Ще се препънат ли САЩ в Пакистан

Дейвид Игнейшъс

Пакистански полицаи охраняват президентството и сградата на парламента в Исламабад по време на протест срещу военните операции в племенните райони. Снимка: Ройтерс

От всички проблеми, които стоят пред правителството на новия президент на САЩ Барак Обама, никой не е по-сложен от Пакистан. Ядрената сила, до чиято западна граница с Афганистан се води война, а по източната с Индия има напрегната конфронтация, преживява смъртоносен бунт у дома, възглавяван от мюсюлмански екстремисти, които искат да свалят проамериканския режим.

Загадката при всичките тези конфликти е пакистанската армия и разузнавателната служба, известна като Междуведомствено разузнавателно управление (МРУ). Всепроникващата власт на армията в Пакистан е обобщена в една местна шега: „Всички страни си имат армии, а тук, армията си има държава.“

Предизвикателството пред Пакистан и неговите съседи беше демонстрирано от терористичните атаки на 26 ноември в индийската финансова столица Мумбай. Според официални данни на индийските власти атаките срещу два луксозни хотела, железопътна гара и еврейски културен център оставиха 165 убити и 304 ранени. Нападателите бяха отлично обучени и използваха високотехнологични навигационни устройства, за да открият мишените си.

„Това беше заговор, организиран от Пакистан“, е тезата, поддържана в подробно досие, подготвено от индийското правителството и разпратено във Вашингтон и други столици. Човек го полазват тръпки, докато чете, страница по страница, за прехванати съобщения, записи на разпити и съдебни доказателства. В материала се твърди, че десетимата терористи са били обучени именно в Пакистан от екстремистката групировка „Лашкар е Тайба“, която индийските власти смятат, че е била създадена от Междуведомственото разузнавателно управление.

Между редовете си проправя път, макар и да не е изрично формулирано, убеждението на индийското правителство, че някои офицери от пакистанската армия и МРУ са знаели за готвените атентати в Мумбай. Опитайте се да съсредоточите мисълта си върху следната хипотеза – в пакистанската армия, с нейния ядрен арсенал, може да има офицери, свързани с терористична атака срещу съседна държава.

Представителят на американското правителство, който следи Пакистан отблизо, е адмирал Майкъл Мълън, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ. Той установи близки работни отношения с началника на генералния щаб на пакистанската армия генерал Ашфак Каяни и пътува миналата година до страната седем пъти, за да се срещне с него и с генерал Ахмед Шуджа Паша, когото Каяни постави начело на МРУ.

Тази седмица разговарях с Мълън за ситуацията в Пакистан. Започнах с въпрос за подозренията на Индия, че елементи от пакистанската армия са замесени в мумбайските нападения. „Опитах се да разбера Пакистан през изминалата година и нещо и мога да кажа, че той е по-скоро непроницаем, отколкото прозрачен“, каза Мълън. “Тази неяснота,” обясняват източници от Пентагона, “отчасти е резултат от практиката на пакистанските военни за делегиране на власт, така че командирите не винаги знаят за контактите на по-нископоставените офицери.” Както се изрази един служител на американското министерство на отбраната: „Понякога е трудно да се проумее кой какво за кого направи.“

Според Мълън Каяни и Паша „се ангажираха много конкретно да променят тази практика в МРУ“. Но това няма да стане за една нощ. Американският висш военен заяви, че началникът на генералния щаб на пакистанската армия спазва обещанията си. Каяни например е наредил на пакистанските войски да се сражават срещу талибаните в западния граничен район Баджаур, където те досега не желаеха да воюват. Освен това удвоил заплащането на Граничния корпус – полицейската сила, която действа по протежение на границата с Афганистан. Каяни назначил харизматичен офицер пущун за нов командир на Граничния корпус.

“Всички тези неща са много положителни“, коментира Мълън. „А Граничният корпус постига нещо, което аз твърдя, че е невероятен успех, за много кратък период от време. В моя идеален свят Индия и Пакистан ще работят заедно, за да се справят с терористите и да измислят как да решат проблема с Кашмир – хималайската област, претенции за която имат и двете страни. Кашмир обаче ще бъде прекалено голяма хапка точно сега. Мълън обясни, че няма да обсъжда Афганистан в детайли, докато новият президент Барак Обама вземе решения за стратегията в тази страна. Въпреки че е възможно в краткосрочен план да са необходими повече американски войници ключът към постигане на трайна сигурност е едно по-добро управление и икономическото развитие.

„Не разполагам с достатъчно войници във въоръжените сили на Съединените щати, за да направя промяната, която трябва да бъде направена“ в Афганистан, предупреди Мълън. „Афганистанците трябва да водят този процес. Необходимо е той да има афганистанско лице.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.