Писмо от Женева: Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите) – 1

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Плакати на швейцарската Народна партия, представящи българи и румънци като черни гарвани, разкъсващи Швейцария. Снимка: Ройтерс

Преди точно 18 години, един мой бивш началник, скандинавец, реши да ми направи добро. Понеже трябваше да отида на нова работа, той ми написа препоръчително писмо, в което дословно се казваше: „Препоръчвам настоятелно Е. Г. за работа в неговата област като много добър професионалист, въпреки че е българин.“ Подпис:…

Години наред разказвах този епизод на моите деца и на приятели, а те се смееха… не можеха да повярват. Но аз още пазя това препоръчително писмо.

Някъде към 7 часа сутринта в понеделник женевското радио Уърлд Рейдио Суитцерланд излъчи интервю с българския посланик в Берн. Репортерката Катрин, моя позната, го попита какво иска да каже на швейцарците дни преди референдума, на който те трябва да решат ще могат ли българи и румънци да имат същите права като останалите EU-европейци или не. Посланикът направи всичко възможно да обясни на швейцарските слушатели, че нашите хора не планират масово да щурмуват Швейцария, но деликатно ги посъветва да не се страхуват от други народи, защото това е демокрацията…

Какво ще решат на референдума в неделя, 8 февруари, тези иначе кротки алпийски хора, не е ясно. Ясно е, че нацията е раздвоена и масово разлепените из Женева и страната плакати показват как три черни гарвана са забили яки клюнове в земята на Вилхелм Тел и сякаш искат да я опоскат. Гарваните символизират Румъния и България и идват да напомнят на миролюбивите швейцарци, че някой се готви да им изяде хляба, ементалското сирене и шоколада.

Ако човек е роден Тома Неверни, сигурно ще си помисли, че има някаква прокоба над нас, че все с нас се занимава светът и ние опираме пешкира заради други – от процеса в Лайпциг 1933, през историята с папата в 1981, после начина, по който Либия взе 6-има българи (и един палестинец, вече също българин) за нещастни заложници в контекста на тяхното либийско унижение след Локърби, и накрая странното въображение на един чешки художник, в чието съзнание се запечатал не ароматът на казанлъшката роза, а на турските клекала в България.

И докато черно покривало скри българския експонат в чешката политическа карикатура в Брюксел (за да я направи още по-коментирана!), също толкова черно покривало увисна над Давос в последните дни на Световния икономически форум. Мрачни прогнози за финансовото състояние на света легнаха като гъста мъгла над красивия швейцарски курорт. Прогнозите бяха лоши не само за света, но и за милата, кокетна и дискретна Швейцария.

Тази мрачна картина като че ли направи гарваните от плаката да изглеждат още по-свирепи. На другия ден, вторник, 3 февруари, друга репортерка на същото радио излъчи репортаж от Букурещ, където румънски журналисти безцеремонно разкритикуваха подхода на швейцарската Народна партия, чийто членове не спят спокойно при мисълта, че наши хора от Каспичан, Пет могили, Турну Мъгуреле или Брашов може да нахълтат в Женева както солдатите на Савойския херцог през 1602 г.

След близо 20-годишно скитане по белия свят аз все още не съм убеден, че ние сме „черните овце“ на Европа, заедно с още няколко кандидати за тази категория, предимно наши балкански братовчеди… Просто ние сме по-емоционални в самопреценките си и или се виждаме в огледалото на историята като „спасители на Европа“ от османските орди, или пък се поливаме с катран до ушите в желание да угодим на собственото си черногледство или да се харесаме на стари и нови съюзници. Както често става, истината е някъде по средата, с нас светът не се занимава ни повече, ни по-малко, отколкото с други храбри народи и държави. Освен ако не направим нещо, което е по-нестандартно, глупаво и малко очаквано… И което правят всички останали, но изглежда имат по-веща „пропаганда“ от нашата. Или си вземат поука и не допускат стари грешки. И отминават напред.

За да разбере човек тревогите на част от швейцарците преди референдума в неделя, трябва да си припомни, че Швейцария, с население горе-долу като това на България, но два пъти по-малка по територия, има по-висок процент „нешвейцарци“, отколкото много държави в Европа. И една значителна част от тези хора са от ведрите Балкани: турци, сърби, албанци, хървати, босанци и косовари. Голяма част от тях са тук още от времето на друже Тито. Обаче много косовари дойдоха тук след 1999 г. и сега, според швейцарците, са забравили да се върнат, въпреки че никой в Прищина няма да ги преследва… Българите не са много, някъде малко над 2000 души по официални данни. Не съм видял нещо лошо да се напише за тях.

Цветовата окраска обаче, а с нея и страховете на местните хора, идва от увеличеното присъствие на румънски и словашки роми през последните години, които умело и скръбно просят пред банки, ресторанти и църкви или свирят на акордеони тъжни карпатски мелодии из трамваи и автобуси в очакване да изкарат по някой грош.

Към този факт трябва да се добави и това, че криминогенната картина в Швейцария се промени неприятно след нахлуването на дръзки северноафрикански апаши през френската граница, а по данни на полицията част от албанско-косоварския контингент тук също има дебели досиета… Ето, тази особеност на гостите не допада на местните хора, на много от тях до гуша им е дошло от акордеонисти и професионални просяци и се получава, че покрай сухото гори и суровото…

Картината допълнително се усложни и от глобалната финансова и икономическа криза, която не подмина и Швейцария. А мнозина знаят, че само допреди стотина години тя е била една от най-бедните в Европа, без природни богатства (освен сняг и износ на гвардейци за Ватикана), без излаз на море, притисната от мощни съседи като Франция, Италия и Германия. Богатството, натрупано през последните 100 години от пословично трудолюбие, стратегически важни политически и дипломатически ходове, банково дело (с всичките му трикове), невероятна творческа енергия и исторически късмет, е нещо което швейцарците много „тачат и милеят“ и не са очаровани от вероятността тази магия да се развали. Ако гастарбайтерите са италианци или португалци – о кей. Но ако са непредсказуеми артисти на юг от Синия Дунав , или роми на свободна практика, картината се усложнява и дискусията се нажежава.

Ето, това е (част от) мозайката тук преди референдума. Дилемата е голяма, защото икономиката на Швейцария е силно обвързана с ЕС и всяка политическа разправия с Брюксел усложнява работата на правителството в Берн. Но „глас народен, глас божи…“ Може 8 февруари да е един хубав ден за швейцарската демокрация.

Искрено ваш,
Енчо Господинов

(Следва)

Утре чети: Швейцария на Балканите и Балкани в Алпите (2)

Писмо отПисмо от Женева
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.