СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво е общото между Осама бин Ладен и Путин?

Руският министър-председател Владимир Путин на заседание на правителството в Москва. Снимка: Ройтерс

Какво е общото между Осама бин Ладен и Путин? Според историците двамата лидери са много различни и едва ли имат много допирни точки. В едно отношение обаче те са единомишленици и преследват еднакви цели – възстановяването на своите империи. По какво се отличават методите им и ще успеят ли да пренапишат историята, пише в. “Гардиън”

Президентът Обама тепърва ще трябва да оценява външнополитическото наследство, което получи. Не е изключено да разгледа най-подробно две теми – непрекъсващата заплаха от страна на Ал Каида и Русия, или това, което е известно като “война с тероризма” и старото, известно като Студена война. Наистина, малко вероятно е да намери каквато и да е връзка между тези две заплахи. Което е лошо, доколкото – независимо от съществуването на много разлики – лидерите на Ал Каида и на Русия гледат еднакво на един конкретен въпрос.

Що за въпрос е това? Империалистическите амбиции на Путин и на Бин Ладен. Това е еднакво ново явление, тъй като те не искат да създадат нещо ново, а да възстановят нещо, което е вече минало. За това няма да е погрешно да се счита, че за техните империи е започнала нова епоха – епохата на опитите за възстановяване.

В случая на Осама бин Ладен имаме работа с арабско-ислямска империя от средата на седми век. Бин Ладен не без основание придава романтичен характер на този период от арабската история и се счита за наследник на ранния халифат, създаден (за кратко време) от воина-пророк Мохамед. Когато оправдава терористичните атаки срещу Запада, той често се позовава на това, че евреите и кръстоносците не са позволили на арабско-ислямската империя да се възроди.

Путин също се движи от стремежа да възроди загубената империя – Съветския съюз. По примера на Украйна и Грузия той показа, че ни най-малко не се е примирил с разпадането му. И търпи независимостта на бившите републики от Съветския съюз само дотолкова, доколкото тя има повърхностен характер. Но когато нещата опрат до истинска проява на независимост – например до решителен опит да се обезпечи териториалната цялост или да се договорят условия в някой търговски договор – Русия не се сдържа да демонстрира силата си.

И въпреки че в основата на действията и на двете фигури лежи един и същ мотив (носталгията по изгубената империя), методите им и вероятността за успех са доста различни. Методът на Бин Ладен е тероризмът, а мечтата му – халифат, който обхваща целия Близък Изток и немалка част от Европа – е чиста проба илюзия.

Но пък заплахата от руския империализъм е напълно реална, а Путин притежава наистина силни оръжия. В днешно време, когато прекъсването на достъпа до природни ресурси стана също толкова сериозна заплаха, колкото военните действия, Русия с лекота възстановява господството над своя бивш източен блок. Путин е майстор-тактик, той използва само оръжието, което е необходимо и само тогава, когато е необходимо. В случая с Украйна той демонстрира сила, като отказа да доставя газ, докато Киев не беше принуден да се съгласи с унизителното повишение на цените с 40 процента.

В Грузия той провеждаше политика на постепенен натиск, като започна с просто влияние, а завърши с анексия. Русия увеличи изкуствено броя на “руснаците” в Южна Осетия и в Абхазия, като издаваше руски паспорти и на практика принуди хората да сменят националната си идентичност срещу по-високо платена работа в Русия или социални придобивки като пенсии.

Освен това, той подтиква руския бизнес да се слива с държавата и със спецслужбите, и чрез тях усилва руското влияние в региона. В Южна Осетия например, още през 2004 година, се появи руският мобилен оператор Мегафон, а в Абхазия дъщерната компания на Мегафон Аквафон работи от 2003 година. Мегафон няма лиценз за работа за нито един от двата района, но в августовския ден, когато започнаха военните действия, компанията изведнъж разшири зоната на излъчването си на грузинска територия.

За това не е чудно, че през август миналата година Путин се възползва от възможността да завърши експанзията си. Последният й стадий стана прогонването и убийството на населението на тези територии. Изгарянето на грузинските села и насилственото изселване или убийството на грузинските жители от въоръжени руски войници – това е явен признак за систематичната работа по промяна на етническия състав на тези региони в полза на Русия. Това е моментът, когато имперските мечти на Путин станаха реалност. На вратите на една от разрушените къщи в грузинско село беше написано: “Напред, към Тбилиси”.

В по-ранните периоди на историята се считаше, че само империите могат да придадат някакъв порядък на безформеното пространство. Миналото се тълкуваше, а настоящето се осмисляше изключително през техния възход и падение, чрез личностите на техните лидери и междуимперските конфликти. Считаше се за нещо естествено върху развитието на света по-голямо влияние от останалите да имат именно най-големите политически единици. Също така за нещо разбиращо се от само себе си се приемаше, че с когато започват да западат, империите изчезват завинаги. На мястото на една велика империя идваше друга, а да се връщаш към миналото беше безсмислено. Историята беше праволинейна и не чукаше два пъти на нито една врата.

Но в началото на 21 век се налага да преразгледаме този модел. След време историците най-вероятно ще напишат нови трудове – не разказ за появата на нова империя или за изчезването на победената стара, а разказ за това, как бившите империи се стремят да се реализират отново в историята.

Двадесети век стана векът на разпад на имперските системи, които надхвърлят силите си и се сгромолясват – като нацистка Германия или Съветския съюз, или които се деколонизират сравнително мирно – като Франция, Великобритания и други. Но няма ли 21 век да остане в историята като период, когато империята нанася ответен удар: в случая на Бин Ладен чрез смъртоносен фарс, а в случая на Путин чрез ефективни репресии?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.