СофияПловдивВарнаБургасРусе

Финансовите акули захапаха легендарния пионерски лагер „Артек“

Снимки от златните времена на “Артек”, когато лагерът събираше “най-добрите” деца на Съветския съюз с техни връстници от други държави. Снимка: Радио Мелодия

Въпреки че е зима, палмите в легендарния международен пионерски лагер „Артек“ са зелени. Настроението обаче е мрачно, тъй като този огромен детски комплекс в Крим, на брега на Черно море, може да спре да съществува заради тъмни сделки и политически борби. „Тази земя не е златна, а диамантена“, отбелязва Михайло Безугли, главен лекар в „Артек“ – създаденият преди 84 години почивен комплекс, който се простира върху 208 хектара на живописното южно крайбрежие на Кримския полуостров. Цената на един хектар тук може да достигне 7 и дори 10 милиона долара. „Няколко важни господа сметнаха, че мястото е твърде хубаво, за да принадлежи на децата“, казва той. След едноседмична гладна стачка директорът на лагера Борис Новожилов беше приет в болница заради сърдечна криза. Говорителката му Олена Мех осъди недостатъчното финансиране на лагера, за който отговаря административното управление на украинското президентство, както и честите опити на местните властници да си присвоят част от територията на „Артек“, въпреки че той е под закрилата на ЮНЕСКО.

В Русия доста известни личности от социалистическата епоха (включително именит космонавт) изпитват носталгия по ваканциите си в „Артек“. Те призоваха в петиция прозападния президент на Украйна Виктор Юшченко да спаси лагера. Според тях там „се е зародило приятелство между народи и страни“. Създаден в град Гурзуф в Крим, който през 1954 година става част от Украйна, „Артек“ се превръща в най-престижния пионерски лагер по съветско време. Само „най-добрите“ получавали право да прекарват ваканцията си тук, където можели да се срещнат с деца от други държави – нещо, смятано за истински лукс в една затворена страна. Юшченко заяви, че е обезпокоен от ситуацията. И каквато е традицията в украинския политически живот, прехвърли отговорността на правителството, ръководено от съперничката му Юлия Тимошенко. Според него то „тласкало „Артек“ към фалит, за да препродаде след това активите му на частни инвеститори“.

Някога лагерът посрещаше всяка година по 25 000 деца, при това целогодишно. Днес само няколко градинари подрязват клоните в благоуханните кедрови и кипарисови алеи, които водят до каменисти плажове, дълги седем и половина километра. Служителите не са получавали заплата от три години. “От доста време „Артек“ буди апетитите на хората с пари”, отбелязва Виктор Книш, директор на Центъра за перспективно развитие на лагера. “Юристи, чиито имена не бих искал да назовавам, ми показаха преди няколко години проект за съдебно решение, постановяващо, че част от територията на лагера трябва да бъде предоставена на частно дружество”, разказва Книш.

Според депутата Виктор Шемчук, прокурор на Крим от 2005 до 2007 година, проблемът с „Артек“ отразява преобладаващото положение с поземлената собственост на полуострова – област, всеизвестна с непрозрачността и корупцията си. През юни миналата година полицията арестува председателя на общинския съвет на град Партенит, разположен на няколко километра от „Артек“, за това, че получил 5,2 милиона долара (най-големия подкуп, регистриран в Украйна). Срещу парите той трябвало да позволи да бъде отдаден под наем терен от 17 хектара. „Истерията“ с терените в Крим започна към 2000 година, с края на постсъветската криза”, разказва местният икономист Андрий Клименко. „Всеки влиятелен чиновник участваше в този бизнес. Днес на практика вече няма свободни земи по южното крайбрежие на Крим, а 80 процента от сделките са сключени на тъмно“, подчертава той. Най-често местни управници се сдобиваха безплатно или на много ниска цена с контрола над терените, които след това продаваха на нови собственици срещу „куфари с банкноти“, допълва Клименко.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.