СофияПловдивВарнаБургасРусе

Тома Белев: 12-14 мечки обикалят из Витоша. И 3-4 милиона туристи годишно

Тома Белев, директор на Природен парк „Витоша“. Снимка: Таня Киркова

Директорът на “Природен парк Витоша” Тома Белев е роден в Кърджали. Инженер-лесовъд, със специалност „Опазване на природната среда”. Белев е член на надзорния съвет на Асоциацията на природните паркове в България и на Екологичното сдружение “За Земята”, председател е на Управителния съвет на “Зелени Балкани”.

Миналата година, когато оглеждал туристическите алеи по реките Бистришка и Янчовска, недалече от Бистрица, на пътеката пред директора Тома Белев излязло малко едногодишно мече. “Беше ми много интересно, защото такива мечета никога не се разхождат сами. Никой нямаше заедно с него и зададох гласно въпроса: „Къде отиваш дребосък, къде е твоята мама?“ Майката се появи почти веднага и избута мечето от пътеката. Започна да ме плаши – да скача, да ръмжи, да навежда глава. Естествено не се приближи близо до мен. Стоеше на около 20 метра. След това изтика мечето към реката и се върна отново да ме плаши. Поплаши ме кратко, върна се при мечето, подбра го и се скриха в храсталаците…“

Мечката е приоритетен животински вид за Европа. Шейсет процента от нейните обитания трябва да попадат в защитена зона. България не изпълнява това изискване… В Парк Рила, който е включен в европейската мрежа от защитени територии „Натура 2000“, има над 60 мечки и местообитанието им е стабилно, но за да бъдат защитени, в мрежата трябва да е включена и буферната зона на Националния парк Рила. В Министерския съвет смятат, че всички мечки живеят във високата част на планината в Националния парк Рила, което не е вярно. Просто защото там има основно клекови насаждения, високопланински храсти, треви и скали. Мечката се храни там, но няма как да живее постоянно. Тя мигрира нагоре надолу в планината и всъщност популацията  в Рила и на територията около парка е една и съща. Не можеш да я опазваш само в парка, защото мечките ходят нагоре надолу. „Затова смятам, че територията „Рила – буфер” трябва да се защити, обяснява Белев. Правителството не включи “Рила – буфер” в мрежата от защитени територии на европейската мрежа “Натура 2000”, защото реши, че е по-добре там да развива курортите Паничище, Картала, Супер Боровец.”

– Паничище и пътят нагоре към Рилските езера са разровени…

– Навсякъде са разровили. Въпросът е, че тези курорти са обречени. Липсата на условия за ски…

– Защо? Няма ли условия за ски?

– Климатичните условия за ски в България намаляват. Продължителност на снежна покривка между 60 и 70 дни – това не са условия за ски. Особено – със затоплянията в средата на зимата, които наблюдаваме напоследък. Всяка инвестиция в ски курорт, според мен, е изгубена инвестиция. Добре е да го разберат управляващите, които дават възможност да строят където им падне. Не очаквайте да разберат тези, които имат мръсен или неясен произход на капиталите. Защото в повечето случаи, българските курорти се строят от офшорни компании. А там не е ясно кой инвестира. Дали парите му идват от търговия с проститутки, наркотици, незаконни дейности, сива икономика.

– Може би затова така лесно ги изсипват. А държавата изглежда безпомощна?

– Държавата би могла да защити държавния  интерес. Да стане “Рила – буфер” защитена зона е държавен интерес, защото така ще изградим почти изцяло мрежата, която изисква европейската директива за местообитанията, ще подобрим управлението на парка. Защото, ако не обявим в Рила буферна зона за защита на мечката, някъде другаде трябва да правим нови защитени територии или да разширяваме други. За популацията на мечката, която обитава Рило-Родопския масив и Витоша, е изключително необходимо да се защити буферната зона. 12-14 –те мечки, които живеят на Витоша, няма как да съществуват самостоятелно.

– На Витоша 12-14 мечки ли има?

– Толкова сме наблюдавали – знаем къде се размножават. Витоша е прекалено малка за мечките и  разчитаме на връзката й с Рила планина през Верила и през Плана. Новото за Витоша е, че тя вече е защитена зона от европейската мрежа „Натура 2000“, определена и обявена със заповед по директивата за птиците. Очакваме да излезе и заповедта за защитата й като зона по директивата за местообитанията (хабитатите). Двете зони са с еднаква големина и дублират изцяло границите на Природен парк Витоша.

– Какво означава за обикновения човек – защитена по директивата на птиците?

– В България има две системи за защита на природата. Едната система е част от Европейската мрежа за опазване на природата, където се защитават точно определени видове птици. А по европейската директива за местообитанията (хабитатите) се опазват определени видове животни, растения и екосистеми. Витоша е защитена територия и като Природен парк (тази година празнуваме 75 години Природен парк Витоша. Тя е първият парк, обявен на Балканския полуостров.) С включването му в европейската мрежа от защитени територии „Натура 2000“ получаваме признанието, че природата, която съхраняваме, е от значение за ЕС и имаме ангажимент да я опазваме, така че да е в най-доброто състояние, в което би могла да бъде. Част от природните местообитания, които се опазват в рамките на „Натура 2000“, са най-добре представени на територията на Природен парк Витоша. Примерно там е най-голямото струпване на високопланински торфища, в резервата “Торфено бранище” и териториите наоколо, в района на “Конярника”… Северната или т. наречена лапландска върба, е уникална за България. Никъде другаде не образува такива значителни площи като на Витоша. Туристите могат да я видят, когато се разхождат между хижа “Алеко” и “Златните мостове” или между Черни връх и  хижа “Кумата”. Това са много красиви сиви върби, малко по-високи от ракитата, с по-широки дилиста… Като защитена територия Витоша има ангажименти по опазване чистотата на питейните води. Лошото, че все още ползвателите на питейни води не са обявили санитарно-охранителите зони, както изискват наредбата към Закона за водите и планът за управление на Природен парк “Витоша”…

– Трябва да се оградят изворите и водосбора?

– На няколко места на Витоша има взимане на питейни води. От високата част на планината, където са торфищата, се доставят питейни води за част от западните квартали на София и за Банкя. Но има водохващане и в ниската част, почти на границата на парка – на някои места даже каналите излизат извън парка. Това са както водохващания, които се използват в критични случаи – при водна криза, така и такива, които захранват с вода град Перник. Ако София получава 5% от питейните си води от Витоша, 95 % от водата, която пие Перник е от парка. Липсата на съвременни санитарно-охранителни зони и разчитането на зони, които са обявени преди 50-60 години, не е достатъчно. Държавата даде на основните водни оператори “Софийска вода” и ВиК “Перник” 10-годишен срок – от 2000 до 2010 – да оградят и защитят зоните, от които се черпи питейна вода. Част от сградите на Витоша са със собствени водоизточници и също се бавят с обявяването на санитарно-охранителните зони.

Тома Белев, директор на Природен парк „Витоша“. Снимка: авторката

– Хижите и почивните станции направиха ли пречиствателни станции за отпадните води или ги изливат в рекичките?

– Планът за управление задължи всички собственици на сгради и съоръжения в парка да изградят собствени пречиствателни станции или да ограничат изпускането на отпадни води. Срокът беше до миналата година. В момента  е завършено строителството, но още не е пусната в експлоатация старата пречиствателна станция “Брезовица”, която ще поема всички отпадни води от Туристически център “Алеко” и се намира под “Лалето”.  Общинското дружество, което управлява “Брезовица”, ще печели от пречистването на  водите на хотелите. Започнато е изграждане на няколко пречиствателни станции на туристическите комплекси “Тихия кът”, в района на “Селимица”. За част от сградите с малко потребление на вода ще се строят т. н. непопивни ями, от които отпадната вода ще се събира. В момента столицата има технически проекти за изграждане на канализация на Подвитошката яка. Най-елитните квартали на София нямат канализация. Новите строежи работят с локални станции, старите сгради заустват води под почвата с попивни ями или в речните легла.

– Ужас…

– Единственото хубаво на тези луксозни квартали е близостта до планината. Общината трябва да реши проблема. При ремонта на Южната дъга на Околовръстния път се правят съответните съоръжения за канали… Лошото е, че те не могат да се заустят в софийската пречиствателна станция, която се намира в полите на Западна Стара планина.

– Как ще спрете строителството, което пълзи по Витоша?

– Това е част от територията на София с регулация. В парка строителството е забранено. По стария Общ устройствен план на столицата между терените в регулация – където можеше да се застроява – и границите на парка, имаше буферна зона от земеделски земи. Сега, по новия устройствен план, вече няма такъв буфер. Границата на регулираните имоти граничи с природния парк почти изцяло. Витоша се превръща в остров сред агломерацията София- Перник. От Ярема до Рударци и Кладница, от Север, Запад и Изток, почти изцяло граничим с терени с регулация. От Южната страна, при Боснек и Ярлово паркът също опира до регулирани имоти. 60% от нашите граници са граници с регулация. Витоша се превръща във вътрешен парк. Едва ли не, изпълнява функциите на градски парк.

– Целият ограден…

– Ограден от застрояване. Но това е част от развитието. За нас е важно да запазим връзката с Рила планина за едрите хищници – мечки, вълци… В момента няма опасност от застрояването й. Единствено трябва да се контролира при изграждането на далечния Южен обход на София – Дупница, Сапарева баня, Самоков да има повече тунели, мостове, които да дадат възможност на хищниците да преминават между Рила, Верила, Плана и Витоша.

– Как се грижите за сигурността на туристите?

– Информационните и насочващите табели създават сигурност у посетителя. Зимната маркировка, коловете. Предупредителните табели – “Внимавайте, тук има лавина” или “Внимавайте, тук може да паднете от скалата” – създават сигурност. Туристическа инфраструктура, мостчета за преминаване през реки или през мочурища – също създават сигурност. Всичко това за нас е важно, защото паркът освен опазване на природата и опазване на чисти питейните води, има и функции да създава условия за опазване на човешкото здраве. Ние сме най-посещаваната защитена територия в България. Преди 11 години туристите бяха около 2 милиона годишно. В момента са се увеличили на 3,5-4 милиона.

– Значи хората се върнаха в планината, имаше години, в които горе беше пусто.

– Хората се върнаха в планините. Това се вижда не само на Витоша, а и в другите природни паркове. Те са горе. Имат специфични искания. Но за съжаление няма друга държава в Европа, която да отделя толкова малко средства за своите гори. За мен е обидно, че в България няма пари за гори, за природа, за културно-историческо наследство, за образование и за здравеопазване.

– Нещата, които държат нацията жива…

– Странно, че на нашия живот, на живота на българските граждани, се отделя по-малко внимание, отколкото на икономически дейности със съмнителна ефективност. Твърди се, например, че сме инвестирали 2 млрд. лева в пътища за последните 15 години. Като потребител не мога да разбера къде са отишли тези пари. Сега примерно държавата е решила да поощрява голф туризма.  Българите не са голфъри. По-добре да поощри това, което българите ползват – културно-историческото наследство и природата.

– Джиповете се качиха на Черни връх – нормално ли е ?

– Планът за управление казва – извън пътищата няма какво да правят АТВ, планински мотоциклети, офроуд състезанията. И за тях ще определим маршрути по горски пътища. Няма да се кара по туристическите алеи, защото са скъпо съоръжение, което може да се повреди от мотоциклетите и АТВ. Алеите са предназначени само за пешеходен туризъм. Интересното е, че в съседните планини, където няма ограничения, тези спортове се упражняват много по-малко, отколкото на Витоша.

– Витоша е близо…

– И Люлин планина не е далече. И Плана, и Западна Стара планина не са кой знае колко далече. Хората са свикнали да ходят на Витоша. Витоша като защитена територия е много по-красива. Ще определим пътища и ще посочим на мотоциклетистите и велосипедистите – ето тук е вашето място. Със сигурност местата за тях ще бъдат ограничени, защото са шумни и създават безпокойство у дивите животни. Това е основният проблем за мястото на подобни спортове в една защитена територия. В момента слагаме заграждения на пътищата, по които със сигурност е забранено да се качват тези превозни средства. Поддържането на забраните, на ограниченията за движението по пътищата е функция на общината. Основните туристически пътища са собственост на общината и тя ги поддържа. На Витоша има плурализъм на собствеността, както във всички природни паркове. 30% от територията на Природен парк Витоша е общинска, частна, манастирска… Около 10% са частните земи в парка.

– Собствениците могат да решат, че трябва да си построят вила?

– Не, не могат да решат. Планът за управление на територията забранява строителството.

– Посочете незаконни строежи, които сте спрели.

– Последният случай, който стана известен, е строителството на един ски път през морените на Витоша, който беше насочен за свързване на две територии, които се използват за ски. Там бяха унищожени около 1 декар скални съобщества, морени, които са приоритетни место обитания в рамките на „Натура 2000“. Имахме от същия инвеститор и нарушител изравяне на морени от писти с цел…

– Повишаване сигурността на скиорите?

– Не зная доколко 15 сантиметра скала, която е излязла над повърхността представлява проблем за сигурността, но знам, че сега, изнесени отстрани на пистата, със сигурност са по-голяма опасност. Защото скоростта на скиора е голяма и вероятността да се удари в морена до пистата е голяма. Трябва да е ясно, че зимните валежи намаляват. Нито една година през последните 20 години снеговалежите през декември, януари, февруари, март не са достигали средното си ниво за 100-годишен период. Валежите през зимата променят своя характер. Ако в предишните години това са били основно от сняг, сега не стига, че са малко, но има и дъжд.

– Не могат да се натрупат метри сняг?

– Кой си спомня метри сняг? Аз обикалям много планините и мога да ви кажа, че като сравня със студентските ми години, преди повече от 20 години, виждам съществена разлика. Включително за големите ски курорти като Банско. Там навремето се караше върху клека, който беше под половин метър сняг. В момента изобщо не се случва клекът да бъде покрит със сняг. Това говори явно за намаляване на количеството на валежите.

– Какво става със ски курортите тогава?

– Изграждането им е по преценка на инвеститора, но и по преценка на собственика на земята, която в повечето случаи е държавна. Много хора казват – ама виждате ли в Швейцария, във Франция колко ски курорти има… Само че тези, които сравняват, не казват, че Франция и Швейцария имат с около 1000 метра средно по-висока надморска височина от България и са малко по на север. Основните ски курорти са над горната граница на гората, за разлика от курортите в България.

(Следва)

Четете скоро – Как инвеститорите заграбиха Рила, Пирин, Странджа

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.