Трябва ли да се плашат учените от кризата?

Учен гледа монитори, отчитащи показателите от работата на Големия адронен ускорител в Женева. Снимка: Ройтерс

Финансовата криза засегна всички сфери на живота. Съкращения има навсякъде, а онези, които запазват работните си места, получават по-ниски заплати. И ако бизнесмените и банкерите страдат, логично е да се предположи, че същото се отнася и за учените. Научните изследвания не са в печеливша позиция, но последствията от икономическия спад не са толкова силни за физици, химици и математици. Защо обяснява сайтът Лента.ру.

В новините за последствията от финансовата криза винаги присъства думата „загуба”. Но научната работа е на загуба сама по себе си, особено ако става дума за фундаменталната наука. Това всеизвестно виждане се потвърждава от данните, съобщени в неотдавнашно изследване на Факултета по медицина и стоматология към Университета Рочестър. Авторите му са изчислили колко струва работата на 25 изследователи, които са се занимавали с научна дейност от 1999 до 2004 година. Те са изчислили „цената” на сътрудниците по следния начин. Идвайки в университета, учените „се сдобивали” с пари за работата си, като получавали грантове от различни финансиращи организации (тези пари отивали за закупуване на оборудване, реактиви и за заплати на изследователите). Освен това някои научни сътрудници заработвали средства директно от работата си като получавали отчисления за патенти или финансиране от странични спонсори. Разбира се, този източник на финансиране бил значително по-слаб. Така от 1999 до 2006 година 25-те изследователи взели за усилията си общо 99,7 млн. долара. Факултетът изхарчил за поддръжката на изследванията 69 млн. долара, 35,9 от които били непреки разходи – за електричество, вода и т.н. Учените успели да „възстановят” само 29,1 млн. долара. С други думи, само за удоволствието да „поддържа” изследователи факултетът е заплатил 39,9 млн. долара.

Разходите за работата на изследователите също се разбивали на няколко пера. На първо място за всеки сътрудник се отделяла определена сума, за да може да започне научната си дейност. На второ място, по време на работата си учените използвали ресурсите на университета, в които влизали разходите за светлина, отопление, заплащане на аренда (оказало се, че сумата съвсем не е малка).

След като направили баланс, авторите на изследването констатирали, че за всеки долар, който учените получавали за работата си от различни източници, Медицинският факултет бил принуден да дава 40 цента. За да запълни тази дупка, факултетът „отклонявал” средства от други свои подразделения, а освен това предоставял на учените част от приходите, които идвали от използване на интелектуалната собственост.

Медицинските изследвания са относително рентабилна част от научната дейност. Продажбата на лекарства позволява частично да се възстановят разходите за разработката им. Астрономите обаче нямат такава възможност. Реализацията на космическите програми се явява губещ бизнес, тъй като при много апарати се използват съвременни (разбирай скъпи) технологии, преките печалби от които идват не съвсем скоро.

През януари беше направена проверка за работата на американската космическа агенция НАСА, която показа, че печалбата от всеки долар, инвестиран в изследванията й, се равнява на едва 36 цента. А при много други федерални агенции на САЩ печалбата стига до 9,49 цента. Заради постоянния дефицит в бюджета, НАСА беше принудена и преди кризата да отменя или замразява част от проектите си. От 2004 година основен разход е програмата за разработка на нови космически кораби „Съзвездие” (Constellation). Пилотираната космонавтика стана основен приоритет за ръководителя на агенцията Майкъл Грифин, който оряза финансирането на всички изследователски програми, които не са спешни в името на създаването на нова ракета-носител и космически кораби.

Пострадалите

През 2007 година например НАСА се отказа от програмата си за проследяване на астероиди, които може да са заплаха за Земята. Под въпрос се оказа и проектът за изстрелване на спътник за изучаване на някои свойства на тъмната материя. Съкращенията във финансирането на този проект ще доведе до значително намаление на точността на получаваните резултати, което прави всичко останало безсмислено.

Компютърно изображение на марсохода на НАСА Mars Science Laboratory. Заради недостиг на средства стартът му беше отложен за 2011 година. Снимка: НАСА

Най-новата жертва на недостига на средства е марсоходът Mars Science Laboratory (MSL). Според първоначалните планове той трябваше да е готов през октомври 2009 година. През декември 2008-ма обаче НАСА обяви отлагането на старта му. Марс и Земята ще бъдат в удобно за изпращането на космически апарати положение през 2011 година. За тогава е планирано началото и на други мисии, затова MSL може да се вмъкне само в два пункта от разписанието. За да се възползва от първата възможност, която ще се разкрие през октомври 2011 година, MSL ще се нуждае от допълнителна инвестиция от 60 млн. долара (текущият бюджет на мисията се равнява на 2,2 милиарда). Ще успее ли агенцията да получи тези средства в условията на криза, не е ясно. Пускът на марсохода при втората възможност предполага търсене на ново място за кацане, тъй като MSL може да се окаже в „погрешното” полукълбо.

Има доста пострадали и в проектите, които не са свързани с космоса. В началото на януари стана ясно, че на две трети от изследователските групи, работещи с хибридни ембриони, не са отпуснати средства. Законопроектът, който ще легализира манипулациите с хибридите, беше широко обсъждан в пресата. Той беше одобрен от британския парламент и в края на 2008 година беше подписан от кралицата. Цитоплазмените хибриди, получени чрез вкарване в клетката на животно ядро от клетка на човек, са необходими на учените за получаване на ембрионални стволови клетки. Изучаването им е перспективно направление, което теоретично може да помогне при лечението на заболявания като Паркинсон и други нервнодегенеративни болести.

Формалната причина да се откажат средствата е финансирането на други проекти. Възможно е причината за отрицателното решение да е натискът от страна на учените, които се отнасят отрицателно към работата с хибридните ембриони. Възможно е обаче заради кризата парите наистина да не са стигнали за финансирането на тези изследвания.

Най-големите притеснения са свързани със съдбата на Големия адронен ускорител (подробности за проекта виж тук). Огромният ускорител беше спрян десет дни след пускането си заради авария, предизвикана от смущения в електросистемата. Ремонтът му, според оценките от ноември 2008 година, ще струва най-малко 21 млн. долара. А големият въпрос е дали физиците ще си позволят такива големи загуби.

Оцелелите

В различните държави заплащането на изследователите е много различно, но никъде не може да бъде наречено огромно. В Европа учените със степен „доктор”, които не са завеждащ-лаборатории, получават между 900 и 4000 долара. В САЩ на сметката на научния сътрудник всеки месец постъпват до 6000 долара. В Русия хората, решили да се посветят на науката, могат да разчитат на 15-20 хиляди рубли.

Що се отнася до самите учени, а не до проектите им, те се оказаха в по-изгодно положение в сравнение с работещите в другите отрасли. Данните от последните изследвания, проведени във Великобритания, показват, че нивата на заплатите на научните сътрудници са сравними и дори надвишават хонорарите на работещите на други места. При това положение ученият, който е на дългосрочен договор или на постоянна работа, е доста стабилен.

От друга страна, изследователите не трябва да се надяват на охолен живот в условията на оскъдно финансиране. Тайната на „стабилността” им е в това, че парите за тях не са резултат от работата им. Основното за тях е самият процес на изследване. И затова те не се боят от кризата.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.