СофияПловдивВарнаБургасРусе

Жените – по-жестоки нацистки убийци?

Жена минава край огромен портрет на нацисткия лидер Адолф Хитлер и орела на Третия райх на изложбата “Покажи националното знаме” в музея за история на Германия в Бон. Снимка: Ройтерс

Години наред германските историци твърдяха, че историята на националсоциализма и зверствата на хитлеристкия режим се свеждат до действията на мъжете. На “слабия пол” беше отредена ролята на наблюдател и “верни другари”. Немската авторка Катрин Компиш променя тази представа с най-новата си книга. Каква е била истинската роля на жените в зверствата на Гестапо пише в. “Дейли мейл”.

Жените, работили за хитлеристкия режим, били не по-малко безпощадни от мъжете: до този извод стига Катрин Компиш – автор на шокиращата книга “Жени-престъпнички: жените при националсоциализма” (Female Perpetrators: Women Under National Socialism). Тя разобличава мита за това, че при Хитлер на жените била отредена ролята на “слабия пол” и те нямали отношение към зверствата на мъжете.

Нацисткото изобразително изкуство, киното и пресата неизменно изобразявали жените като “верни другари”, които работят самоотвержено в тила, докато мъжете и братята им се бият на фронта. Книгата “Жени-престъпнички…”, която излиза на немския пазар тази седмица, показва, че това са били само пропагандни щампи. А всъщност жените, работили за хитлеристкия режим, не отстъпвали по жестокост на мъжете.

За първи път през всички следвоенни години, посветени на изследването на ролята на жените в нацистките престъпления, Катрин Компиш вади на бял свят факти, които от 1945 година бяха прикривани. “Историята на националсоциализма отдавна се свежда до това, че цялата вина е на мъжете, разказва Компиш. Именно тази картина е вкоренена в съзнанието на обществото.”

Според авторката “прекрасният пол”, превъзнасян от пропагандната машина на Йозеф Гьобелс, се отнасял към мъченията на жертвите в килиите на Гестапо в цяла Европа с не по-малък ентусиазъм от мъжете. Освен това, както е показано в книгата, когато ставало дума да бъде потушена съпротивата срещу режима, жените проявявали не по-малък фанатизъм от мъжете.

Донякъде тази тема е засегната в номинирания за “Оскар” филм “Четецът” (The Reader), в който Кейт Уинслет играе жена-охранител на нацистки концлагер, обвинена във военни престъпления.


Трейлър на филма „Четецът“
“С изключение на няколко примера на особена жестокост, фактите за участие на жени в нацистките престъпления дълго време бяха изкоренявани от колективното съзнание на германците, пише Компиш. Опитах се да анализирам мотивите и обстоятелствата в личния живот на жените, замесени в такива престъпления. И поставих въпроса за личната им отговорност за случилото се.”

При проучванията на Компиш става ясно, че Хитлер и сатрапите му имали върху жените едва ли не хипнотично въздействие, като ги подбуждали да служат на режима, основан върху насилие и расова ненавист. Най-често те ставали прислужнички в СС: персоналът на учреждението “Лебенсборн”, където се раждали и възпитавали “чистокръвни” деца, бил съставен именно от такива жени. Те помагали на лекарите първо при стерилизациите, а след това и да убиват инвалиди и душевноболни, работели като охрана в концлагерите.

“В никакъв случай не трябва да забравяме за легионите жени, които помагали на мъжете в убийствата на десетки хиляди хора в Русия, Полша, в Освиенцим, в Треблинка, отбелязва Компиш. Жените печатали статистически сводки за броя на хората, унищожени от айнзацгрупите на СС, предавали радиопрограми с молба да се изпратят повече боеприпаси за командите за разстрел, заемали длъжности на секретарки, а понякога и по-високи постове, във всички учреждения на Гестапо. След като войната приключила, те се опитали да свалят от себе си отговорността и твърдели, че са били само винтчета в огромната машина, където всички заповеди били издавани от мъжете.”

Като анализира статистиката преди и след войната, Компиш изяснява, че при Хитлер броят на жените, заети в държавните учреждения, в частния сектор и във въоръжените сили, се е увеличил. Оказало се, че и ръцете на жените, които не работели, също били изцапани с кръв. Именно домакините преобладавали на опашките, които се виели пред държавните магазини, продаващи мебели, украшения, домашни потреби и дрехи на съседите им евреи, отведени през нощта неизвестно къде.

Компиш твърди, че в пропитата с тестостерон чисто мъжка йерархия на нацистката държава жените от самото начало не получавали достъп до висшите ешелони. Режимът обаче активно поощрявал участието им в осъществяването на хитлеристкия терор на по-ниско ниво. Оказало се също, че повечето от информаторите в жилищните кооперации, които докладвали на партията за “антинацистка” дейност, били жени. В Гестапо постъпвали три пъти повече доноси за подозрителни съседи, евреи и външни врагове на държавата, от жени, отколкото от мъже. В запазения архив на Гестапо в Дюселдорф се отбелязва: “те се опитват да променят съотношението на силите в семейството като разобличават мъжете си, наричайки ги шпиони, комунисти и врагове на партията.”

“Клишираната представа за жените-кавалери на Златния кръст на майките, които раждат по десет деца и не излизат от кухнята е мит, както и твърдението, че през 20-те години жените масово пиели абсент и танцували чарлстон,” отбелязва Компиш. “При Третия райх жените имали възможност да се “издигнат” и усилено се възползвали от нея.” Сред персонала на концлагерите на служба били около 3200 жени.

За да покаже пълното падение на “прекрасния пол” в нацистка Германия, Компиш се позовава на биографиите на няколко жени, които изглеждали абсолютно нормални и интелигентни. Една от тях – Карин Магнусен, родена през 1908 година в Бремен – била водещ физик и биолог. Тя се ползвала с огромно уважение от колегите и не била засегната от финансовите и политически сътресения, които създали предпоставки за идването на Хитлер на власт. В книгата се описва как тя използвала за опити очите, които лудият д-р Йозеф Менгеле изтръгвал от очните ябълки на още живите концлагеристи в Освиенцим. Експериментите били свързани с пигментацията на ирисите на очите.

Компиш прави следния извод: “Истината се състои в това, че жените позволявали на нацистката държава и на министерствата й да потискат у тях чертите, присъщи на женския пол. След края на войната повечето от тях твърдели, че не са знаели нищо за терора и за мъченията, но това не отговаря на истината. Те поддържали терора и мъченията и даже ги подпомагали.”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.