СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще стане ли Марс капиталистическа планета?

Марсоходът Mars Exploration Rover в компютърна графика на НАСА. Снимка: НАСА

След 30 години Марс трябва да бъде заселен. Т.е. сега е моментът за етичните въпроси. Трябва ли градовете на планетата да бъдат политически независими? И може ли изобщо да колонизираме планетата, ако там има живот? Освен това въпрос на време е да се изправим и пред дилемата дали Марс трябва да следва примера на Земята. Отговор на въпросите дава в. “Велт”.

Когато в края на миналата година американската космическа агенция НАСА разпрати съобщение до медиите за петгодишния юбилей на двата си робота на Марс “Спирит” и “Опортюнити”, журналистите по цял свят се вдъхновиха. А последиците бяха, че всички похвални слова за необичайната издържливост на изследователския марсоход Mars Exploration Rover бяха изречени не в точното време.

Защо трябва да се ориентираме за празника на Марс по календара на Земята? Петте марсиански години не са минали – заради почти двойно по-продължителното й обикаляне около слънцето. Или казано по-точно, доста опитната в космическите дела НАСА демонстрира доста странен и сбъркан геоцентризъм.

В действителност трябва да честваме друг юбилей. Защото когато съставяха плана на мисията, учените от космическата агенция първоначално взеха предвид изключително времето на Марс: първоначално ровърите бяха предвидени да имат продължителност на живота от 90 марсиански дни. Един марсиански ден обаче е по-дълъг от земния с почти 40 минути. Миналата неделя беше чествано 20-кратното преизпълнение на плана от 1800 марсиански дни от кацналия пръв “Спирит”. На 15 февруари предстои и “денят на славата” на “Опортюнити”.

Въз основа на разликата в планетарните ритми американският фантаст Ким Стенли Робинсън измисли “луфта във времето”. В трилогията си за Марс (“Червеният Марс”, “Зеленият Марс”, “Синият Марс”) той разказа за заселването на Червената планета. В полунощ той спира часовника за 40 минути, за да изравни времето на Марс със земното. Благодарение на тази разлика всяка нощ хората на Червената планета получават възможността да избягат за миг от “безпощадния ход на секундната стрелка”. И точно по това време купоните стават най-горещи.

40 допълнителни минути всеки ден за празненства, медитация, игри или сън – това звучи най-малкото примамливо. Но защо часовниците на Марс и на Земята изобщо трябва да бъдат синхронизирани? Защо Марс трябва да се наглася спрямо Земята?

Това е старата концепция за центъра и за периферията, за родината и колонията. На Земята тя доста често водеше до болезнени сблъсъци. Имаше и забележителни протестни акции като бостънското чаено парти от 1773 година или походът за солта на Махатма Ганди. Но най-често нововремският колониализъм преливаше в насилие, мъчения и войни. И би било наистина идиотско да прехвърляме този модел във вселената.

Европа нарече лабораторията си на Международната космическа станция “Колумб” и по този начин я направи исторически паметник в орбита. Тя напомня за безстрашието и решимостта на европейския мореплавател, но и за многото страдание, което европейската експанзия донесе на цялата Земя. И ако погледнем традициите на европейските откриватели, ще видим кървавото им наследство и ще трябва да определим как да се избегне подобно развитие и в бъдещето. Важно изискване е пълната независимост на бъдещите селища във вселената.

International Lunar Exploration Working Group очаква първите градове на Луната през 2060 година. По икономически причини в дългосрочен план те не трябва да разчитат на редовни и скъпи доставки от Земята, а трябва възможно най-бързо да си осигурят пълна автономия. Заради ресурсите това е по-лесно да се постигне на Марс, отколкото на Луната. Автономията трябва да бъде подкрепена от неограничен политически суверенитет. И ако жителите на някое селище във вселената решат, след като стъпят на краката си, че могат да живеят със собствените ресурси, те трябва да могат да обявят независимост с проста и формална декларация. Селищата във вселената не са инвестиции, те са деца на Земята. Когато узреят достатъчно, те трябва да определят сами по-нататъшния си път без задължения към планетата-майка.

Една от първите цветни снимки от сондата “Феникс”, изпратена на Марс от НАСА и получена на Земята на 25 май 2008 година. Снимка: Ройтерс

Трябва ли в космоса да има капиталистическа парична икономика, както на Земята, която накрая може да превърне в стока и глътката въздух? Или хората трябва да имат свободен достъп до всичко, необходимо за живота? Решението за това не трябва да се взима на Земята, то е работа само на обитателите на вселената, също както и ритъмът, в който ще работят часовниците им.

Най-тъжната глава в историята на колонизацията на Земята е свързана с подхода към местните жители. Никой не иска да се повторят убийствата и масовото робство, които последваха европейските географски открития. Но има ли на Марс местни жители? И не е ли сравнението със Земята абсурдно? Логично погледнато: не.

Научната фантастика често постулира принципа на ненамеса, както се случва и в телевизионния сериал “Стар Трек”. Там членовете на Обединената федерация от планети спазва принципната забрана за намеса в развитието на цивилизациите. Което е добър пример за реалността. Марс, който неотдавна беше обявен от базираната в САЩ лобистка организация Planetary Society за цел №1 за пилотиран полет, може да се окаже неподходящ за заселване. Всъщност никой не предполага, че може да открие на съседната планета високоразвита цивилизация, както пише например Рей Бредбъри в своите “Марсиански хроники” от 1950 година. Но много учени смятат, че е възможно на няколко метра под повърхността и на други защитени места да има микроорганизми. Съвсем скоро американски изследователи съобщиха, че в атмосферата на Марс има концентрация на метан, което означава биологична активност.

Който иска да избегне грешките на Колумб трябва да разглежда всякакви съществуващи на Марс форми на живот като собственици на планетата и да ги уважава. Аргументът, че става дума “само” за микроби, не е достатъчен. В края на краищата престъпленията срещу коренните жители на Америка и на други континенти бяха оправдавани с това, че те не са пълноценни хора. Може би “примитивните” микроорганизми образуват заедно суперорганизъм и може би са нервни клетки на планетарен мозък, т.е. доста по-развит, отколкото изглежда на пръв поглед. Кой знае?

Изследователи като британския микробиолог Чарлз Кокъл призовават извънземният живот да бъде смятан за интелигентен и способен да изпитва болка до доказване на противното. Което означава, че нямаме право да стъпваме на планета, населявана от живи същества от какъвто и да е вид, освен ако не сме изрично поканени или принудени от обстоятелствата.

Ако сондите-роботи, които през следващите години ще търсят живот на съседната планета, наистина открият нещо, кацането на човек ще е недопустимо от морална гледна точка, а изпращането на други роботи ще е спорно. И би трябвало да се ограничим до наблюдение от орбита.

Сигурно няма да е лесно да се откажем от Марс като цел за пилотирана мисия, тъй като по отношение на суровините нашият космически съсед предлага най-добрите условия за постоянно човешко присъствие. Заселването на спътниците на Марс за сметка на това би било значително по-трудно. Но най-лесният път не винаги е най-добрият. Американският президент Джон Ф. Кенеди обоснова програмата Аполо през 1962 година с думите: “Решихме да летим до Луната… не защото е лесно, а защото е трудно; защото тази цел ще ни помогне да извлечем най-доброто от енергията и от способностите си и да ги използваме смислено.”

Това е добър ръководен принцип и за предстоящия поход към космоса. При което трябва да се напрегнем не само по отношение на технологиите, но най-вече умствено и морално. В космоса ще имаме шанса да изоставим отъпканите пътеки и да поемем по нови културни, социални и политически пътища. Това изисква по-големи усилия от продължаването на статуквото, но всяко усилие ще си заслужава.

В прочутия си разказ “Сентинел” (който вдъхнови Стенли Кубрик за филма му “2001: Космическа одисея“) Артър Кларк описва как хората намират на Луната наследството на стара цивилизация.

Може би историята се развива точно наопаки: след милиони години микробите на Марс ще се развият в по-комплексни форми на живот и ще построят космически кораби, с които ще открият на спътниците на Марс останки от човешките изследователски станции, от които са били наблюдавани хиляди години. И не е ли това много по-благородна цел за човешкото изучаване на космоса, отколкото експлоатацията на други светове срещу жалки земни печалби?

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.