Хафизе: Единствена ме защити българката, партийната секретарка
26 Януари 2009
Разказът на Хафизе от Момчилград за неволите на семейството й е част от поредицата на журналистката Жанина Драгостинова в e-vestnik за съдби на български турци след преименуването им. 24 години по-късно Хафизе разказва какво се е случило, след като съпругът й е вкаран в затвора с 11-годишна присъда не за тероризъм, а заради организация на протестен митинг срещу преименуването в Момчилград. Участвали са няколкостотин души, а Халил е бил един от четиримата организатори.
…
„Ще ви убият! Това бяха първите ми думи, като разбрах с какво се е захванал мъжът ми. По опасен път си тръгнал, рекох, ще ви убият. Обаче не направих никакъв опит да го разкандърдисвам. Добре го познавах, знаех, че каквото и да му кажа, той ще направи, каквото си е решил. Такъв човек е, нищо не може да го отклони от пътя, по който е тръгнал. От друга страна ние знаехме, че сме турци и че подготвяната смяна на имената е огромна несправедливост спрямо нас. Никому нищо лошо не бяхме сторили, защо тогава така искаха да се отнесат с нас? Ако не беше той и групата от приятели, с които работи, друг щеше да излезе да се противопостави. Все някой трябваше да го направи, да покаже, че не може така да се постъпва с други хора. Ето, времето показа, че сме били прави. Така стана, че ние си изпатихме. Но ако не бяхме ние, други щяха да са… все някой щеше да е… Нямаше как нещата да бъдат оставени така, без абсолютно никаква съпротива… Разбира се, тогава все още нямах ясна представа какво ще ни сполети, но лошото го очаквах и бях готова да го приема.
На 26 декември, първия ден на митинга в Момчилград, си бях вкъщи. Канех се да тръгна към площада. Митингът беше обявен за 13,30 ч., но хората почнаха да се събират по-рано. И милиционерите рано дойдоха. Излязох на балкона да видя какво става, чувам изстрели… милиционерите вече почнали да стрелят. Казах, че бях подготвена, но като чух гърмежите, се уплаших. Разплаках се и почнах да викам: „Халил! Халил!” Тъй … с вика си да го предпазя… А дъщерите заподскачаха около мен и радостни крещят: „Урааа! Защо плачеш, мамо? Заря има!” По онова време голямата беше на седем и половината, а малката на пет и половина. Гледам от балкона – хората бягат, подире им стрелят… Страшно нещо!
Халил се върна към 14 часа, после пак излезе. Беше някакъв хаос… Сега изобщо не помня какво си казахме. Може би нищо, може би само сме се погледнали… След това не дойде у нас, а у майка ми. Те живееха близо. Той не посмял да тръгне към къщи. Майка ми беше бая възрастна, тя дойде да ме извика. Халил първо пита дали има арестувани от приятелите му. Не знаех нищо, по-късно разбрахме кои са заловените.
Имахме намерение да избягаме в Северна България. Със сестра ми бяхме изготвили план за спасение, но Халил ни спря. „С какво ще отивате? – вика. – Влаковете са техни, всичко е тяхно. Ще ви хванат. И тук е България, и там е България. Щом са решили да сменят имената, на всички ще ги сменят, в цялата страна. Няма къде да избягаме. Няма спасение.” Опитахме със сестра ми да го убедим, но той беше непреклонен. Каза още, че никъде нямало да отиде, докато не разбере какво става с приятелите му.
После три дни и нощи не се върнахме вкъщи. Останахме у сестра ми. Тя имаше скривалище - капак под килима и се слизаше надолу. Така бяха купили къщата от един българин, д-р Вълчев. Защо той си е направил скривалище, не знам. Сестра ми предложи на Халил да го скрием там, да изкара така няколко дена, докато мине гневът, тогава да го извадим. „По-малко ще те бият, по-леко ще ти е”, рече му тя. Но Халил не се съгласи.
Разбрахме, че от милицията ходили у нас, да го търсят. На третия ден Халил вика, че не можел повече да се крие и че ще отиде на работа. През това време доста народ бяха арестували. Аз останах вкъщи, почистих печката. Чакам, чакам… не се връща. И както лицето ми беше начернено от печката, тръгнах към работата му да го търся. Там ми казаха, че са го арестували. Най-напред го вкарали в женската тоалетна, там го били. После го хванали за краката и са го влачили три етажа надолу. Това обаче по-късно разбрах. Тогава само ми казаха, че са го отвели.
Върнах се у дома. И да тръгна да разпитвам, знам, че никой нищо няма да ми каже. А децата? Къде да ги скрия? Халил имаше приятел в МВР-то, лейтенант, Найденов, от него след време разбрахме какво е станало. Същия ден, преди да го арестуват, му бях приготвила топли дрехи, вълнени чорапи и вълнени потници, понеже си знаех, че ще го заловят. Не можах да му ги дам. Тогава потърсих Найденов, ако може той да му ги предаде. А Найденов вика, че не можел, защото са го отвели в Кърджали. Така и не можах да му изпратя вълнените чорапи и потници. А зима беше. Уж се бях подготвила, пък нищо не можах да му дам…
Дълго издирвах къде е Халил. Никой нищо не каза. Молех се, надявах се, че ще го изпратят в Белене. Говореше се, че когото изпратят в Белене, отървавал затвора и след време го пускали. Брат ми беше някаква клечка в БКП и той след 20 дни разбрал, че Халил бил в следствието в София. Търсех връзки да се свържа с него. Кого ли не разпитвах. Никой нищо не посмя да ми каже. След три месеца дойде писмо от началника на старозагорския затвор. Пишеше, че Халил бил при тях. Дотогава не знаех дали е жив, дали е умрял, нищо не знаех…
Преди Нова година бях напуснала работата си, защото ми бяха обещали да почна като лаборантка в АПК-то, където беше мъжът ми. Казаха, че от 3 януари ще ме назначат. Но като се случиха тия събития, не ме взеха. Никъде не ме взеха. С брат ми обикаляхме насам-натам, питахме, никой не ме искаше. Хората се страхуваха. Нали мъжът ми е арестуван, как така ще се обвързват с мен. Всички, които ми отказаха работа, бяха все турци. Опасна им се струвах, а аз даже не знаех къде е Халил. Страшно ми беше обидно. Повечето хора отбягваха даже да ме поздравяват, като ме срещнат на улицата. Някои шепнеха, други направо не ми говореха. Стана така, че след като ни смениха имената, турците се разединиха, отцепиха се на отделни групички. Най-мъчно ми беше, когато от мен се криеха уж близки хора, например роднина на мъжа ми, която беше учителка. А пък днес е съвсем друга. Види ли ме от другия край на улицата и устата й се изкривява в усмивка. Сега пък аз не я поздравявам. Не може така, нали сме хора, да си помагаме, а не да се въртим според външните обстоятелства. Не съм злопаметна, но има неща, които не можеш да простиш, колкото и да се мъчиш да ги забравиш. Предателството от своите е по-страшно от лошовините, дето чуждите ни ги сториха.
Най-накрая ме взеха в оранжериите. Там се работеше с отрова. Но даже и в оранжериите отначало не ме искаха. Бяха мъж и жена. Тя ми отказа, но той ме взе. Мъжът беше помак. На парцели се работеше, като всеки отговаряше за отделен парцел. Тя каза, че нямало свободен парцел. Но мъжът настоя да ме вземат за смяна.
Взеха ме, но все ме следяха. Какво говоря, с кого… Вече всички бяха с български имена, но аз отказвах така да се обръщам към тях. А жените в оранжериите бяха все туркини. Имаше само една българка и тя беше партиен секретар. Един ден двама мъже влязоха при мен и почнаха нещо да ме разпитват. Казаха, че били взели оранжерии и искали да разберат как се правят мрежи за карамфилите. Уж за мрежите питат, пък все подпитват дали имам достъп до отровите. Веднъж седмично пръскахме с отрови против насекоми. Но отровата се смесваше от един мъж, никой друг нямаше достъп. А тия двамата искаха да знаят мога ли да използвам отровата. Какво ли са мислили? Че мъжът ми като е в затвора, за отмъщение ще взема да отровя цяла България?! Глупости! И друго искаха да разберат – тоз кой е, онази как се казва. Явно са ме изпитвали дали ще им кажа българските или турските имена. Отначало хич не разбрах, че са милиционери. Но като си тръгнаха, другите ми казаха. Оказа се, че съм била натопена от някоя от работничките, дето не съм се обръщала към тях с българските имена. После направиха и събрание, на което другите туркини ме порицаха, че не им казвам с българските имена. Единствената, която ме защити, беше българката, партийната секретарка. Ако не беше тя, изгарях. Като нищо щяха и мен да тикнат в затвора.
Отвсякъде си беше тормоз. Друг път пред къщи ме причакаха пак двама мъже. Представиха се за журналисти от Англия. Разпитваха за Халил. И аз, будалата, нали исках да му помогна, отначало дори повярвах, че са на моя страна. Определихме си среща. Преоблякох се, хукнах натам, бях с токове, направо летях през камъните и локвите, дето сега и със спортни обувки не мога да ида. Никой нямаше на срещата. После приятелите на Халил ми се караха, че съм се вързала. Тези, дето са се представили за журналисти, и те милиционери били. А докато аз съм се лутала да ги търся, в същото време вкъщи дошли униформени милиционери. Дъщерите отворили и след това казаха, че едни много мили и усмихнати милиционери дошли у нас. Горките, те бяха свикнали все намръщени милиционери да виждат. А тия сигурно са били усмихнати, щото са знаели, че са ме изиграли.
През зимата и пролетта на 85-а смениха имената на всички. Аз отначало се криех. Който получеше, взимаше служебна бележка и с нея трябваше да ходи навсякъде, дори в магазина. Дълго време носех в джоба бележката на майка ми, но накрая трябваше да отстъпя. Просто нищо не можеш да направиш, ако не си си сменил името. Деца имах да храня. Февруари сама отидох в съвета. Избрах си името Вера. Малката кръстих Надежда. А в съвета се хилят и викат да съм сложела на голямата Любов. Обаче ми тикат някакъв списък и казват да посоча Първана или Пътуна. За малката посочих Снежа. Не че специално съм си избирала имената, просто така ги посочих.
На децата не казах какво ми е българското име. Обаче в училище за 8 март правели подарък за майките и голямата, която беше втори клас, трябвало да го надпише. Но тя не знае как ми е българското име. Попита ме вкъщи, обаче аз й се скарах, как изобщо отваря дума за това. Може би не бивало да й се карам, но по онова време бях много нервна. И в училище Семра приготвила подаръка, без да го надпише. Класната я питала защо, тя отговорила, че не ми знае името. Тогава класната я наказала да стои до края на деня на един крак в ъгъла. През междучасието сестра ми, която беше учителка в същото училище, я видяла да стои така. Направила скандал как може по този начин да се отнасят с едно дете.
Имаше и добри учители. Например тази, която им беше на занималнята, Милковска, беше много мила с децата. След 90-та исках да я посетя и да й благодаря, обаче се оказа, че се изнесла от Момчилград. Но класната, Иванова се казваше, мъжът и работеше в МВР-то, беше направо звяр. Веднъж обсъждали да продължават ли да дават стипендии на турчетата, които са отличници, но бащите им са в Белене или в затвора. „На тях нищо не бива да им се дава – казала. – Заслужават камъни да ядат!” И така спряха стипендиите на децата.
Следва.
Чети утре: България ми е родното място, но и Турция ми стана родина. Не съм го искала, така се получи
 |
|
НЯКОЙ ЗНАЕЛИ КАК СЕ КАЗВАТ БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ ТУК В АМЕРИКА. МНОГО Е ИНТЕРЕСНО ЗАшТО НЯКОИ ОТ ТЯХ СИ ПОАМЕРИКАН4ИХА ИМЕНАТА МНОГО БЪРЗО.ПРИ4ИНАТА ЗА ТОВА Е САМО ЕДНА.10 ПЪТИ ПО ГОЛЕМИТЕ ЗАПЛАТИ ТУК В АМЕРИКА.
Редактирано от Админ. Спазвайте условията на форума, ще има забрана
Поздрави на Salt LAke City, Bro :)
Пич, хайде завърши 8-и клас и тогава пробвай пак да post-неш нещо, че като гледам си за кашмер. Обидно е някак си да се допускат необразовани хора като треб да изказват мнение.
Милата женица, колко е изстрадала само и нейните близки и хиляди като тях. А до ден днешен няма нито един наказан за тези зверски престъпления. Но очевидно тези скромни и трудолюбиви хорица, българските турци, не си дават сметка, че техният Доган е едно долно ченге на ДС и че той е една от главните причини, за да няма до ден днешен разследване на действията по “възродителния процес” .Не е ли срамно за ДПС, кажи-речи 20 години са във властта, а все още не намират за нужно да повдигнат въпроса за наказване на виновниците за преименуването ? Срамно е и за това е непонятна подкрепата, която тези изстрадали хорица дават на Доган.
Аман с тия турци бе все едно някой ги караше да се местят в Турция
То вярно аман от пишман журналисти или за турци ще пишат или за цигани А защо никой не пише за българите който живеят в тези райони ?Те как се чувстват? Те всичките ни жуналистчета дето драскат на тема цигани турци педераси се иживяват като роботещи в ББС ,но си оставате само с изживяното от собствените си представи
Остава неясно защо толкова време се обсъжда промяната на имената на турците в България, след като същото е нарлавено с етническото българско население , което е останало извън съвревнните и граници, в периметър вкл и в Турция.Няма ли от взаимно уважение да се дискутира двустранно, още повече на българите са им сменени имената преди това, и го пише в Уикипедията. На всичко отгоре , антитерористи разказаха, че тереристичните актове срещу българи вкл деца, майки, училища и други еса започнали преди преименуването, и то е предложено с оглед това ако искат да се приобщят тук да си сменят имената както българите в съседни държави и не упражняват тероризъм. При смяна на имената на българите в периметъра, една част от тях не са приели нови имена и са се преместили в България -аз имам съседка, която е българка, родена в Турция - в онези времена, когато границите са били по-различни от сега, и около 1924 г "подгонени" са дошли в Б-я, тя е била на 4 години тогава, сега е ....
Баба ми е родена в Лозенград,когато идват турците поискали всички българи да вземат турско-арабски имена.От нея вечна и памет зная ,че от седем деца са оцеляли само тя и баба и, другите, баща и ,майка и братята и, са били зверски избити!Като бежанци се качват на някакъв кораб и пристигат във Варна,чудя се защо наши историци или журналисти не се заинтересуват за съдбите на пострадалите от турците българи в края на 19 -ти и началото на 20 -ти век!?!Тези хора са загубили не само имотите си ,но и живота си!
Реално жената се е отървала от тормоз и се е озовала там, където е искала да бъде. Ами ние какво да кажем? Българите понасят много повече неприятности и въпреки това никой не им казва мерси. Да припомняме ли колко невинни деца и старци бяха пребити и тормозени от български полицаи в районните управления в деня и нощта на Кървавата сряда от 14 януари? Че и труп има в 4-то районно. Някой да е наказан от тия садисти, на които все не им стигат заплатите, рушветите, безплатното облекло, обувки, коли, бензин и т.н. Абе ние сме голям ориенталски клозет, това си е. Ето и сега български тираджии чакат от дни на българо-гръцката граница. Защо при тях не отидоха Първанов, Станишев, Неговото посрано Величество, балансьорът Доган, мазникът Калфин, че дори и оня психопат Болен Сидеров или националиста Расате?
Pilota, каквото тогава са правили турците с българите в Източна Тракия си е направо китка в сравнение с т.нар. възродителен процес. Обаче хайде да не ги съпоставяме, за да не се нагнетява излишно напрежение срещу продължаващите да живеят у нас т.нар. етнически турци. Повечето от тях са стократно по-почтени и по-работливи от българите. Сега си имат имената, празненствата, проблемът им е страхът от побългарените техни сънародници като Ахмед Доган, Юнал Лютфи, хайде да не ги изброяваме всичките. Гласуват за ДПС от страх. Ръководството на БСП е от някогашните доносници, които са слухтели какво приказват турците по време на възродителния процес, те са същите, които са ходели от къща на къща, за да принуждават съселяните си масово да се изселят в Турция.
Изявление на Вежди Рашидов: "Чел съм досиетата на Юнал Лютфи, Ахмед Доган и др. Оказа се, че почти целия елит от ръководството на ДПС има принос за възродителния процес. Един от последните доноси на Доган е от август 1896 г., за който има разписка за хонорар и стипендия. Дни по-късно го арестуват и внедряват в затвора. Най-активният доносник е бил Доган. Ако обаче извадят в интернет донесенията им, самите турци с камъни ще ги убият. От досието на Доган става ясно как е назначен от ДС да учи висше, как го завършва, как и чрез кои професори също агенти на ДС , му се дава титлата , за да влезе по-дълбоко в средите на научните работници и да ги разузнава. Всичко това е описано, има го в архивите на Комисията по досиетата и всеки има право да го чете." Е, дано въпросният скулптор е чист като бяло платно. Той беше фаворизиран до 1989 г., после пак. В мръсната вода и Доган и други явно са се поизцапали - кой повече, кой по-малко.
JK,нещо не те разбирам!Значи според теб за едни може,за други не?И това ако не е двоен стандарт,здраве му кажи!Истината за всички зверства трябва да бъде показана и хората да знаят,какво е било за да не допускат отново разни политици да ги яхат!
това е вменяване на вина ---------- По ония времена им съчувствах до някъде, сега----------- Редактирано от Админ. Спазвайте условията на форума
№ 10,може би наивно смятам,че ако им вдигнат заплатите,подобрят обувките,увеличат количеството на бензина и изобщо променят оборудването,полицаите ще работят по-добре.Разбира се,съвестните,некорумпираните.Останалите-вън!
Това е вменяване на вина към българите
Така беше вменена вината и на гермарците за нацизма
така при нас пъсе опитват изравнят Русия и комунизам
В САЩ белите ще плащат на черните защото прапрадедо и баба са работели наполето а не са ги оставили да пукнатот глад в Африка
След като хитлер е изтрепал евреите от къде се взеха после та заселиха Израел
Някога им съчувствах на турците но сега съжалявам че не се взе окончателно решение
От 16 до 21 ето това бях нописал но администртора реши че неможе да го прочетет Също като решиха с закон че холокоста не подлежи на съмнение Като и непорочното зачатие Само дото никой не казва истината и за едното и другото
Администратора ти си бил голям шубелия бе
за да останат дидите на тия хора по времена и след освободителната война, са си се чувствали българи/ антропологически са българи/ верски и да са били различнине им е пречило повече от 100 години/ изборът им е бил политически/ в по-нови времена войнствения ислям политизира поведението им и ги тласка към джамиите вместо към университета/ жалко за похабената енергия
Подобрихме турската раса, като им пратихме хиляди здрави и прави работливи хора.
Админ: Кирилица! Четете! ................. .............. ............. .......... .Smjanata na imenata ili kakto mu kazvat "Vazroditelnijat prozes" e edna grozna i pozorna straniza ot na6ata nai -nova istorija...I togava i sega sam bil varl protivnik na tazi politika na BKP------------- --------------- ----------
Свидетем не те зная на колко си години, но трябва да ти е ясно, че тези хора не заминаха за Турция доброволно
Е да те чакаха момент зада се представят като пострадали иначе никой нямаше да ги приеме
Не оправдавам нещата които са се случили по време на този период, само че трябва да се каже от къде дойде всичко това. Това беше реакция срещу американският шпионаж който изпращаше терористи по това време от Турция в България. А, че българите са изпатили много повече от турците, отколкото туците от българите, това също е факт, въпреки, че това не трябва да бъде никакво оправдание. Спомняте ли си народната песен : "Даваш ли даваш балканджи Йово хубава Яна на турска вяра?" И пак казвам историята и религията не трябва да се използват да си вредим един на друг. Но когато се извърши нещо лошо, трябва да се търсят причините.
най-общо казано ,по тия места се вършат такива работи още от времето на борис първи
Турските зверства по време на 500-годишното робство са всеизвестни. А какво да кажем за хитрите гърци и подлите сърби, които от 1878 г. насам заграбиха Македония и Беломорска Тракия и клаха там българите наред. А сега защо гърците не обсадят Атина, а затварят границата с България?
когато нещо ти е поднесено на тепсия не го цениш/ за какво ти е македония за какво ти е беломорието, само ахъри и дразги със съседитеда имаш, а и кога е било твое/ така е и с лесните пари с които се облагодетелтват днешните нашенски "капиталисти", плувайки в калта на административната анархия/ гладни въшки попаднали като алибаба в рога на изобилието/ и да им говориш за морал, е все едно да искаш да ги изведеш от сладката кома на блажени сънища/ а лумпената пасмина имайки живи примери за подражание, мечтае метежни изяви, които да я наредят в колоната луксозни возила зареждащи за сметка на сираци, онкоболни, клошари и пенсионери
Чичата, много точно казано.
До някои от по-горните: Ако знаете потресаващите истории на българи от Мала Азия, Западните покрайнини и други области с настоящо или бившо българско население защо не ги напишете? Това не мога да разбера, винаги отговаряте на статии като тази, а не пишете своята история.
Прочетете книгата на Любомир Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 година" (1918 г.), за да ви настръхнат косите. Патилата на лелята от Измир са направо розово-розовички. От същия автор - "Гръцките жестокости в Македония" (1913). За сръбските няма място тук да бъдат изброени.
Абе, -----, българските турци се казват така, както майките им са решили след раждането им. Що за въпиюща простотия е това, че са си поамериканчили имената?! Америка не е България, където ти гледат личната карта и като видят име по -различно от християнско и вече си втора категория човек. Ако изобщо те сметнат за човек, де... Защо ли ти се чудя на акъла. То си има лаф за такива като теб и тези, които мразят турците, просто защото обичат да мразят, а не защото са имали дори минутен контакт с жив бг турчин- Прост народ-слаба държава!!!
http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_16f.htm
Много силна лична история, открита и запазена от един мислещ журналист.
да вмъкна:помаците спрямо турците са на принципа умрем да мразим
Проява на мнаго низки страсти е да не приемеш разказа на тази госпожа с добри чувства,зощото такива съдби имат огромен брой хора родени в нашата Родина,работили за нея,мечтали за нея,хора чиито близки са били български войници и са умирали за България. Даше бих нарекъл част от коментарите за ПРОСТАШКИ И РАСИСТКИ.Знам какво е да си далеч от Родината си,от местата на детството ти,от близките си.Знам колко боли,моля,нека не увеличаваме болката на тези хора с ДРЕБНАВИТЕ СИ ПРИСТРАСТИЯ И ГЛУПОСТА СИ ,моля!
Извинявам се на тази жена и на останалите ЖЕРТВИ НА ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ. Този режим регистрира ОГРОМНИ ЗАГУБИ В ЧОВЕШКИ РЕСУРС по времето ,когато изгони насилствено тези хора,разби много съдби,подари на друга Нация специалисти и работна ръка за стотици милярди долари,но и исписа вежди на много от тях,който доказаха наш дух и се СЪЗДАДОХА ТАМ ОТНОВО!
Скъпа Хафизе, има много българи като мен,които съчувстват и се срамуват от извършеното зло към теб и твоето семейство, към нашите съотечественици - турци. Срамувам се от тези българи,които не са човеци,а нацисти и комунисти.
Скъпа Хафизе, това което сте преживели не може да преживее никой друг. Фашисти и комунисти унищожиха с рамките на Османската империя неколцина милиона арменци, сърби, българи, цигани, евреи, румъни и то само за 500 години. Но вие не сте виновни за това, вие сте част от жертвите! Вас ви оставиха в "независима" България като курбан, защото са социалисти. Първо ви сложиха турско-арабски имена, после ви насилиха да си сложите славяно-български, а може би ще пожелаят и с марсиански да се кръстите! Ужасно!
Горките хора, първо от българи станали турци, после комунистите ги пославянчиха и осрамиха, след това отидоха в Турция, дето им викат гяури, лоши работи е правила тая империя - що народ изкла, потурчи, ликвидира.Пази Боже Аллах да не би да си науми някой ден да ти направи кюрди. Лошо, лошо...
Наздраве, дружина, с никифоровата кратуна!
Наздраве БГ дружина със собствената ти кратуна!
Що никой не пише за смяната на имената на Балгарите в Родопите. Там кото не си смени името на дръвника. Небеше редно да се принуждават насилствено да си сменят имената. Но какво да се прави като тая държава се управлява само от глупаци.