Афганистански полицаи претърсват селянин, който работи на маково поле западно от Кандахар. Снимка: Ройтерс

За да разберем защо войната в Афганистан, която навлезе в осмата си година, не върви добре за Съединените щати и съюзниците им от НАТО, нека разгледаме две статистики. Според едната Афганистан заема 176-то място в международния индекс на корупцията, който включва 180 държави. (На 180-то място е Сомалия). Според другата Афганистан е на първо място в света по нелегално производство на опиум - суровината, от която се произвежда хероин.

Корупцията и производството на опиум са тясно свързани и преди година накараха Ричард Холбрук, който неотдавна беше назначен от президента Обама като специален пратеник за Афганистан, да напише следното: “Разбиването на наркодържавата в Афганистан е жизнено важно, за да не се провалим във всичко останало.”

Холбрук, който по това време не беше на служба в правителството, се противопостави най-вече на стратегията на администрацията на Буш за борба с наркотиците в Афганистан: “Програмата, която струва около 1 милиард долара на година, е може би най-неефикасната политическа мярка в цялата история на американската външна политика”, писа той в отворено писмо във вестник “Вашингтон пост”. “Това не е просто пилеене на пари. Програмата в действителност засилва позицията на талибаните и Ал Каида, както и на криминалните елементи в Афганистан.”

Какво точно възнамерява да предприеме администрацията на Обама в тази връзка, и как смята да разбие нарко-държавата, предстои да бъде формулирано. Изпращането на повече войници, които да се борят с разрастващия се бунт, няма непременно да доведе до напредък в борбата с “нарко-държавата”, корупцията или производството на опиум, приходите от който подпомагат финансирането на талибаните.

Стратегията за борба с наркотиците, която Холбрук разкритикува толкова остро, се съсредоточава върху изкореняването на маковите насаждения, от които се добива опиумът, и е главното оръжие във “войната с наркотиците”, водена от САЩ по света от десетилетия. Тази война не успя да ограничи производството на забранени наркотици и често се оказваше контрапродуктивна.

В Боливия например противникът на САЩ с леви политически възгледи Хуан Ево Моралес, се издигна до политическа знаменитост, а накрая беше избран и за президент, защото основа протестно движение срещу организираните от САЩ опити да се ликвидира култивирането на листа на кока, суровина за производството на кокаин. Премахването на ударението върху изкореняването на маковите насаждения в Афганистан, би означавало косвено да се признае, че провежданата от седемдесетте години насам политика на правителствата както на Демократическата, така и на Републиканската партия, се е провалила. Министърът на отбраната Робърт Гейтс описа миналата седмица пред сенатската Комисия по въоръжените сили Афганистан като “най-голямото военно предизвикателство, пред което сме изправени в момента” , но заяви, че не може да има чисто военно решение на проблема - дори ако през следващите 18 месеца се изпратят още 30 000 войници, както планира Обама.

Но ако решението на проблема не е възможно само с военни средства, какви са шансовете за напредък на политическия фронт? Неназован представител на Белия дом изрази миналата седмица надежда, че Съединените щати биха могли да накарат афганистанския президент Хамид Карзай да разшири контрола на правителството отвъд границите на столицата и да засили борбата с корупцията.

Това е същият Карзай, който обяви джихад (свещена война) на търговията с наркотици през 2004 година, няколко дни след като положи клетва като първия демократично избран президент на Афганистан. Тази свещена война не доведе до спад в производството на опиум, а корупцията процъфтя.

“Карзай направо ни разиграваше”, писа през лятото във вестник “Ню Йорк таймс”Томас Швайх, бившият пратеник на Буш за борбата с наркотиците и съдебната реформа в Афганистан. “САЩ ще изразходват милиарди долари за развитие на инфраструктурата; САЩ и съюзниците му ще се борят с талибаните; приятелите на Карзай ще забогатяват все повече от търговията с наркотици; той може да обвинява Запада за проблемите си; и през 2009 година ще бъде преизбран за нов мандат.” С други думи, Карзай не е част от решението, той е част от проблема. Ето някои възможни решения:
Новаторска идея за борба с опиума и корупцията предлага Джеймс Натан, професор по политология от университета в Обърн, Алабама, и бивш служител в Държавния департамент. В доклад, който предстои да бъде публикуван, той твърди аргументирано, че най-ефективният начин САЩ и НАТО да се справят с проблема е да изкупуват цялата реколта от опиум в Афганистан. “Изкупуването на реколтата би я отнело от трафикантите без да предизвика свиване на повече от половината икономика на Афганистан”, каза Натан в интервю. “Подобно изкупуване би представлявало директна мярка срещу разяждащата Афганистан корупция. То би прекъснало и паричния поток на талибаните.”

А разходите? По изчисления на Натан те ще бъдат между два и два и половина милиарда долара годишно. Това не са джобни пари, но не са и много в сравнение с около двестата милиарда долара, които американските данъкоплатци са платили за войната в Афганистан досега. Идеята може да звучи изумително, но логиката й не е много по-различна от тази, да се изплащат субсидии на американските и европейските фермери.

По-скромно е предложението на един европейски мозъчен тръст, Международния съвет за сигурност и развитие (МССР). Той представлява алтернатива на традиционните политически методи за борба с наркотиците и се нарича “Мак за лекарствени средства”. Предложението включва издаването на международно признати лицензи на производителите на мак в афганистанските села, където от насажденията ще се произвеждат упойващи и болкоуспокояващи лекарствени средства като морфин и кодеин за легалния пазар. Това би поставило Афганистан в позицията на законен производител на опиум, наред с Турция (която през 1974 година въведе подобна програма с помощта на САЩ), Индия и Австралия.

Възможно ли е това? Държавният департамент се отнесе хладно към идеята на МССР, по-рано известен като Съвета “Сенлис”. Но това беше преди Обама да стане президент, а той обеща да се вслушва в нови предложения. Както идеята за изкупуване на цялата макова реколта, така и предложението за издаване на лицензи заслужават да бъдат изслушани.

По БТА