СофияПловдивВарнаБургасРусе

Д-р Любомир Киров: Трябва да накараме 500 хил. души да си плащат здравните осигуровки

Д-р Любомир Киров. Снимка: архив e-vestnik

Д-р Любомир Киров е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, членуващо в Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа и асоциирано към Българския лекарски съюз. Д-р Киров е завършил Медицинския университет в Пловдив. Работи като общопрактикуващ лекар в Пещера.

– Как ще коментирате новия бюджет за здравеопазване за 2009 г.? Тази година ще бъдат отпуснати 157 млн. лв. за първична доболнична помощ, което е с 30 млн. повече отколкото през миналата година. Тези пари могат ли да повишат качеството на медицинските услуги?

– По принцип средствата за здравеопазване са недостатъчни. Около 400 млн. лв. ще останат в резерва в БНБ. В условията на световна финансова криза не е приемливо освен трудния живот да имаме и затруднено осигуряване на здраве.
Този бюджет не е това, което и ние, и НЗОК смятаме за добра и разумна цифра – около 200 млн. лв. Но трябва да приемем, че условията не зависят само от нас.
Не всичко е пари, разбира се, необходими са и промени, за да се оптимизира работата на системата на здравеопазването. За последните осем години на реформа по-съществени промени не са настъпвали.

– Колко са работещите в момента семейни лекари в България?

– Броят на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в страната намалява – за последните няколко години е с 1 000 по-малко. В момента работят около 4 800 семейни лекари.

– Какви са основните новости в работата на общопрактикуващите лекари през тази година?

– Ще има повишаване на стойностите на услугите. Очакваме да излезе новата наредба за назначаване на лекарства. Чрез нея се дава опция за удължаване до 90 дни срока за изписване на лекарства с намаление или безплатните средства.
Въвеждаме унифициран профилактичен преглед за лица над 18 г. с анкетна карта, която включва измервания и изследвания като мастен профил, ръст, тегло, електрокардиограма. На базата на тези данни се изчислява чрез формули процентът на риска от сърдечно-съдови заболявания, от развитие на рак на простатната жлеза, както и на млечната жлеза и други. Нашето сдружение успя да възвърне част от свободата на семейните лекари. Споразумяхме се с НЗОК да можем да назначаваме например мамографии, рентгенови снимки, изследване на хормони на щитовидната жлеза. По този начин създаваме удобство на пациента, тъй като пътят до диагнозата му се съкращава. Заедно с касата и Министерството на здравеопазването проведохме диалог, а когато се търси диалог и компромис, нещата могат да се случат.

– Няма ли опасност да се създаде напрежение между семейните лекари и специалистите след като нова част от диспансерните прегледи ще се извършват от общопрактикуващите?

Д-р Любомир Киров. Снимка: архив e-vestnik

– Да, има опасност и в момента се чуват такива мнения от групата на кардиолозите и ендокринолозите. От тези промени обаче никой нищо не губи – пациентът ще спечели, а лекарите ще вършат още работа. Вече ОПЛ ще поема наблюдението на стенокардията. Запазва се една консултация с кардиолог, но тя е придружена с ехо-кардиография и по негова преценка може да се извършат и други дейности.
Досега вторачването в болестта като носител на някакви дейности и парични средства минаваше на преден план, а се забравяше човека. Ще дам един пример. Представете си, че аз се грижа за едно малко дете и то огладнява, но на мен ми е забранено да го нахраня, защото такива са правилата. Детето може да бъде нахранено от лице Х, което заради правилата е длъжно да храни много деца и те чакат на опашка. Рожбата, за която се грижа, може да бъде приета след един месец. Какво ще стане, ако тя или той не яде един месец? Ще умре, но приемаме, че детето е оживяло и е било нахранено. След това обаче се налага да му се сменят памперсите, но по правилата те могат да се сменят само от лицето У, когато и аз мога да направя това. При него обаче се чака два месеца. Същото се получава между пациента и семейния лекар при старите правила.

– Защо пациентите трудно получават направления за специализирана консултация? Понякога просто им се казва, че няма направления?

– Трябва да стане ясно на всички хора, че не пациентът е този, който решава, че има нужда от консултация. Лекарят преценява дали може да се справи със случая или е необходимо той да бъде поет от друго медицинско лице. Няма проблем с ограничения брой направления, а у хората и някои колеги, защото пациентите така бяха научени в началото на реформата.

– Възможно ли е в скоро време да се облекчи работата на семейните лекари, свързана с писането на много документи, което ги превръща в администратори и чиновници?

– В тази насока е направено много. Голяма част от документацията бе ликвидирана и се премина на електронен начин на отчитане пред регионалните каси. Ние инициирахме и въведохме електронния подпис преди повече от година, което ни позволява да носим по три-четири листа при отчитане на дейността ни.
Очакваме до два-три месеца да има възможност семейните лекари да се отчитат и по Интернет, което спестява време и разходи. Също чрез една нова наредба ще може вече да се разпечатват рецептите с намаление на бял лист. Досега медиците трябваше да си купуват трислойни рецепти, които в София се продават само на три места, а в по-малките градове – само на едно място.

– Колко пациента имат средно общопрактикуващите лекари? Какъв е броя им в най-големите практики?

– Една практика с под 1 000 пациента трудно може да съществува. Общопрактикуващият лекар у нас има средно по 1 300 човека. Някои практики имат по 4-5 хил. пациента, но това са около 30-40 лекари. Средният брой пациенти, записани при един лекар у нас, е колкото и в други държави в Европа. Проблем са неосигурените лица – около 1 млн. души. Няколко правителства вече не могат да се справят с този проблем.

– Какъв е начинът за справяне с този проблем?

– Трябва да се види кои са социално слабите сред неосигурените хора и държавата да ги осигури. Останалите хора, които по моя лична преценка са около 500 хил., трябва да бъдат принудени да си плащат здравната осигуровка. Когато гражданин иска да получи документ като например свидетелство за съдимост, да се проверява дали има здравна осигуровка и чак тогава да му се издава искания документ. Това да се прилага и при теглене на кредит, при получаване на заем.

– Как трябва да бъдат санкционирани лекарите, които мамят касата с различни трикове като прегледи на мъртви хора?

– Моята лична позиция е, че на тези хора не само трябва да им бъдат прекратявани договорите с касата, а и да им бъдат отнемани за определено време – не повече от година – лекарските права. Подобни действия не са коректни не само към пациентите, но и към лекарите.

– Май контролът не е достатъчно добър?

– Няма как да има тотален контрол, във всяка система има течове. Въвеждането на механизми, като да се заплаща за дейности, може да бъде начин на контрол. Ако работиш по-добре, ще си по-добре платен.

– Какво става с модела на продължаващо медицинско обучение?

– Продължаващото медицинско обучение се въведе, но то е в състояние на хаос. Нашето сдружение подготвя ръководства, организира семинари, конференции и лекции, но никой не ни помага. Това обучение трябва да се регламентира със закон като изисквания и форма. Бихме искали да въведем и електронно обучение – притежаваме технологията за това, но нямаме нужните финансови средства.

– Защо много лекари и медицински сестри решават да заминат да работят в чужбина?

– Такива колеги е имало винаги. Този проблем е голям, но също в момента интересът към нашата професия е по-малък, специално общата медицина. Системата трябва да бъде подредена – сега няма ред. За съжаление в България са малко хората, които са компетентни в областта на здравната политика. Системата на здравеопазването е едно цяло като пъзел, който трябва да се подреди. У нас обаче май никой не вижда целия пъзел и не се опитва да го сглоби, а се хваща за едно парче. Не трябва да се разсъждава от днес за утре, а за няколко години напред. Например това, което направихме с анкетната карта. Тя дава огромна и много точна информация. Поне 2.5 млн. души се очаква да минат през този преглед и ще имаме скрининг на голям процент от населението. Така ще получим информация например за риска от сърдечно-съдови заболявания за десет години напред на българите.

– На какво ниво е здравната култура на българина?

– Според мен тя се повишава. А младото поколение, особено тинейджърите, са доста образовани. Трябва да се говори на хората, разбира се, да се говори за здравето.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.