Конфликтът в Газа рано или късно ще избухне отново

Евгений Сатановски*

Израелски войник маха от танка си, докато влиза в Израел през границата с ивицата Газа. Снимка: Ройтерс

Защо приключи военната операция на Израел в ивицата Газа? Дали защото целите й бяха постигнати, както твърдят външният министър Ципи Ливни и министърът на отбраната Ехуд Барак (които са и лидери на водещите партии в управляващата левоцентристка коалиция)? Или пък кабинетът е решил да я спре по други причини?

Въпросът би възникнал дори само заради това, че ако една такава атака беше завършила както подобава, просто не би имало кой да управлява Газа освен израелците. Явно точно затова премиерът в оставка Ехуд Олмерт се пречупи, след като полагаше усилия да доведе операцията до край.

Лидерите на дясната опозиция – бившият премиер и сегашен лидер на дясната партия „Ликуд“ Бенямин Нетаняху и лидерът на партията на рускоезичните евреи „Израел бейтену“ („Нашият дом Израел“) Авигдор Либерман с право твърдят, че „почти приключената“ днешна война неизбежно ще доведе до утрешна, далеч по-кръвопролитна. Логиката, според която „Хамас“ трябва да бъде довършен или принуден към безусловна капитулация, е съвсем ясна. Това е единственият разумен изход от гледна точка на военното изкуство и на държавното управление. За това настояваха израелската армия и обществото в Израел; това изискваше и сигурността на държавата. Това очакваха и онези, които симпатизират на тази държава, и онези, които водят борба за унищожаването й. Националните интереси на страната обаче не са аргументите, от които се ръководи днешен Израел в решенията за война или мир.

Еврейската държава се позовава на ООН, „световната общност“, „хуманитарната катастрофа“ и „позицията на арабския свят“, но това няма нищо общо с едностранното спиране на военните действия. Решаваща роля изигра стремежът на управляващите да запазят на всяка цена „приемствеността в мирния процес“. Логиката на вътрешнополитическото оцеляване надделя над логиката, водеща към стратегическа сигурност. Израелските политици надиграха военните и службите за сигурност, сиреч самите себе си. Лидерът на „Авода“ Ехуд Барак надви военния министър Барак, ветеран от специалните сили. Председателката на „Кадима“ Ципи Ливни взе надмощие над Ливни – министър на външните работи и ветеран от „Мосад“ (водещата разузнавателна служба в страната).

Парадокс ли е това? Само на пръв поглед. Една победа срещу „Хамас“ в Газа през 2009 година, както и срещу „Хизбула“ в Ливан през 2006-а, щеше да е пирова победа не само за тях, но и за идеологията, която представляват. За идеологията на израелския елит, изградена върху принципа „мир срещу територии“. Последователно превръщана в живо дело още от 60-те, тя лишава Израел от заетите територии, без изобщо да вдъхва надежди за мир.

Една победа в Газа би означавала за Израел да контролира и да обгрижва анклава, да се прости с надеждата, че жителите му ще могат без чужда намеса да живеят в мир със съседите си или поне да спрат гражданската война, по време на която бойци на „Хамас“ унищожаваха остатъците от „Фатах“ дори под израелските бомби. Ако признаят, че „едностранното разделяне“ е било грешка, Олмерт и Ливни не биха могли да отговорят защо през 2005 година партията „Кадима“ прогони от Газа израелските заселници и изтегли армията, давайки властта на „Хамас“. Бившият премиер Барак няма да може да обясни какво е постигнал с едностранното изтегляне на израелските войски от Ливан през 2000 година, освен че превърна „Хизбула“ в противник, по-опасен за еврейската държава от всички арабски страни, взети заедно.

А и престарелият президент на Израел Шимон Перес – последният останал жив лауреат на Нобелова награда за мир, получена за „процеса от Осло“ – надали ще пожелае да поеме част от вината за катастрофалните последици от политическите комбинации, които скрои в началото на 90-те. Неслучайно той йезуитски нарича „жертви на мирния процес“ хилядите палестинци и израелци, загинали заради тази авантюра.

Едностранното прекратяване на огъня в Газа днес е добре дошло за всички. „Хамас“ може да твърди, че е победител, доколкото на политическото му ръководство е позволено да оцелее. Израелската армия демонстрира умението си да воюва, когато не й пречат различни политически интриги. Точно преди парламентарните избори кабинетът се окичи с лаврите на победител, без да полага грижи за Газа, чието управление остави в ръцете на остатъците от „Хамас“. А дясната опозиция може да превърне спирането на военната операция в силен козов, който да използва срещу правителството.

По време на кризата ООН наистина показа колко малко неща зависят от нея. Организацията се озова, меко казано, в двусмислено положение, след като осигури материална и морална подкрепа на палестинските радикали. Затова пък сега може да продължи своя традиционен бизнес, използвайки проблема с Палестина.

Предишната администрация на САЩ в лицето на Кондълиза Райс обвърза новите управляващи с ангажименти за прекратяване на оръжейната контрабанда през египетската граница. Днес неоклинтъновото крило в новата администрация в лицето на Хилари Клинтън (най-силно от всички заинтересована да оцелее митът за мирния процес) получи възможността да го стори. С ръцете на Израел арабските лидери си разчистиха сметките с „Хамас“ като проводник на иранското влияние в арабския свят, опасно най-вече за Саудитска Арабия и за Египет. А и президентът на Палестина, който искрено скърби за палестинските жертви, едва ли съжалява за разгрома на главния си враг. Сирия и ливанската „Хизбула“ успяха да избегнат сблъсъка с Израел, който би довел до гибелта им. Иран, както беше решил, задълбочи разцеплението в арабския свят – провокира две успоредни срещи на върха за Газа, в Катар и в Кувейт.

В крайна сметка конфликтът около Газа рано или късно ще бъде възобновен, но това май е в интерес на всички засегнати страни. Естествено, израелците и жителите на Газа ще са губещи в тази игра. Но какво друго им остава?

По БТА

*
Евгений Сатановски е президент на Института за Близкия изток (Русия)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.