатрията всичко върви добре. Няма полицейски хайки. Няма проблеми със съседите: четирите семейства от Румъния и едно босненско семейство, с които споделят сградата. Приемащите структури са поставили навсякъде указания на трите езика. Освен това, всички се разбират на ромски, езикът на ромите, който не познава граници. Този малък свят съжителства тук, много щастлив, че има подслон, за да може да прекара зимата. „До април. Ние тук. После затворено.“ Добри знае, че времето скоро няма да им бъде съюзник. През пролетта ще трябва да напуснат. Къде ще отидат? „Не и в каравана. Каравана счупена“, казва Добри. А тогава? „Обаждам 115. Обажда всеки ден. 115, Сен Бернард.“ И имитира кучето спасител с малката бъчвичка ром, за да го разберем. Но ние го разбрахме.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.