СофияПловдивВарнаБургасРусе

Балоните на Грийнспан и кризата

Фредерик Шийхън

Алън Грийнспан. Снимка: Ройтерс

Типичният образ на централния банкер е  намусен и раздразнителен, но Грийнспан строши този калъп. Учтив, скромен, едва ли не свит и шеговит, той не обиждаше никого, дори и когато критиците му не го оставяха на мира при непрестанните конгресни изслушвания, на които всеки председател на Федералния резерв бива подлаган. Той би могъл да се кара и да се ядосва – особено за неща, върху които Фед няма контрол, – но неговата характерна поза беше на слънчев оптимизъм. Компютърната революция, финансовите иновации и глобализацията в търговията и инвестиционната дейност за него бяха процеси с огромен потенциал и неизмерни перспективи. Няма  страшно! – успокояваше той Съединените щати.  И Уолстрийт на драго сърце се съгласяваше. Бъдещето ярко блестеше. Прясно отпечатаните долари и ниските лихвени нива бяха баснословен стимулант на инвестициите в недвижими имоти и в други активи.

Някой може да попита: „Та той беше председател на Фед, как би могъл да греши?” Моят отговор е: Грийнспан сбърка с постоянното налагане на твърде ниски лихвени проценти, а после реши да оправи бъркотията, произлязла от това, отново с лихвени проценти, които отново бяха твърде ниски. Резултатът бе, че по време на неговото царство Съединените щати бяха подложени на надуването на балона на фондовата борса, а след това и на балона на пазара на недвижимите имоти. Тези два огромни сапунени мехура се появиха един от друг в рамките на десет години.

Предполага се, че мисията на Федералния резерв би трябвало преди всичко да е посветена на грижата за запазване стабилността и благоразумието.

Проксмайър разкрива, че човекът, който в бъдеще ще трябва да определя лихвата на най-голямата икономика в света, е правил предсказания, които са били най-погрешни от всички, правени през разглеждания период. По неговите думи грешките на Грийнспан чупят всички рекорди за периода.

Липсата на разбиране, проявявана от Грийнспан относно излизащите извън контрол кредитни практики в тези институции, е една от причините той да не  разпознае свиването на икономиката в момента на развитието на този процес – макар по-късно да заявява, че  не само го е видял, че се задава, но че лично неговите спешни мерки са предотвратили още по-силното влошаване на положението…

Грийнспан спаси положението при най-големия световен борсов балон с най-големия световен имотен балон. Тази комбинация представлява просто най-голямата оргия на спекулата и натрупването на дълг, на които САЩ (и светът) някога са били свидетели. За жалост, наследството на Грийнспан няма да се ограничи само с тези два балона, придружаващите ги банкрути и трилионите долари дълг, останал след тях. Операция „Да устоиш на балона” – както аз наричам Грийнспановите монетарни и лихвени решения, които всъщност създадоха имотния балон – причини много тежки щети и на долара.

От края на 2001 г., когато преобладаващата част от лихвените намаления от периода след борсовия балон като цяло бяха поприключили, до момента, в който Грийнспан напусна креслото си през януари 2006 г., курсът на американския долар спадна с 24% спрямо кошницата от чуждестранни валути, известна като доларов индекс. Сравнен с валутата на канадските ни съседи, щатският долар бе дори още по-зле – спадът спрямо канадския долар бе с цели 28% за същия период. Това означава, че само за тези пет години Грийнспановата политика е допринесла за намаляване на нетната стойност на всеки щатски гражданин с 28% в сравнение с канадец със същите финансови средства – що се отнася до това кой какво може да си купи със своите пари. Спрямо останалата част от света стойността на щатската валута поевтиня заради следваната от Грийнспан политика, което накара инвеститорите от цял свят да смятат, че щатският долар е по-малко атрактивен от останалите валути. Накратко, по цялото земно кълбо бе гласуван вот на недоверие към него. Дори валути, които някога бяха осмивани, като мексиканското песо, укрепнаха значително през това време в съпоставка с щатския долар.

Гражданите на Съединените щати са склонни да  проявяват безучастност при повдигане на темата за щатския долар на международния валутен пазар. Ние бяхме разглезени; почти сто години американският долар беше резервна световна валута. Днес този статут е застрашен в резултат на двата Грийнспанови балона. Ако Съединените щати продължат по същия този път, щатският долар ще остане хронично слаб и е очевиден факт, че няма да продължи да бъде единствената световна резервна валута. Много от гражданите на страната смятат, че курсът на долара е без значение за тях, освен в случаите, когато отиват да прекарат ваканцията си в чужбина. Реалната загуба на богатство, която описах, оставя хората с подобно мислене невъзмутими. Председателят е един от всички тези хора в лагера на безхаберието.

Той заяви на присъстващите на конференцията Learning Annex Wealth Expo на 18 ноември 2007 г., че „доколкото слабостта на доларът не създава инфлация… мисля, че това е пазарен феномен, който освен за онези, които пътуват в чужбина, няма реални фундаментални икономически последствия”. Трудно е да се прецени в перспектива колко шокиращо наивен е този коментар, идващ от човека, който доскоро е оглавявал организацията, чието име стои на всяка банкнота във вашия портфейл. Преди всичко поевтиняването на долара е почти винаги инфлационно. А ако става дума за увеличената стойност на вноса, то местните конкуренти веднага ви повдигат цените пропорционално. Но да се казва, че спадът на долара няма реални последствия, е просто и единствено невярно.

Да вземем само един пример – петрола. От края на 2001 г. до края на 2007 г. цената на един барел суров петрол се увеличи приблизително от 20  на 100 долара, сиреч поскъпна петкратно. Но за европейските жители по същото време ценовото увеличение е от 22 на 68 евро, което е трикратно увеличение. Така цената на петрола за европееца в края на 2007 г. възлиза на само на две трети от тази, която плаща американецът. Тъй като е невъзможно да назовем каквато и да било стока, на което и да е място по света, чието производство да се осъществи без употребата на енергия, лесно е да схванем вълнообразно разпространяващия се ефект на слабия долар, дори и отчитайки единствено тази (всъщност много важна) стока, каквато е петролът. Подобни примери съществуват буквално практически навсякъде, макар и може би не така драстични. Фактът, че един бивш председател на Федералния резерв може да поддържа становище като това, което изрази през ноември 2007 г. (вж. по-горе), е почти непонятно за мен, но светът сам ще разбере.

Щатският долар е отслабнал повече от когато и да било, откакто Председателят напусна поста си в началото на 2006 г., и в някои случаи това е просто драматично. Важна причина за продължаващото му отслабване е негативната реакция на инвеститорите от цял свят към окаяното състояние, в което Грийнспан остави нещата на своя наследник Бен Бернанке. (Това не освобождава Бернанке от отговорността за неговите решения, то е просто признание, че проблемите, с които шефът на Фед се сблъсква, са заварени отпреди. Според мен двамата са от един дол дренки и техните решения по най-важните проблеми ще си приличат.)

Затрудненото положение на Бернанке е причинено от крехкостта на финансовата система, която е следствие на кумулативния ефект на решенията  на Грийнсан в качеството му на шеф на Фед. Тази крехкост може най-добре да бъде илюстрирана от факта, че на 19 август 2007 г., когато индексът Дау Джонс (Dow Jones Industrial Average) спадна само с 8% под най-високото си за всички времена ниво от 14 000,  достигнато предния месец, Федералният резерв намери за необходимо да свика извънредна среща и да свали дисконтовата лихва* (* Това е лихвата, с която Фед облага резерва по заемите на банките членове – бел. прев.) (не федералната лихва)  с 50 базови пункта. Оправданието за тази отчаяна мярка бе, че финансовата система на САЩ – и тази на по-голямата част от света – била залята от няколко стотици милиарди, ако не и трилиони долари от секюритизирани ипотечни облигации, които са станали неликвидни. Тези ипотечни инструменти  са станали неликвидни преди всичко защото никоя институция не  желае да продава каквито и да било проблемни ипотечни книжа, които държи, тъй като каквото и да получи за тях на пазара, може да резултира в съществена загуба.

Много от тези ипотечни „активи” бяха от вторичен (високорисков ?) тип и голяма част от тях не само бяха неликвидни, но просто не струваха нищичко. Въпреки всичко Фед бе минал в акция и щеше да добави към това изненадващо намаление на дисконтовите лихви още две подобни през следващите два месеца.

Да се оцени колко далеч сме стигнали благодарение на Грийнспан с оглед на борсовите усилия, необходими за получаването на едно рамо от Фед, трябва да се има предвид, че през октомври 1987 г., когато организацията изостави  своята предишна политика на затягане и рязко съкрати лихвите, Dow Jones Industrial Average бе паднал  приблизително с 40% спрямо върховите си нива от онова лято. Твърде голям контраст в сравнение с минималните щети, причинени на цените на акциите през август 2007, когато Фед се впусна в действие. Разбира се, през 1987 г. Грийнспан току-що е получил поста от Пол Волкър, човек, за когото устойчивостта на щатската валута и на финансовата система стояха над всичко. Затова и на участниците на пазара не им се налагаше да очакват Фед да ги предпазва от загуби.

При царуването на Грийнспан обаче щатската финансова система стигна до това да зависи от помощта на Фед всеки път, когато предприема твърде голям риск, и есента на 2007 г. бе просто един от всички такива случаи. Вместо да посрещнат загубите, финансовите институции искаха да бъдат измъкнати от бедата. Финансовото дерегулиране, процес, постоянно възхваляван от Грийнспан, бе допринесло за създаване на това затруднено положение. Принос има и самият Председател – по-конкретно през 2004 г., – когато предложи на домопритежателите да взимат или да обръщат ипотеките си в плаващи лихви, само месеци преди Фед да пристъпи към седемнадесткратното увеличаване на същите тези лихви през следващите две години.

Докато Грийнспан заемаше председателския пост,  компонентите на креативната деструкция на капитализма бяха непрестанно потискани. Главното последствие от това потискане бе загубата на страха – или предпазливостта. Така нормалната редукция на риска в отговор на периодичните  финансови проблеми никога не се случи, тъй като Грийнспан нямаше да допусне дори малки кризи да се развият по реда си. Вместо това, тъй като хората загубиха респект от възможността да загубят парите си, предприеманият риск постоянно ескалираше, докато ситуацията достигна до точката, в която се намира сега: Съединените щати, индивидуално или колективно, са потопени в океана на дълга, чието ниво рязко се повиши. Същевременно пазарът на недвижими имоти, който поддържаше голяма част от този дълг, се срива, икономиката, която бе зависима от непоносимия имотен балон, затъва, а валутата е слаба. Плюс всичко това има възлизащи на стойност над 500 трилиона деривати, описани от Уорън Бъфет като “финансови инструменти за масово унищожение”. Не е възможно да създадете по-опасна среда, дори и ако се опитате.

Естествено, това не е начинът, по който Грийнспан вижда нещата. Сякаш за да прибави и обида към нанесените щети, на 24 ноември 2007 г. той възвестява на публиката в Осло, Норвегия, че не е изиграл никаква роля в имотния балон: „Пазарите осъзнават факта, че спадът при жилищата не спира… Нямам за какво да се разкайвам. Имотният балон не е отражение на това, което ние направихме, тъй като той е глобален феномен.” По-рано Председателят, както е посочено в Шеста глава, заяви, че в Съединените щати не може да има имотен балон, защото (сред другите причини) пазарът на недвижими имоти е локален пазар. Сега той ще ни убеждава, че глобалните мащаби на имотния балон „доказват”, че той няма в какво да бъде обвинен. Аргументите му са нелогични и неточни… но класически грийнспановски.

Разглеждайки своите собствени “постижения” през розови очила, той размива жестоката реалност, в която сме принудени да живеем днес. И все пак главният недостатък на Грийнспан – и решителен пропуск – бе не в грешките му, а в отказа му да си ги признае. Така той никога и не се поучи от тези грешки в преценките си, повтаряйки ги отново и отново в продължение на 19 години.

Финансовият свят, който Грийнспан остави подире си, ще бъде твърде опасен за навигация, което ще остави мнозина ранени  като последствие. Няма спор: Грийнспан не беше Маестрото; той беше майсторът на изпадането на Съединените щати във финансова бъркотия. Доказателствата говорят сами за себе си.

Из книгата „Балоните на Грийнспан. Епоха на невежество във Федералния резерв“, под печат в ИК „Сиела“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.