Лили в зала “Олимпия” и другите българи преди нея – измислици и шум + видео

Снимка: Булфото

Кой българин, освен Лили Иванова, е пял в зала „Олимпия“ в Париж? Покрай концерта й там в медиите излязоха куп неверни факти – че тя е първата българка, стъпила на тази сцена. Същевременно излязоха и противоположни измислици – че там са пели и Емил Димитров и Богдана Карадочева. Дългогодишният журналист в музикалния бранш Владимир Гаджев по-долу хвърля малко повече светлина върху концерта на Лили Иванова и другите българи, стъпили на престижната парижка сцена преди нея.

Отшумява културното събитие „Лили Иванова в зала „Олимп“ в Париж“, което (уви!) изпълни ролята на социален отдушник и отклоняваща вниманието новина за спрения руски газ за българите. Концертът на Лили Иванова в парижката зала “Олимпия/Брюно Кокатрикс” беше на 9 януари 2009 година. С който тя си направи и най-големия подарък за юбилейната година.

Този концерт напомня за констатацията на един стар български писател, който в своето време отбелязва много точно: “В България таланти колкото искаш, но характерите са малко.” Справедлива оценка, валидна и до днес. Лили Иванова е изключението, което потвърждава проницателността на наблюдението и неговата дълготрайност. Тя притежава талант, но и борчески характер, благодарение на който продължава да подържа популярността си вече почти половин век. Рекорд! Но трябва да се прибави и първоначалният й късмет, който тя преследва упорито и неотстъпно. При това е много последователна в постигането на целите, които сама си поставя. Те биха били още по-високи, ако не съществуваше стесненият хоризонт на социалистическото ни минало. Също и множеството от некачествени сателити (автори на песни, музиканти,  биографи, имиджмейкъри и пр.), пърхащи около Лили Иванова с меркантилна цел. За съжаление тя трудно ги разпознава, а докато го стори изминава доста време.

От концерта на Лили Иванова в „Олимпия“ на 9 януари 2009 – виж тук повече

Така се случи и в Париж, където певицата и спонсорите й заведоха куп репортери и биографи, още неродени в годините на нейните най-големи международни успехи. При това некомпетентни, но пък добре научени на неотменната в последните две десетилетия пиарска журналистика и умело поощрявани да правят от мравката слон. Последвалите репортажи, нажежени до комсомолски възторг, направиха най-лошата услуга на певицата – поставиха под съмнение нейния успех. И успяха да я заблудят, че е първата и единствена българка, стъпила на сцената на прочутата зала “Олимпия”, десетилетия наред световна институция в областта на популярното музикално изкуство.

Първия концерт спектакъл в “Олимпия” е проведен на 12.04.1893 г., но със статуса на най-престижна парижка сцена театъра се сдобива много по-късно. И то главно на усилията и мениджърския талант на Брюно Кокатрикс, който става директор през 50-те години на ХХ век. Малцина са българите, които познават Кокатрикс като популярен автор на шансони и поппесни в предвоенните и годините на Втората световна война. А почти никой не знае името Раймонд Врасков, българският емигрант, който е  аранжор на Брюно Кокатрикс, лидер на оркестъра му и пианист в него.

http://www.youtube.com/watch?v=wUfUUBrWMF4

Трейлър на документалния филм „Ако „Олимпия“ ми беше приказка“

Врасков има многобройни звукозаписи на песни от Кокатрикс, а заедно с  с него е концертирал нееднократно в “Олимпия” и другите големи зали на Париж. Но ако това е незаслужено забравен епизод, то документираните  записи с китариста Джанго Райнхард (януари-октомври 1940 г. и особено сеансът от 21-22.10.1940 г.) излязоха на бял свят в началото на ХХІ век. Годишнината от смъртта на гениалния китарист възкреси и името на  българския емигрант, който е пианист в оркестъра му. Заслужава да  отбележим и това, че Раймонд Врасков свири и в големия парижки оркестър “Jazz Victor”, с който прави серия записи за фирмата “Pathe”. Вярно – той е пианист, аранжор и дори автор на песни, но не е певец!

Първият български певец, вече световна суперзвезда, който се появява на голямата  голямата френска сцена, е Аспарух Лешников-Ари със секстета “Комедиан хармонистс” (септември 1934). Наистина той гастролира във вече несъществуващият мюзикхол “A.B.C.”, а не в “Олимпия”, но пък този театър в своето време е най-авторитетната сцена. “Олимпия” получава получава подобен статус след Втората световна.

Първото регистрирано с концерт в нея българско име е на емигранта Еди Вартан през 1959 година. А на 12.12.1961 г. на сцената се качва и неговата сестра Силви Вартан като централно афиширан артист. Преди нея вечерта на концерта пее забравеният вече Трини Лопес, а като финал – “Бийтълс”! По-късно тя, арменката от България, многократно ще се появява на тази сцена, а през 1969 г. дори прави филм в “Олимпия”.

http://www.youtube.com/watch?v=Wz5yQ71TrCs

Изпълнение на Силви Вартан от 60-те години

Брюно Кокатрикс наистина бе гост на фестивала “Златният Орфей” през 1969 година и наистина хареса Богдана Карадочева. Последва покана за концерт в “Олимпия” при поставени няколко предварителни условия. Част от тях не изпълни самата певица, а другата част трябва да впишем в културната биография на Народна република България – държавата отказа да я пусне. По-късно Карадочева успя да пее в Париж, но в кабаре.

Емил Димитров никога не е изнасял рецитал в “Олимпия”, както задъхано ни съобщават нелоялните към историята репортери и репортерки, били на зимна екскурзия в Париж. Той е пял в заведението “Ше ма кузин”, по-популярно във френската столица със сексуалните предпочитания на своята публика.

Но ако безобразията в културната политика на НРБ са вече минало, то подобни и дори още по-големи безобразия трупа в летописа си и “демократичната” Република България.

Лили Иванова през 60-те години. Снимка: архив на Владимир Гаджев

Един  епизод от вече вековната история на зала “Олимпия” може и да послужи някому в месеците на “голямото четене”. През 70-те години започват съдебни процедури за реституция на терена, върху който е построена прочутата зала. Предвижда се и събарянето й. Тогава, след като е изчерпил всички възможни ходове за съхраняването й, министърът на културата Жак Ланг пуска в ход най-силното си оръжие. Той успява да осигури мнозинство в парламента при гласуването “Олимпия” да получи статут като паметник на културата с национално значение. Веднаж снабдена се с подобна законова защита, залата се ремонтира основно, разширява се и придобива вида, в който я завари и Лили Иванова. На нея – честито! Защото след наградите от различни  фестивали, след златната статуетка от юбилейния Десети “Златен Орфей”,  след закъснелия дебют в берлинската зала “Фридрихщатпалас”, сега  реализира още по-висока мечта в парижката “Олимпия”.

Корицата на първата книга за Лили Иванова от 70-те години с автори Ивайла Вълкова и самодеецът-имитатор на оперни певци Марин Бончев.

В друго време и при други условия тези успехи на нейния талант и воля можеха да дойдат и по-рано. По-рано можеше да дойде и истински стойностно изследване, защото – нека ни е позволено – съмненията ни в нейния нов сателит, цанен за биограф, са основателни. А по-ранната книга “Нашата Лили”, излязла през 1975 година в издателство “Наука и изкуство”, с десетилетие и половина изпревари масовата поява на “демократичната” клюкарска преса. Нейни автори са журналистката (и не само!) Ивайла Вълкова и самодеецът-имитатор на оперни певци Марин Бончев.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.