СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пхенян демонстрира сила пред новата администрация на САЩ

Георгий Буличов*

Севернокорейският лидер Ким Чен-ир (вляво) разглежда книга при посещението си в казарма на неизвестно място в страната. Снимка: Ройтерс

Отношенията между Северна и Южна Корея отново са в криза. Пхенян подозира, че действията на южнокорейските консерватори целят отслабване на севернокорейския режим и впоследствие мирна анексия на Севера. А обявеното желание да „подпомогнат“ напредъка на северната съседка е само прикритие за тайните им кроежи. Неслучайно преди седмица Северна Корея обеща „да направи на пух и прах“ Южна Корея, а представител на северното военно командване обяви „всестранна конфронтация“ с Юга.

Напрежението нарасна броени дни преди встъпването в длъжност на Барак Обама. Затова се налага впечатлението, че Пхенян изостря обстановката, разчитайки да издейства компромис от новата американска администрация. Защото изострянето съвсем не убива надеждата, че новият президент на САЩ ще предложи на Пхенян сериозна и честна сделка. Т.е. признаване и мирно съвместно съществуване – според формулата денуклеаризация (ядрено разоръжаване) на Северна Корея срещу нормализация на отношенията със САЩ и икономическа помощ. А най-важното, срещу гаранции за сигурност от тяхна страна, потвърдени от световната общност. Вече се говори, че в Пхенян ще бъде командирован специален пратеник на президента на САЩ, а после ще бъде организирана и американско-севернокорейска среща на върха.

Голяма част от вината за ядрената криза на Корейския полуостров носят САЩ и съюзниците им. В началото американските дипломати, без да се вслушват в мнението на руските си колеги, се надяваха КНДР да претърпи крах и ядреният проблем да се реши по естествен път. Белият дом не бързаше да изпълнява договореностите за нормализиране на отношенията, сключени с Пхенян през 90-те. Така по времето на Джордж Буш американците, в стремежа си към смяна на режима в Северна Корея, провокираха превръщането й де факто в ядрена държава.

За да постигне отстъпки, Западът използваше натиск и санкции, но забрави поуките от историята на Съветския съюз и на Китай. Гибелта на милиони през годините на колективизацията и „големия скок“ не събори режимите в тези държави, напротив – засили вярата на техните лидери в собственото им могъщество. По същия начин ръководството на Северна Корея се убеди, че Западът е импотентен и че може да му натрапи своята линия на поведение. Демонтажът на остарелия и ненужен вече севернокорейски реактор в Йонбьон с американски пари през лятото на 2008 година беше представен като основна отстъпка – това си беше връх на дипломатическото изкуство.

Корейският въпрос не е приоритет за президента Обама. Вероятност за пробив ще има, ако КНДР склони изцяло да отстъпи от позициите си по ядрения статут на страната. Докато е жив обаче севернокорейският лидер Ким Чен-ир, това надали е възможно. Ако пък си отиде – още по-малко, поне през периода, в който ще се гради новата властова система в Северна Корея. Защото само „ядрената карта“ дава на Пхенян гаранции срещу военна намеса отвън. Само тя поддържа интереса на другите държави (както на противниците му, така и на Китай и Русия, които го подкрепят) да не се възцари хаос в една страна с ядрен потенциал. В представите на Пхенян посегателствата срещу самостоятелността на страната не се свеждат до силовите аспекти – има опасност и от политически натиск, и от „вредителски действия“, включително от „меко проникване“. Това обяснява защо Северът реагира толкова остро на позивите, изпращани от Южна Корея. Пхенян се страхува не само от Запада, но и от Китай; съответно ще остане до последно вкопчен в ядреното оръжие.

От своя страна САЩ, Япония и днешните консервативни лидери на Южна Корея също нямат готовност да приемат севернокорейската династия Ким като партньор и не желаят тя да придобие легитимност в международен план. Докато няма промени в този подход, не се очаква и напредък в решаването на проблемите на Корейския полуостров. В търсене на решение за въпроса с приемствеността на властта севернокорейските лидери явно се прицелват към 2012 година. Тогава ще се навършат сто години от рождението на основателя на държавата Ким Ир-сен, а неговият син и приемник Ким Чен-ир ще празнува 70-годишен юбилей. По същото време се предвижда официално да бъде представен и „наследникът“ на Ким Чен-ир.

Ясно е, че предстоящото оттегляне на Ким Чен-ир от политическата арена ще бъде силен удар, може би смъртоносно сътресение за режима. От друга страна обаче, севернокорейският елит ще получи шанс да се промени, за да оцелее. (На 23 януари Ким за първи път от август 2008 г.,, когато плъзнаха слухове, че е болен, се срещна с гост от чужбина – с представителя на китайската компартия Ван Цзяжу.)

Можем да се надяваме, че след време елитът, движен от инстинкт за самосъхранение, ще формира прагматично ядро, което ще запази външния пиетет към официалните идеи чучхе (за опора в собствените си сили) и към наследството на вождовете, но ще поведе страната към икономическа трансформация, макар и при запазен авторитарен режим. Вече има и лозунг, с който се дефинира тази политика – „Изграждане на силна и процъфтяваща държава“.

Севернокорейската идеология предлага прости ориентири, разбираеми за обикновените хора. А и самите севернокорейци не жадуват да се озоват „в прегръдките“, по-точно под ботуша на южнокорейските си братя. Нито пък искат страната им да се превърне в протекторат на Китай. Идеята чучхе означава да бъде запазена националната идентичност и самостоятелност. Със задължителното условие да се гарантира външната сигурност на страната и да бъдат осуетени опитите за подкопаване на режима, което пък изисква Северна Корея да остане затворена държава. Как би могло това да се съчетае с реформи – остава неясно.

Ситуацията на Корейския полуостров се превърна в дипломатическо предизвикателство за Русия. Първо, необходимо е да се отстрани заплахата от разпространение на ядреното оръжие, тъй като примерът на КНДР може да бъде последван от Иран и от други играчи, дори недържавни. Второ, става въпрос за стабилността в един граничен регион от руския Далечен изток. Трето, започва една геополитическа игра и залогът е как ще бъдат разпределени ролите в Източна Азия.

Нито евентуалното засилване на американското или китайското влияние в региона, нито възможното нарастване на конфронтацията между САЩ и Китай са в интерес на Русия. Ако се запази статуквото, което включва и независима Северна Корея, ще може да се избегнат големи промени в разположението на силите. Същевременно остава необходимостта Северна Корея да бъде модернизирана, да получи признание от Запада, а също и да се развиват междукорейските отношения.

Наистина, Северна Корея решава много от проблемите си чрез диалог със САЩ и с Китай, но много неща зависят и от Русия. Руското влияние може би личи по-малко в решаването на самия ядрен проблем, но за Русия той не е основният, нито единствен в уреждането на корейския въпрос. Уреждането му като цяло осигурява на Москва възможността да упражнява влияние върху изграждането на отношенията и развитието на събитията в региона. Шестстранните преговори с участието на двете Кореи, Китай, Русия, САЩ и Япония са най-ефикасният инструмент да бъдат хармонизирани интересите на различните опоненти (главно на САЩ и КНДР), с международна подкрепа и гаранции, и то с участието на Русия. Не бива да допуснем да замре и повехне този механизъм за съвместно обсъждане и решаване на проблемите, който е първият в Североизточна Азия.

Формирането на регионална система за поддържане на сигурността в класическия й вид наистина все още е далеч. Необходимо е обаче да се използва „шестстранката“, за да се създават на нейна база механизми за сътрудничество в конкретни сфери. По този начин Москва ще може не само да участва в живота на региона, но и да брани своите икономически интереси, включително проектите в областта на енергетиката и железопътните превози.

По БТА

*Георгий Буличов е професор в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.