СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ст. н. с. д-р Емил Марков: Отнеха незаконно 73 дка гора на БАН в София и я дадоха на ДЗИ

Националният дендрариум в Института по гората е харизан от областната управа, съдът отменил акта, но борбата продължава

Табелата, с която ДЗИ си е заплюло собствеността, още преди да са приключили съдебните дела. Снимки: авторката

Оказва се, че покойният банкер Емил Кюлев е лапнал гора от 73 дка в един от най-хубавите райони на София, в които влиза дендрариум с национално значение на Института по гората на БАН, заедно със сградите му. Както може да се предположи, Кюлев не е могъл да отнесе тази хапка в гроба. Но купувачите на неговата банка ДЗИ не искат да я изпуснат. Съдът е отменил акта, с който собствеността е дадена на ДЗИ, но делата продължават…

Малко преди Околовръстното шосе, на бул. „Климент Охридски” – се намира Институтът за гората при БАН. Тук на площ от 73 дка се простира Националния дендрариум, в който се отглеждат над 1500 уникални дървесни видове от различни райони на света. Има тракийски дъб, който е вечно зелен и се среща само край едно кърджалийско село; различни видове кедри, смърч, секвоя, бял бор, червен американски дъб, с който е залесена навремето Борисовата градина. Тук може да се види и т. нар. дуглазка – дървесен вид, който се среща само в няколко американски щата. Специалисти от Института са взели семена от него и сега този изключително бързо растящ вид се отглежда тук. В дендрариума се правят опити да се възпроизведе дървесен вид по вегетативен път само от клонки или иглици.

Сградите на Иститута по гората и заобикалащия ги парк са харизани от Областната управа на София на покойния банкер Кюлев и сега новите собственици на ДЗИ се борят за земите в съда. Снимки: авторката

През 2005 г. е направен опит цялото това богатство да премине в частни ръце. Историята звучи абсурдно,  както много подобни на нея от годините на прехода. Разказва ст. н. с. д-р Емил Марков, който е помощник директор на Института за гората при БАН.

– Д-р Марков, как започнаха вашите неволи около собствеността върху земята на Института?

– На 24 март 2005 г. Областната управа на София издава на ДЗИ акт за държавна частна собственост за 117 дка, които се намират в район „Малинова долина”. От този поземлен имот 73 дка са изключителна собственост на БАН, предоставени на Института за гората, като тук се включват и 12 сгради. Издаването на този акт на ДЗИ е абсолютно незаконно, защото земята е дадена за безвъзмездно и безсрочно ползване на Института с два акта за държавна собственост от 1969 г. и 1972 г.

Ст. н. с. д-р Емил Марков, пом.-директор на Института по гората при БАН. Снимки: авторката

– На какво основание ДЗИ претендира за този имот?

– Формалното основание за това е, че ДЗИ се пише правоприемник на Първо българско застрахователно дружество „България“, което през 1941 г. е купило чифлик в землището на с. Бистрица. Някогашният чифлик е бил над 200 дка. И от ДЗИ като „наследници“ претендират за земята. Атанас Буров, който е бил съосновател на дружество “България”, вероятно е предчувствал промените и е раздал по-голяма част от този чифлик на членове на Управителния съвет на дружеството. ДЗИ никога не е бил във владение на този терен (до национализацията през 1948 г. и след нея). В Областната управа на София от ДЗИ представят освен акта за купения чифлик, още един акт за държавна собственост от 1969 г., с който имотът е предоставен не на тях, а на Института за гората. Затова смятам, че документът на ДЗИ е с фалшиво съдържание и издаденият въз основа на него нотариален акт от нотариус Румен Димитров е недействителен и незаконосъобразен. Но за съжаление актът на Областната управа даде възможност да започне присвояване на имота,  преди Върховният административен съд да отмени чл. 148 от Правилника за приложение на Закона за държавна собственост.

– Какво е гласял този член?

– Преди да се отмени от Върховния административен съд на (10.05.2005 г.) този член гласеше, че еднолични търговски дружества с държавно участие могат да впишат държавното участие в своя капитал.

Ст. н. с. д-р Емил Марков показва териториите на Института по гората при БАН. Снимки: авторката

С помощта на този член са извършени много грабежи на държавна собственост. Незаконният акт за частна държавна собственост на ДЗИ  е издаден само 1,5 месец преди отмяната на въпросния член, а  нотариалният акт – след отмяната, което показва неговия напълно противозаконен характер. Той е издаден в грубо нарушение и на четири закона – за държавната собственост, за БАН, за приватизацията и за реституцията. Извън предвидените в тях норми не може да се изменя статута на държавната собственост. Нещо повече, Законът за БАН определя като изключителна собственост на Академията ползуваните от нея и поделенията й терени, сгради и други. Тази собственост на БАН не подлежи на одържавяване, приватизация и реституция, а още повече на частно присвояване. Това определение се съдържа в чл. 10 от Закона за БАН и в документи на Върховния касационен съд от 2003 г. и 2006 г. В Областната управа на София не е спазена и задължителната процедура за отписване от регистъра на държавната собственост, актуваната като “частна”.

– Как на практика разбрахте, че имотът е даден на ДЗИ?

– В началото на март 2005 г. Емил Кюлев дошъл да види “новото си имение”, както обяснил на нашата охрана. Така разбрахме, че става нещо и веднага почнахме да водим битка за спасяване на дендрариума и института. В хода на тази битка се установи, че  актът за присвояване на терена дълго е подготвян от ДЗИ и Областната управа. Много факти сочат, че се касае за престъпление по служба, извършени в Софийската областна администрация и от нотариус Румен Димитров.

Ст. н. с. д-р Емил Марков показва откъде започва дендрариумът с над 1500 дървестни видове, който е заграбен от покойния Кюлев. Част от парка около сградите но института. Снимки: авторката

– Кога подадохте първата си жалба?

– През март 2006 г., когато получихме информация за Акта на Областната управа. Първо се опитахме да убедим новия Областен управител г-н Тодор Модев да деактува като незаконен акта за частна държавна собственост на ДЗИ. Той ни убеди, че ще ни окаже съдействие, но след това от Областната управа започнаха да се оправдават, че не са в състояние да отменят издадения акт. Явно не желаеха да коригират това престъпление. Тогава се обърнахме към Софийски районен съд и на 13.10.2006 заведохме дело. Сезирахме и Софийска районна прокуратура, но един прокурор три пъти постановява, че ДЗИ има основание, въпреки че две висшестоящи инстанции му връщаха делата поради това, че не е извършена проверка! Когато започна съдебният процес, от ДЗИ дойдоха и разположиха охранителна будка и табели на границата на имота, на които пише: “Частна собственост, въоръжена охрана”. Веднага сигнализирахме за това самоуправство – още повече, че имотът е процесен. Вероятно се опитваха да демонстрират някакво присъствие и да задържат поне съседния на нашия държавен терен.

Част от парка около сградите но института. Снимки: авторката

От община „Студентска” две години не издаваха исканата от БАН актуална скица на нейния имот. През целия този период Областната управа и община „Студентска” укриваха от БАН информация за претенциите към нейния имот. Това не даде възможност да обжалваме погазването на правата ни още в началото на 2005 г., преди да се издаде незаконият акт на ДЗИ. Показателно е, че кмет на община „Студентска” по времето, когато не се издаваше исканата от нас скица и се укриваше информация за престъплението по служба, е Венцислав Дудоленски, който преди това е бил директор на дирекция „Държавна собственост” в Областната управа, където на практика е извършено това престъпление.

– Докъде са стигнали нещата сега?

– Слава Богу, на 9 януари 2008 г. Софийският районен съд постанови решение изцяло в полза на БАН и призна собствеността ни върху имота. Но с това битката не приключва.

Ст. н. с. д-р Емил Марков, пом.-директор на Института по гората при БАН. Снимки: авторката

– Защо?

– Новите собственици на ДЗИ обжалваха решението на съда и сега делото продължава. В Софийски градски съд е следващото заседание – на 30 април тази година. Твърдо сме решени да доведем нещата докрай. В БАН се водят и много други дела срещу реституционни претенции, но нашият имот е най-голям и е с национално значение.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.