След инаугурацията – радост, надежди и страхове

Барак Обама се заклева като 44-ия президент на САЩ във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

Началото на всяко ново президентство е време на благоговение и на безпокойство. Благоговението е плод на съзнанието, че сме свидетели на мирното предаване на властта, когато се отваря нова страница от националната история. Безпокойството се дължи на обстоятелството, че в длъжност встъпва един още неизпитан нов лидер и на предизвикателствата, пред които ще се изправи той. Церемонията по полагането на клетва на 44-ия американски президент е момент на изключителни крайности: огромна радост, голяма надежда, дълбоки страхове.

Радост, защото нацията прави нова крачка по пътя към превъзмогването на петното, оставено от робството и дискриминацията. Джон Маккейн припомни на нацията в благосклонното си изказване в изборната нощ, как само преди век Теодор Рузвелт предизвика протести, като покани Букър Т. Вашингтон на обяд в Белия дом. Барак Обама каза миналата седмица, че днес „цяло поколение иска да израсне със съзнанието, че е нормално най-високият пост в страната да се заема от афроамериканец… Това променя начина, по който чернокожите деца възприемат себе си. Това променя и начина, по който белите деца възприемат чернокожите си връстници. И аз не бих подценявал силата на тази промяна.“

Надеждата се основава на качествата на човека, който се закле върху Библията днес. От изборния ден до днес, както и по време на предизборната кампания, Обама впечатлява, вдъхновява и вдъхва увереност на американския народ с интелигентността, стабилността, добрите си обноски и здравия си разум. Той като че ли съчетава трезвото разбиране за предизвикателствата, пред които е изправена нацията, и спокойната увереност, че те могат да бъдат преодолени, като смекчава тази увереност с готовността си за диалог и откритостта си за нови идеи. Междувременно, непосредствена заплаха се крие в разрушената икономика в мащаб, непознат от времето, когато Франклин Рузвелт встъпи в длъжност в средата на Голямата депресия.

Като новоизбран президент Обама предприе практически мерки за възстановяване на икономиката, за разлика от въздържаността му по отношение на външната политика. Това беше уместно и необходимо, като се вземат предвид необичайните обстоятелства, и ще е от полза за предстоящите дни и седмици на президентството му. В Конгреса вече започнаха обсъжданията на възстановителния му пакет; очакванията, че Конгресът ще предприеме действия в средата на февруари са напълно основателни. Но дори това да се случи, възстановяването на икономиката вероятно ще бъде бавен и мъчителен процес, а пътят към него – толкова неравен, колкото и дълговете, дължащи се на несъстоятелността на държавата, които говорят за нейното ужасяващо в дългосрочен план фискално състояние. Обама изглежда далновиден по отношение на проблема и решен да се заеме енергично с него, но такова беше поведението и на неговия предшественик.

Глобалните предизвикателства са основание са причина за страх; като се започне от въвлечените в две войни американски войници и се продължи с боевете в Газа; разпространението на ядрени оръжия от Иран и Северна Корея; напрежението между Индия и Пакистан; страданията в Дарфур, Бирма, Конго и Зимбабве. Ако войната в Ирак – вътрешнополитическият конфликт, който проправи пътя на Обама към номинацията му за президентските избори – е сред по-лесните за разрешаване проблеми, включени във външнополитическия му план за действие.

Но Обама встъпва в длъжност с някои силни предимства, които не се отнасят само до темперамента и способностите му. Съставеният от него екип е с богат опит и прагматични способности. Той има благоразположението на американския народ, овладян от силното, почти неистово желание Обама да успее като президент. Отчасти това се дължи на меланхоличния и уравновесен тон на изказванията му от изборите насам. Както показват проучванията на общественото мнение, американците са изключително оптимистични по отношение на президентството на Обама и реалистични по отношение на времето, което ще му е необходимо, за да покаже резултати. Неговата популярност в чужбина създава нови възможности за САЩ да играят водеща роля в света.

Но нещата не са толкова еднозначни. Обама е много благонадежден, но с относително малък опит. А оптимизмът при последното встъпване в длъжност – това на Джордж Буш – скоро отстъпи място на цинизъм и разочарование. Всяка нова администрация обещава да се откаже от пагубната политика на предишната, а след това се хваща на същите уловки, при повечето от проблемите, или на дори по-лоши. Прекалено често кандидатите за президент обещаваха да управляват по начин, който малко приличаше на начина им на управление като президенти. А историята си прави свои собствени шеги: предизвикателствата, с които един президент ще трябва да се пребори, рядко могат да се предвидят в деня на встъпването в длъжност.

Въпреки това, като повечето американци, не можем да не изпитаме едно необикновено, особено чувство в този ден на встъпване в длъжност. Като повечето американци ще ликуваме за успеха на Обама.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.