Smoking / No smoking

Когато през 1994 г. режисьорът Ален Рене (известен повече с „Хирошима моя любов“), обра цели 5 статуетки Сезар на френските годишни филмови награди със своите два филма с необичайното име Smoking/No Smoking, едва ли някой е подозирал, че днес това ще се превърне в истинска дилема за французите.

Всичко в заглавието на двата филма и действието тръгва от решението на главната героиня да изпуши или не една цигара. В единия филм тя пали цигара и цялото действие тръгва след това решение. В другия филм става обратното и цялото действие се върти по различен начин. Френските сценаристи адаптират в тези два филма осемте пиеси (Intimate exchanges) на британския драматург Алън Екбърн, най-играният в света след Шекспир. Цигарата е претекст, аксесоар, инструмент за настроения, избор.

Иначе, по-прозаично, да кажа, че гласуваният от френския парламент закон за забрана на пушенето на обществени места и в предприятия, влезе в сила от 1-ви февруари тази година и лиши французите от досадните им навици да палят цигара, дори когато никой не пуши около тях. И да ти налагат да приемаш с любезна усмивка пасивното пушене като лицеприятна толерантност.

За сведение в страните от Европейския съюз всяка година умират близо 80 000 пасивни пушачи, а за Франция официалните статистики казват, че те са 6000.

Но – вече край на облаците дим в училища, магазини, спортни зали, гари, километрите подземни коридори на метрото, театри, концертни зали, летища, администрация.

От своя страна работодателите се задължават или да осигурят специално херметически затворено пространство за пушачи, или просто да забранят пушенето в предприятието. Както направи ръководството на банката, където работя и така принуди юпита и секретарки да пушат навън и да добавят никотинов дим към и без това силно замърсения парижки въздух.

От сутрин до вечер, дъжд, мъгла, слънце, студ или вятър, французите стоически дърпат от цигарата пред официалните входове на администрации, банки, фирми. Тук това подло минава за така наречената »полагаема се синдикална почивка», чиято продължителност варира от 15 до 30 минути. Няколко мои колежки ползват безцеремонно такива почивки и пушат официално така по около 5 пъти на ден.
Колко безработие прави това дневно?…

Остават все пак няколко удобни места за пушене, като ресторанти, кафенета, казина и дискотеки, за които законът стриктно ще влезе в сила от 1-ви януари 2008.

Вече казвах, че Франция е социална държава, поемам риска да се повторя. Та по повод грижата за отказването от цигарите, френската държава прави поредния жест, бюджетно оценен на около 100 милиона евро годишно: здравните застраховки ще поемат част от лечението с никотинови заместители, поемайки разходите в размер на 50 евро на пациент годишно. Никотиновите заместители са много: лепенки, дъвки, смучащи бонбони, инхалатори и т.н. По лекарско предписание все пак.

Телевизията бързо влезе в крачка с многобройни спотове за отказване на цигарите и вредата от тях. Според статистиките това започна да се отразява на продажбите на цигари повече, отколкото стремглавото и последователно в последните години повишение на цените им.

За спазването на забраната има хабилитирани 175 000 контрольори за проверки на обществени места, администрации и предприятия, а 5000 контрольори ще проверяват само болничните заведения.

В този строен ред на статистики ще кажа, че според социологически проучвания 70-80% от французите са съгласни със забраната да се пуши на обществени места.

Питам се дали тези забрани все пак няма да доведат до смъртта на неповторимата атмосфера на френските кафенета (brаsseries), където напитките се продават по-евтино на бара и са съпътствани традиционно с цигара, сладка приказка с бармана и другите правостоящи посетители, а първото за деня кафе – с четене на сутрешната преса и обвити в никотинен дим страстни коментари на новините на деня.

Всъщност това е и едно от редките места за свободно колоритно обсъждане на политически теми. В професионалните среди това е просто табу.

Добре че спрях да пуша, вече почти второ десетилетие. Иначе сега щях да живея на улицата, вместо да работя. И за мен цигарата беше претекст, аксесоар, истински инструмент за настроения и в края на краищата избор… Та така.

Доскоро,

Ваша Ир

Писмо от Париж
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.