Световната криза: виновниците и пророците според в. „Гардиън“ – пълен текст

Алън Грийнспан. Снимка: Ройтерс

Най-сериозната криза от Голямата депресия насам не е природен феномен, а бедствие, предизвикано от човешките дейности, за което всеки човек има принос. В опит да разбули реалната история зад кредитната криза журналистката Джулия Финч от в. “Гардиън” прави анализ, посочващ имената на 25 души, които спомогнаха за достигането на световната икономика до кризата.

Финансисти

Алън Грийнспан
, председател на Федералния резерв на САЩ в периода 1987-2006 г.

Само преди две години Грийнспан, дългогодишен председател на Федералния резерв, който управлява пазара по време на краха на фондовия пазар през 1987 г. и след последствията от терористичните атаки на 11-ти септември, беше известен с прозвищата „оракулът“ и „маестрото“. Сега той е смятан за един от главните виновници за кризата. Анализатори го обвиняват, че е позволил разрастването на балона на жилищния пазар като резултат на поддържането на ниски лихви и заради липсата на регулации при ипотечното кредитиране. Той насърчаваше рисковото кредитиране (sub-prime lending) и призоваваше купувачите на недвижими имоти да заменят ипотеките с твърда лихва за сделки с варираща лихва, в резултат на което кредитополучателите не могат да си плащат вноските след покачването на лихвените проценти.

Дълги години той се застъпваше за бизнеса с деривати (спекулативни финансови инструменти, чиято стойност е производна от стойността на даден актив. Вместо да търгуват със самия актив, участниците в пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в бъдещ момент). Тяхната употреба достигна от сумата от 100 трилиона долара през 2002 г. до повече от 500 трилиона пет години по-късно.
Въпреки твърдото застъпване на Грийнспан за надеждността на дериватите, не всички му вярваха. Милиардерите Джордж Сорос и Уорън Бъфет изглеждаха силно обезпокоени от тези финансови инструменти. Сорос избягваше да търгува с деривати, защото по неговите думи просто не може да разбере как работят. Бъфет от своя страна ги описа като “финансови оръжия за масово унищожение”. Грийнспан правеше всичко възможно, за да защити пазара от това, което смяташе за ненужен контрол. През 2003 г. той заяви пред банковата комисия на Сената: „Дериватите са изключително полезен инструмент за прехвърляне на риска от тези, които не трябва да го поемат, към онези, които биха искали или са способни да направят това.”

През последните месеци Грийнспан призна, че е допуснал грешка, смятайки, че свободния пазар е в състояние да се справи с всички рискове, че прекалената регулация ще задуши „Уолстрийт” и че банките винаги ще поставят на първо място защитата на своите акционери. Той нарече сегашната криза явление, “което се случва само веднъж на 100 години” и призна, че безхаберното отношение на банките към техните акционери го е хвърлило в „състояние на шок”.

Марвин Кинг, гуверньор на “Банк ъф Инглънд”

Когато Кинг поема този пост, икономиката на Великобритания се радва на стабилен ръст. Брутният вътрешен продукт е с ръст от 3%, а инфлацията се държи на ниво от 1,3%. Още на първото заседание на Комисията за монетарна политика той предлага лихвените проценти да паднат до 3.5% Неговата амбиция бе да докаже, че процесът на вземане на решения по монетарните проблеми се е превърнал в скучно задължение.

Когато кредитната криза се заформя, футболният фен на „Астън Вила” настоява, че идващата криза няма да е международна. През първите й седмици той отказа да налее ликвидност във финансовата система заради страха от „морална опасност“. Кинг получава упреци за това, че не е бил достатъчно про-активен и че е трябвало по-бързо да предприеме мерки за туширане на последствията от кризата. Комисията за монетарна политика е трябвало да предвиди предстоящата рецесия и да намали нивото на лихвите в по-кратки срокове.

Политици

Бил Клинтън, бивш президент на САЩ

Клинтън споделя поне част от вината за настоящия финансов хаос. Тъкмо той ремонтира Закона за общинското финансиране (Community Reinvestment Act) от 1977 г. и така насърчава ипотечните кредитори да разхлабят критериите си и да позволят дори на социално слаби американци да вземат солидни жилищни кредити.
През 1999 г. Клинтън отмени закона “Глас – Стийгъл”, който гарантира пълно разграничение между търговските банки, които приемат депозити, и инвестиционните банки, които инвестират и поемат рискове. Този ход дава старт на ерата на супербанките и силен тласък на рисковото кредитиране. Годината преди анулирането на закона заемите на рисковите клиенти са били само 5% от всички ипотечни кредити. До момента, в който избухна кризата, този дял е стигнал близо 30%.

Гордън Браун, министър-председател на Великобритания

Британският премиер винаги е поставял интересите на финансовия сектор пред тези на останалите сектори в икономиката, като промишлеността например. Браун даде подкрепата си за по-либерално регулиране на сектора и по-облекчен данъчен режим за хиляди чуждестранни банкери без постоянно местожителство, работещи в Лондон и особено във фондове за инвестиции в дялов капитал.

Джордж Буш, бивш президент на САЩ

Джордж Буш. Снимка: Ройтерс

Клинтън може и да е дал старт на ипотечната криза, но администрацията на Буш със сигурност направи твърде малко, за да ограничи големия обем от „нинджа” кредити – ипотеки, отпускани на хора без доходи, работа и активи. Буш не предприе мерки, за да увеличи регулацията на „Уолстрийт”, макар че правителството прие закона “Сарбейнс – Оксли” във връзка със скандала “Енрон”.

„Енрон“ фалира през 2001 г., а преди това беше седмата по големина американска компания. Тя беше натрупала задължения в размер на 31 млрд. долара. През октомври 2001 г. енергийният гигант обяви огромни загуби, а акциите му на борсата се сринаха. Два месеца по-късно компанията беше обявена за фалирала и се появиха данни, че са използвани офшорни фирми, за да се прикрият загубите й.

Сенатор Фил Грам

Бившият сенатор от Тексас, проповядващ свободен пазар с докторската си степен по икономика, се бе превърнал в пламенен защитник на борбата за финансова дерегулация. Неговата дейност, насърчавана от Бил Клинтън, позволи бързия ръст на деривати като кредитните суапове. През 2001 г. той казва пред Сената знаменателните думи: „Някои хора гледат на рисковото кредитиране като на някакво зло. Аз лично взех такъв кредит и усетих американската мечта в действие.”

Според в. “Ню Йорк таймс” федералните регистри за периода между 1989 г. и 2002 г. сочат сенатор Фил Грам като „топ-реципиент” на щедри изборни дарения от страна на търговски банки, също и на солидни финансови инжекции от пет фирми от Уолстрийт. През април 2000 г. пред заседание на Сената Грам казва: „Току-що се връщам от Уолстрийт и разбрах, че това е нервната система на американския капитализъм, разбрах какво е направил капитализмът за Америка. За мен това е свещено място.” Впоследствие той напуска сенаторското бюро и започва да работи като инвестиционен банкер в “UBS”.

Банкери от Уолстрийт

Аби Коен, старши стратег от “Голдмън Сакс”

Смятана преди за най-влиятелната жена в САЩ, в момента Аби Коен е пренебрегната и стои в сянка. Тя не успя да прогнозира понижението в цените на акциите и даваше само положителни прогнози. Коен бе свалена от поста си през март 2007 година.

Катлийн Корбет, бивш изпълнителен директор на “Стандарт енд Пуурс”

Агенциите за кредитен рейтинг са широко критикувани заради това, че не са предупредили навреме за рисковете от ценните книжа, обезпечени с ипотеки. Корбет напусна “Стандарт енд Пуурс” през август 2007 г., ставайки обект на сериозна критика. Агенцията е обвинявана заради това, че е предписала ААА рейтинг на тези дългови инструменти, които впоследствие се оказват токсични. От сектора се оправдават, че са направили всичко по силите си на база на наличната информация.

Корбет продължава да твърди, че напускането й е планирано отдавна и няма нищо общо с ипотечната криза. Но тъкмо нейната оставка стана причина главният прокурор на Ню Йорк заедно с Комисията за ценните книжа и борсите да започнат разследване за конфликт на интереси. Те направиха проверка на слуховете, че агенциите са получавали тлъсти комисионни, за да дават висок рейтинг на банките, работещи с рискови инструменти. Това разследване попадна на десетки вътрешни е-мейли, които разкриват механизма на измамата и модела, по който рейтинговите агенции изневеряват на инвеститорското доверие. „Да се надяваме, че ще сме достатъчно богати и пенсионирани, когато тази къща от картон рухне” писа един вестник, цитирайки анонимен служител в “Стандарт енд Пуурс”.

Морис Грийнбърг, бивш шеф на застрахователната група „AIG”

Морис Грийнбърг. Снимка: Ройтерс

Грийнбърг, който е на 83 години, успя да превърне „AIG” в най-големия застраховател в света. След понижаването на кредитния й рейтинг обаче компанията бе изправена пред ликвидна криза и се нуждаеше от 85 млрд. долара. Тя получава финансиране от американското правителство, за да избегне реален фалит. След тази стъпка компанията продължава да се нуждае от пари, но въпреки това висшите мениджъри на „AIG” не се отказват от скъпи почивки за празниците, сред които са включени 444 хил. долара за голф и спа екскурзия в Калифорния и 86 хил.долара за лов във Великобритания. „Чували ли сте по-нагли постъпки?”, пита Илайджа Къмингс, конгресмен на Демократическата партия от Мериленд.

Анди Хорнби, бивш шеф на „HBOS”

Един от най-кадърните възпитаници на Харвард, който обаче предприема погрешна стратегия при сливането на „Роял Банк ъф Скотланд” и „Халифакс”, което довежда до частично национализиране на новосформираната банка.

Сър Фред Гудуин, бивш шеф на „RBS”

Един от любимците на Гордън Браун, сега Гудуин е обвиняван за неуместната си стратегия по отношение на „RBS”, която доведе до загуба на стойност 28 млрд. паунда и 70-процентов държавен контрол в банката. Загубите отразяват мащабното кредитиране на дейности, които не генерират възвръщаемост, и понижаване на стойността на придобивания през годините, ръководени от Гудуин.

Стивън Кроушоу, бивш шеф на „B&B”

С оглавяването си на „Брадфорд и Бингли” Кроушоу започва специализацията на компанията в областта на ипотеките за покупка на имоти с цел последващо отдаване под наем и ипотеки, при които заемателите не е трябвало да доказват редовен доход. Крахът на пазара води до национализирането на банката и последващото й придобиване от испанската „Банко Сантандер”. Преди да бъде национализарана банката, Кроушоу напуска поста си заради сърдечни проблеми. Неговата пенсия в момента се равнява на 1.8 британски лири.

Адам Апългарт, бивш шеф на „Нордърн Рок”

Неговата вина се състои в това, че бизнес моделът, който използва, се оказва неустойчив на кредитната криза. За негов късмет Апългарт се оттегля с голяма сума пари и съвсем спокойно може да изкарва лятната си почивка, играейки крикет.

Ричард Фълд, изпълнителен директор на „Лемън Брадърс”

За десетилетията, в които управлява компанията, Фълд е успявал да я запази невредима през много трудни времена. Точно преди нейния колапс обаче той не успява да реализира продажбата на значителен дял от банката на „Корея Дивелъпмънт Банк” (Korea Development Bank), която вероятно би я спасила. По време на дебатите за финансовата криза в Сената Фълд е попитан дали е справедливо, че е спечелил около 500 млн. долара. Той отговаря неясно и пояснява, че става дума за 300 млн. долара.

Ралф Киофи и Матю Танин

Киофи и Танин, банкери в ”Беър Стърнс”, са подведени под отговорност за това, че са представили подправени данни пред инвеститорите за средствата, които са заделяли за рискови ипотеки и за това, че са изтеглили собствените си пари, когато са усетили влошаването на условията. С тези си действия те спомагат за ускоряване на кредитната криза.

Люис Раниери

Раниери е известен с думите си „ипотеките са като математиката”. През 2004 г. сп. „Бизнес Уик” (Business Week) го обявява за един от най-великите иноватори за изминалите 75 години, наред с Бил Гейтс и Стив Джобс, заради приноса му в ипотечното финансиране. През 2006 г. Раниери предупреждава за рисковете от прекомерния ръст на секюритизиране на ипотеките (Омесването на потребителски кредити и ипотеки в общи пакети е известно като секюритизация. По официалните данни над 27 трилиона долара от тези „пакети“ са продадени от 2001 г. насам).
През ноември миналата година обаче той не успява да предотврати краха на неговата банка „Франклин Банк Корп.”.

Джоузеф Касано, шеф на финансови продукти  в „AIG”

Касано ръководеше отдела за финансови продукти в „AIG”, който е отговорен за финансовите затруднения на застрахователя. Той е печелел по 30 цента от всеки долар от приходите на финансовите продукти – около 280 млн. британски лири. След като управляваното от него звено загуби 11 млрд. долара, Касано бе уволнен от поста си. Въпреки това той остава да работи в „AIG” като консултант със заплата от един млн. долара. В момента Касано живее до „Хародс” в Найтсбридж.

Чък Принс, бивш шеф на „Ситигруп”

Адвокатът Чък Принс превръща „Ситигруп” в една от най-големите банки в света, която се занимава с инвестиционно банкиране и частно банкиране, насочено към най-богатите клиенти. Когато печалбите на банката започват да намаляват през 2007 г., Принс твърди, че това е само „кихване“, но след като загубите за милиарди долари от рискови ипотеки изкристализират, Принс е принуден да подаде оставка от поста си. За успокоение той получава 140 млн. долара.

Анджело Мозило, председател и изпълнителен директор на „Кънтриуайд”

Мозило беше изпълнителен директор на „Кънтриуайд”, най-големият заемодател в сферата на рисковото кредитиране, който позволи увеличаването на рискови ипотеки до неконтролируем обем. Това наложи спасяването й от „Банк ъф Америка”, която я купи миналата година. „Кънтриуайд” е предлагала „ВИП програма” със специални условия за влиятелни хора, сред които са Кристофър Дод, председател на Банковата комисия към Сената, шефовете на ипотечните компании „Фани Мей” и „Фреди Мак” и бившият зам.- държавен секретар.

Стан О’Нийл, бивш изпълнителен директор на „Мерил Линч”

О’Нийл също е сред жертвите на вълната от оставки, последвали разрастването на кредитната криза. В края на 2007 г. той загубва доверието на борда на директорите. Само преди четири години, когато О’Нийл е назначен на шефската позиция като първия афро-американец, който оглавява компания на „Уолстрийт”, той обещава да изтрие консервативния образ на банката. Малко преди да напусне „Мерил Линч” О’Нийл признава, че финансовата институция има лоши заеми на стойност около осем млрд. долара. За по-малко от година компанията е купена от „Банк ъф Америка”.

Джими Кейн, бивш шеф на „Беър Стърнс”

Изпълнителният директор на „Беър Стърнс” е известен с факта, че дори когато компанията му е изправена пред криза, той продължава да участва в бридж турнир в Детройт. Доверието в „Беър Стърнс” се изпарява след като два от нейните хедж фондове се сриват и масово се отписват загуби от активи в ипотечната индустрия (отписаните активи са несъбираеми вземания по инвестиции в ипотечни облигации и деривативни инструменти на база ипотечните облигации). През март 2008 г. банката е купена на безценица от „Джей Пи Морган Чейс”. Кейн продава своя дял от компанията и реализира печалба от 60 млн. долара. Гневът срещу него нараства неимоверно, което според американските журналисти е причината той да си наеме личен бодигард.

Други

Кристофър Дод, ръководител на Банковата комисия към Сената

Дод продължително се е противопоставял на натиска за затягане на регулациите за ипотечните гиганти „Фани Мей” и „Фреди Мак”. Той дори спомага за тяхното разрастване в опит да увеличи шансовете на бедните да притежават собствен дом. В периода 1989 г. – 2008 г. Дод е получил 165 хил. долара като дарения от „Фани Мей” и „Фреди Мак”.

Геир Хаарде, премиер на Исландия

Хаарде обяви в петък, че ще подаде оставка и ще свика предсрочни избори през май, сред бурните антиправителствени протести заради неуспеха на премиера в справянето с кризата. През октомври миналата година трите най-големи исландски търговски банки фалираха заради дългове от милиарди долари. Страната беше принудена да вземе заем от 2,1 млрд. долара от Международния валутен фонд и заеми от няколко европейски страни. След като обяви, че напуска, Хаарде сподели, че са му открили рак на гърлото.

Американското общество

Фактът, че политиците не са регулирали достатъчно финансовата система и че алчните брокери на Уолстрийт са взели колкото могат повече от парите, с които работят, е неоспорим, но до такава криза нямаше да се стигне, ако американците си бяха дали сметка, че ползват повече заеми, отколкото могат да си позволят. Британското общество пък просто последва примера им.

Джон Тайнър, изпълнителен директор на британския финансов регулатор (FSA) в периода 2003 г. – 2007 г.

Именно 51-годишният Тайнър е човекът, който дава съгласието си банките сами да решават какъв капитал да заделят за покриване на рисковете си. Освен това заради нехайството на регулатора не са били засечени навреме значителните рискове, до които довежда дейността на „Нордърн Рок”. Когато регулаторът най-накрая решава да провери какво е довело да срива на „Нордърн Рок”, забелязват цяла поредица от грешки. Накратко британският финансов регулатор е спял, докато банката е поемала все по-големи и по-големи рискове.

Тайнър, който е счетоводител по образование, е привлечен от финансовия предприемач Клайв Каудъри, за да управлява нов бизнес проект, чиято цел ще е да изкупува компании, които са засегнати от кредитната криза. Бившият шеф на британския финансов регулатор ще бъде изпълнителен директор, но тъй като няма да участва в борда на директорите, неговата заплата и бонуси няма да бъдат обявявани публично.

7 души, които предрекоха кризата

Андрю Ладе

Ладе е шеф на хедж-фонд, който противно на общите тенденции залага срещу рисковите ипотеки. Той напуска през октомври с думите: „Благодаря на всички тъпи трейдъри и идиоти, които ме направиха богат”, след като успява да натрупа милиони долари.

Джон Полсън

Джон Полсън е обявен за „най-големия световен победител” от кредитната криза след като реализира приходи от 3.7 млрд. долара през 2007 г. Тогава той залага, че балонът на жилищното кредитиране ще се избухне съвсем скоро. В отговор на обвиненията, че е спечелил на гърба на мизерията на другите хора, Полсън дава дарение от 15 млн. долара на фондация, която подпомага жертвите на кризата.

Професор Нуриел Рубини

Още през 2006 г. преподавателят от „Ню Йорк Юнивърсити” предупреждава за заплахата от кредитна криза. Той казва на икономисти от Международния валутен фонд, че САЩ ще бъдат изправени пред безпрецедентен срив на жилищния пазар, петролен шок и дълбока рецесия. Рубини си остава песимист. Миналата седмица той прогнозира, че загубите във финансовата система на САЩ ще достигнат 3,6 трлн. долара преди края на кризата, което по думите му означава, че цялата банкова система на страната ще е де факто фалирала. След спасителния пакет на Америка и множеството национализации, Рубини нарича Джорж Буш, Хенри Полсън и Бен Бернанке като „тройка болшевики, които превърнаха САЩ в „Съединени социалистически щати на Америка”.

Уорън Бъфет

От дълго време Бъфет, наричан „Мъдрецът от Омаха“, предупреждава за опасностите от рисковите деривати. По неговите думи най-добрите банкери на Уолстрийт са надценявани твърде много. През 2003 г. в писмо до акционерите той сравнява договорите със сложни деривати с ада: „Лесно се влиза и е почти невъзможно да се излезе.” През октомври Бъфет оптимистично пише, че отново е започнал да купува на американския борсов пазар, тъй като най-лошото от кризата вече е преминало. Според него сега е времето „да си купиш парче от бъдещето на Америка на ниска цена”.

Джордж Сорос

Джордж Сорос представя книгата си в централата на Международния валутен фонд във Вашингтон през октомври т.г. Снимка: Ройтерс

През януари 2006 г. финансистът-милиардер съобщи на публична изява в Сингапур, че фондовите пазари в Америка са достигнали своя връх и САЩ и световните икономики ще трябва да се подготвят за рецесия и „трудно приземяване“. Той предупреди освен това за „огромен балон на пазара на имоти“, издуван от неразумно ипотечно кредитиране. Сорос характеризира финансовата криза като най-лошата криза след Голямата депресия.

Стивън Айсман

Айсман е анализатор, който проследява пазара на рисково кредитиране от началото на 90-те години на двадесети век. „Това, което научих от опита си е, че Уолстрийт изобщо не се интересува какво продава. Тези хора лъжат до безкрайност“, казва Айсман.

Мередит Уитни

На 31 октомври 2007 г. анализаторката от „Опънхаймър секюритис“ прогнозира, че „Ситигруп” трябва да намали изплащаните дивиденти или ще бъде изправена пред фалит. Само един ден по-късно 370 млрд. долара са заличени от капитала на Уолстрийт. В рамките на дни шефът на „Ситигруп” подава оставка, а дивидентите биват отрязани.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.