Обама, Афганистан и заплахата от нов Ирак

Лекар от американската армия (вляво) помага на американски войник в Източен Афганистан. Снимка: Ройтерс

Във времето, когато новата администрация пренасочва вниманието си към Афганистан, президентът Барак Обама получава предупреждения, че САЩ рискуват да повторят някои от грешките си от Ирак. Там силите на НАТО воюват в конфликт, който вече трае по-дълго от Втората световна война.

В първия си работен ден Обама беше информиран за ситуацията от главнокомандващия на силите на САЩ в региона генерал Дейвид Петреъс. Сега той се готви да се срещне с военните си командири, за да реши числеността и вида на подкрепленията за Афганистан, които обеща по време на предизборната си кампания.

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете адмирал Майкъл Мълън заяви преди Коледа, че до лятото в Афганистан може да бъдат изпратени до 30 хиляди войници, което почти ще удвои числеността на силите на САЩ в страната. Великобритания, която е втора по принос към международните сили от 41 държави, има под 9000 войници, което означава, че американският превес в кампанията срещу талибаните тепърва ще нараства. „Има опасения, че това може да се превърне по-скоро във война на САЩ, отколкото война на НАТО. Други членки на НАТО вече планират да намалят присъствието си и САЩ може да се окажат изолирани. Вместо международна операция може да се получи още една „коалиция на желаещите“, като в Ирак – обаче с важната разлика, че афганистанската мисия от самото начало беше с мандат на ООН“, казва Кристофър Лангтън, старши сътрудник по въпросите на конфликтите в лондонския Международен институт за стратегически изследвания. Пол Смайт, ръководител на програмата за оперативни изследвания в лондонския Кралски институт на обединените въоръжени сили, посочва, че през 2008 година няколко натовски държави, включително Канада, Германия и Франция, съществено са увеличили военното си участие Миналата седмица обаче френският министър на отбраната Ерве Морен каза, че за обсъждане на допълнителни подкрепления „и дума не може да става“. А по думите на холандския премиер Ян Петер Балкененде, чиято страна също дава значителен военен принос, Холандия ще намали контингента си до края на 2010 година.

Според Смайт международната коалиция в Афганистан е по-широка и по-мотивирана от тази в Ирак, но в някои отношения е изправена пред по-тежка задача. Макар и подобрената сигурност в Ирак да благоприятства мисията в Афганистан, иракските бунтовници никога не са имали толкова безопасно убежище отвъд границата в Иран, колкото това, на което се радваха талибаните в обхванатите от беззаконие племенни райони на Пакистан. „Мащабът е напълно различен“, каза Смайт. Подчертавайки, че администрацията на Обама не планира просто увеличаване на войските, американски официален представител каза: „Трябва да измислим свежи, новаторски идеи за борба с бунтовниците, борба с наркотиците, управление, развитие“. Много от предложенията обаче вече са пострадали от разногласия и неяснота, особено планът за обучаване на местните милиции по образец на Ирак, където генерал Петреъс въоръжи сунитски групировки срещу свързаните с Ал Каида бунтовници.

В Афганистан, където военните командири бяха вербувани да свалят талибаните и все още контролират големи части от страната, има опасения, че създаването на още повече частни армии ще влоши хроничното беззаконие. Преди две години се наложи да бъде изоставена една подобна програма за обучаване на „помощна“ полиция. В момента, в който получеха униформа и оръжие, много от вербуваните започваха да тормозят местните хора. Пилотният проект в провинция Вардак, южно от Кабул, затъна в скандали кой ще контролира милициите, кой ще им плаща и как би трябвало да са въоръжени.
Посланикът на САЩ Уилям Уд е непоклатим – Вашингтон ще осигури обучението и униформите, но не и оръжията. Вътрешното министерство предложи на мъжете да се дадат поправени „стари и повредени оръжия“, докато заместник-председателят на официалната местна организация по разоръжаване Мохамуд Масум Станекази защитаваше тезата, че милициите трябва сами да си осигурят оръжие.

„Нищо от това не води до мисълта за боеспособни единици за борба с бунтовниците, като Анбарското пробуждане в Ирак, а за въоръжени мъже, които могат да правят бели, ако получат власт“, казва Робърт Емерсън, анализатор по въпросите на сигурността, който готви научна студия за кампанията на Петреъс в Ирак.

Борбата с афганистанския наркотрафик, който доставя 93 процента от световния хероин, е още един вероятен източник на раздор, както с правителството на президента Хамид Карзай, така и сред страните от НАТО. Под натиск на САЩ НАТО неотдавна реши да играе много по-пряка роля в операциите за борба с наркотиците. Но възраженията на някои от 26-те страни от НАТО доведоха до клауза, която разрешава на несъгласните нации да не участват в операциите.
Великобритания подкрепи инициативата, но висши военни и дипломати се опасяват, че много от натовските участници ще стоят настрана от операциите за борба с наркотиците, като избягват и воюването на предни линии. Британският контингент, който вече е натоварен с тази задача, може да бъде принуден да изпълнява повече мисии за борба с наркотиците от тези, които му се полагат.

Пристигането на американски подкрепления в южен Афганистан вероятно означава, че както и в Ирак британците ще играят по-подчинена роля. Откакто пристигнаха преди три години в Хелманд – най-голямата провинция и главен производител на хероин в страната – британските сили никога не са били разгръщани достатъчно, за да спечелят контрол над нещо повече от малък централен район около провинциалната столица Лашкар Гах. Сега главната британска база Кемп Бастион се готви да приеме подкрепления от американски войски.

Командването на южната военна зона в Афганистан се въртеше ротационно между Великобритания, Канада и Холандия. С пристигането на около 20 хиляди американски войници обаче, които почти удвояват сегашната численост на международните сили там, американски генерал-майор ще поеме по-тясна командна структура. За американските офицери сегашната ситуация е патова, а натовските сили са твърде натоварени, за да правят нещо повече от това, да защитават позициите си. Те очакват това да се промени с разполагането на подкрепленията.

Лангтън от Международния институт за стратегически изследвания смята, че някои британски офицери приветстват създаването на по-обединена командна структура, в която да работят по-тясно с американски командващи. За обществеността у дома обаче може да изглежда така, сякаш британските сили не са успели в мисията си. Той обвинява за това министерството на отбраната, което според него не е направило никакво усилие да обясни какво правят британските сили в Афганистан, „след като всъщност това е положително развитие, което може да окаже важно влияние на кампанията за борба с бунтовниците“.

Смайт от лондонския Кралски институт на обединените въоръжени сили заяви, че най-големият им успех е бил „да създадат впечатлението, че се справят добре“. Въпреки големия брой нападения те не са „хомогенна обединена група, чиято способност да върши насилие да обхваща цялата страна“, каза той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.