Защо „латвийският вариант“ е невъзможен в Русия

Демонстрант влиза в сблъсък с полицай от силите за борба с масовите безредици пред латвийския парламент в Рига на 13 януари. Снимка: Ройтерс

Ако в Русия избухнат масови протести като реакция срещу кризата, не сме заплашени от латвийския вариант. Заплашва ни нещо далеч по-печално и с по-разрушителни последици – революция или деспотизъм. Защото хората в Русия всъщност няма кого да държат отговорен за кризата. Масовата протестна акция срещу кризата, организирана от латвийската опозиция в Рига (според някои данни са участвали почти 20 000 души – твърде много за малката Латвия), беше ознаменувана с атака срещу парламента. Щурмът беше отблъснат от полицаите, а сред митингуващите, настояли за разпускане на Сейма и за оставка на правителството – за щастие – няма нито един сериозно пострадал.

Устройството на руската власт е такова, че дори ако в страната започнат антикризисни улични протести, за демонстрантите ще е доста трудно да поставят някакви политически искания. В Латвия действа реално избран многопартиен парламент, правителството се формира от парламентарното мнозинство. Затова разпускането на Сейма от президента автоматично осигурява на избирателите възможността да сменят кабинета чрез предсрочни избори, ако повечето хора сметнат, че тъкмо той носи вината за тежкото отражение на кризата върху държавата. В Русия обаче няма ясно определен субект на властта, от който населението да търси отговорност и да разчита, че ако го смени по законен път, ще подобри положението.

В Русия е наивно да настояваш за оставка на някой губернатор, защото губернаторите не се избират от населението. В Русия е странно и безсмислено да настояваш за разпускане на парламента, тъй като парламентът съвсем не е самостоятелен и най-важното, не той формира правителството. Съответно съставът на кабинета изобщо не зависи от броя и от имената на партиите, заседаващи в Държавната дума. В Русия е трудно да настояваш за оставка на премиера (която според закона означава и оставка на правителството), защото министър-председателят стои едва ли не по-високо и от президента. А законодателството е разработено така, че авторите на подобни искания тутакси ще бъдат обявени за екстремисти.

В Русия, най-накрая, няма смисъл да настояваш и за оставка на президента, защото нито населението, нито дори политическият елит никак не е убеден, че тъкмо държавният глава е главният в днешния властови „дуумвират“. Защо да се сменя президентът, щом от него не зависи кой знае колко? А пък ако президентът изведнъж склони да уволни премиера, ще започне да се руши цялата политическа система, изградена върху тайни за обществото отношения между отделни личности, а не върху ясно разделени пълномощия на властовите институции.

Ситуацията в момента е парадоксална. От една страна, властта в Русия е персонифицирана до немай-къде. До март 2008 година политическата система в страната се наричаше „Путин“, сега се нарича „Медведев-Путин“. От друга страна, няма никакви конкретни лица, които да носят отговорност за влиянието на кризата върху хората в Русия. По-точно, такива лица има – липсва обаче механизъм, чрез който да им се търси отговорност и обществото да контролира тяхната работа. Устройството на системата е такова, че ако президентът осъществи законното си право да изпрати премиера в оставка, това ще изглежда едва ли не като държавен преврат – доколкото държавният глава фактически се назначава от министър-председателя.

В днешната система от политически координати искането за предсрочни президентски избори също не е решение за проблемите – няма ни най-малки гаранции, че изборите ще бъдат честни, открити и прозрачни. Неизбежното влошаване на живота за огромното мнозинство от населението прави особено очевидни предимствата на демокрацията, най-вече възможността за легална смяна на властта и най-важното, на политическия курс. Щом е невъзможно властта да бъде сменена чрез избори, а недоволството от нея сред обществото започва критично да нараства – точно такива са условията за възникване на прословутата революционна ситуация. Така че хитроумната политическа система, която укрива всяка власт от пряка отговорност пред народа, не бива да внушава спокойствие на управляващите. Както сочи руската история, не е необходимо в революцията да участват милиони протестиращи – идва момент, в който властта не успява да се справи и с десетки хиляди.

Отговорността на властта пред народа не изчезва, дори ако политическата система е била създадена специално, за да осигури ясна дистанция между управниците и населението. В този смисъл всеки възможен латвийски бунт е далеч по-безопасен от всеки бунт в Русия, и то не само заради различните мащаби на двете държави или разликите в манталитета на хората. Демокрацията, освен всичко останало, представлява и доста ефикасен начин за предотвратяване на революции. „Суверенната демокрация“ като тази в Русия (както и всеки вид авторитаризъм) напротив, превръща всеки сериозен протест не само в „заплаха за режима“, но и в заплаха за стабилността на страната. В този смисъл икономическата криза е най-сгодното време за политическо затопляне, а съвсем не за по-нататъшно „затягане на гайките“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.